Решение № 6317 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6188/2016 г.

Решение № 6317 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6188/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби на Общински съвет Р. и "А.-Р." ООД, гр. Р., срещу Решение № 11/11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 68/2016 г. по описа на Административен съд Р., с което е отменено решение № 78, по протокол № 4/21.01.2016 г. на Общински съвет Р.. Общински съвет Р. счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото като недопустимо да бъде обезсилено или отменено като неправилно. "А.-Р." ООД, гр. Р. твърди неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли оспорването против решението на Общински съвет Р.. О. О. управител на О. Р. в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Р. се е развило по оспорването от Областен управител на О. Р. на решение № 78 на Общински съвет Р. по протокол № 4/21.01.2016 г. От правна страна решението се основава на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка с чл. 34, ал. 3 и чл. 39, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, във връзка с чл. 6, ал. 4, т. 1, ал. 5 и чл. 44, ал. 4 от Наредба № 1 на Общински съвет Р.. От фактическа на предложение на "А.-Р." ООД, гр. Р. и протокол на комисията по общинска собственост. С точка първа на решението е дадено съгласие кметът на О. Р. да придобие собственост чрез дарение на "Модулна газстанция с обслужващ павилион - 6 кв. м. ", находяща се в част от имот публична общинска собственост. С точка втора на решението е дадено съгласие да се учреди безвъзмездно право на ползване на "А.-Р." ООД, гр. Р. за срок от пет години върху "Модулна газстанция с обслужващ павилион - 6 кв. м. ", находяща се в част от имот публична общинска собственост. С обжалваното решение административният съд е отменил оспореното решение и осъдил Общински съвет Р. да заплати на оспорващия разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че дарението, предмет на точка първа от решението на общинския съвет е нищожно, която нищожност води и до невъзможност за учредяване на право на ползване по чл. 39, ал. 4 ЗОбС. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като същото не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, каквито доводи са развити касационната жалба на Общински съвет Р.. В оспореното пред първоинстанционния съд решение са обективирани две самостоятелни волеизявления на Общински съвет Р.. С първото от тях на основание чл. 34, ал. 3 ЗОбС, съгласно която разпоредба даренията и завещанията се приемат от кмета на общината при условията на чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството, е дадено съгласие кметът на О. Р. да придобие собственост върху "Модулна газстанция с обслужващ павилион - 6 кв. м. ", находяща се част от имот публична общинска собственост. С второто, основано от правна страна на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗОбС, съгласно която безвъзмездно право на ползване се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците е дадено съгласие да се учреди безвъзмездно право на ползване на "А.-Р." ООД върху същата модулна газстанция за срок от пет години. По въведения спорен предмет - законосъобразността на оспорените пред съда волеизявления на Общински съвет Р., в очертания от закона обем на проверка и по въведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност, с решението си съдът е следвало да даде отговор относно: компетентността на общинския съвет да вземе решение за приемане на дарение, съответно да учреди безвъзмездно право на ползване без търг или конкурс по възприетите от органа правни норми; спазил ли е административния орган установената от закона форма и административнопроизводствените правила; съответно на закона ли е съгласието да се приеме дарение, съответно учредяването на право на ползване върху имот или вещ, която да е частна общинска собственост. Вместо посоченото, в мотивите на обжалваното решение са изложени неотносими към спора фактически и правни съображения. Недопустимо първоинстанционният съд е извел в тях като предмет на съдебен контрол по т. 1 от обжалваното пред него решение неизвършено дарение от "А.-Р." ООД на О. Р., което е приел за нищожно. Единствено на така приетата нищожност се основава и незаконосъобразността на т. 2 от решението на Общинския съвет за учредяване на безвъзмездно право на ползване. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение