Решение № 3252 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А. И., чрез процесуален представител адв. Илиев, подадена срещу решение 1935 от 07.06.2024 г., постановено по адм. дело 157/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони свързани с изпълнението на стратегическа дейност с рег. ВТ-СО-64-1/07.02.2024 г. на Директора на териториална дирекция Национална сигурност (ТД НС) - Велико Търново. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е обосновал извода си за материална законосъобразност на оспорения акт, както и че е кредитирал единствено доводите и възраженията на процесуалния представител на ответната страна. Твърди, че отговаря на изискванията за надеждност, определени в чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ППЗДАНС). Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по касация Директора на териториална дирекция Национална сигурност - Велико Търново, чрез процесуалния представител юрк. Ангелова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Иска обжалваното решение като законосъобразно да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново е отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони свързани с изпълнението на стратегическа дейност с рег. ВТ-СО-64-1/07.02.2024 г., издаден от Директора на ТД НС - Велико Търново, на основание чл. 4, ал. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) и чл. 46 и във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС, поради обстоятелството, че Д. А. И. не отговаря на изискването на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд от правна страна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на установените в чл. 59 от АПК реквизити, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС, се забранява лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, да получи разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект. По делото безспорно е установено, че И. е осъден за извършено деяние по чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. Поради това, че Д. А. И. е осъждан за извършено умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което към момента на постановяване на отказа не е реабилитиран, правилно АС - Велико Търново приема, че е налице отрицателната предпоставка, визирана в чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС. Следователно при наличие на обстоятелство, водещо до несъответствие на лицето с нормативно установените изисквания за разрешаване на извършването на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти, компетентният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да постанови отказ за издаване на разрешение на това лице за работа в стратегически обект. Не се кредитират наведените доводи от касатора. Следва да бъде посочено, че съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му, тъй като това е моментът, в който се засягат правата или законните интереси, или се създават задълженията. Към датата на издаване на акта - 07.02.2024 г. И. не е реабилитиран, поради което настъпилите факти, а именно реабилитирането му и статутът му на неосъждано лице след издаването на изричния отказ с рег. ВТ-СО-64-1/07.02.2024г., са ирелевантни за спора. Съдът обосновано е приел, че административното производство касае даване на разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически зони или стратегически обекти, които са от значение за националната сигурност (чл. 1, ал. 1 от ПМС 181 от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност), поради което правилно счита възражението на И. за неоснователно, че по връчената му длъжностна характеристика не следва да се приема за стратегически обект или зона. Неоснователно е оплакването за необоснованост на съдебния акт. Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост, от които законосъобразно АС Велико Търново е достигнал до извод, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореният отказ рег. ВТ-СО-64-1/07.02.2024 година. Обосновано е прието, че административният акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението е постановено при изяснени от съда релевантни за спора факти и обстоятелства. Обсъдени са възраженията на страните и са направени обосновани правни изводи. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК и същият трябва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение