Решение № 14644 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9153/2013 г.

Решение № 14644 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9153/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с адрес гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8-10 и от "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище и адрес на управление гр. София чрез пълномощника адв. Антон Кръстев, срещу Решение № 6164 от 08.05.2013 г. постановено по адм. дело № 1243/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Енерджи Систем 2009" ЕООД е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про Мрежи" АД "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, В ЧАСТТА по Раздел III, т. 7 относно фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. и т. 9 за ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 кWp, въведени в експлоатация в периода 01.07.2011 - 31.12.2011 г. - 115. 30 лв/МВтч и за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 кWp до 200 кWp, въведени в експлоатация в периода от 01.07.2011 - 31.12.2011 г. - 113, 48 лв/МВтч. Наведени са доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено. Ответникът - "Енерджи Систем 2009" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, в писмения си отговор от 05.06.2013 г. и чрез пълномощника си в откритото съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на двете касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частично обезсилване на съдебния акт и прекратяване на производството. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби, наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е законосъобразността на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про Мрежи" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по Раздел III - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. - за ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 кWp въведени в експлоатация в периода 01.07.2011 г. - 31.12.2011 г. - 115,30 лв./ МВтч (т. 7) и за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 кWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.07.2011 г. - 31.12.2011 г. - 113,48 лв/МВтч (т. 9), по жалбата на "Енерджи Систем 2009" ЕООД. При извършената цялостна преценка на административния акт в оспорената част, съобразно изискванията на чл. 168 АПК, тричленният състав на ВАС е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, за което е изложил подробни и обосновани съображения. Доводите за недопустимост на съдебното производство, в частта по раздел III, т. 9 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, са основателни. С Решение № 14046 от 28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 9792/2013 г. от петчленен състав на ВАС е оставено в сила Решение № 7158 от 27.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1237/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия, в частта му по раздел III, т. 9 и т. 10, а именно: по т. 9 - за фотоволтаични централи (ФЕЦ) с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp въведени в експлоатация в периода 01.07.2011 г. - 31.12.2011 г. с временна цена за достъп от 113,48 лв./МВтч, и по т. 10 са ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода от 01.07.2011 г. - 30.06.2012 г. с временна цена за достъп от 221,29 лв./МВтч. Следователно, спорът за законосъобразността на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в обжалваната му част по раздел III, т. 9 е разрешен в хода на съдебното производство, с влязло в сила съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и се разпростира не само по отношение на страните по делото, а по отношение на всички. Съгласно чл. 297 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наличието на влязло в сила решение по оспорването, съгласно чл. 159, т. 6 от АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество е настъпил в хода на съдебното производство, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, като част от задължението съдът да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Преценката за допустимост на съдебния акт се извършва въз основа на всички процесуални предпоставки за допустимост на жалбата или протеста, предвидени в чл. 159, т. 1 - т. 8 от АПК. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение, в частта относно раздел III, т. 9, следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. В останалата част (по раздел III, т. 7) касационните жалби са неоснователни. Дружеството жалбоподател - "Енерджи Систем 2009" ЕООД гр. Благоевград е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е собственик на въведена в експлоатация фотоволтаична електрическа централа "Енерджи" със сключен договор за изкупуване на ел. енергия и договор за използване на разпределителната мрежа от производител. Следователно има качеството на "ползвател на мрежата" по смисъла на § 1, т. 41а от ДР на ЗЕ и на "производител" по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, както е приел и решаващия съд. След като това е така, то определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи пряко и непосредствено засяга права и законни интереси на търговското дружество. В подкрепа на казаното е и обстоятелството, че съгласно Директива 2009/72/ЕС решенията на регулаторните органи подлежат на съдебен контрол и право на обжалване има всеки, чиито интереси са засегнати, както е в конкретния случай. В тази връзка доводите в касационната жалба относно допустимостта на същата се явяват неоснователни. Изводите на съда в тази насока са правилни, законосъобразни и обосновани. В съответствие с доказателствата по делото е направеният извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. Посочването на законови норми като правни основания за определяне на "временни цени" не изпълнява изискването за излагане на фактическите основания. В случая заявленията за определяне на "временни цени за достъп" са подадени на 13.09.2012 г., т. е. преди изтичането на двумесечния срок по § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), поради което правилно съдът е приел, че за операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежи не е възникнало правото да сезират ДКЕВР с искане за определяне на условията за достъп. От друга страна ДКЕВР не е изискала доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните "временни цени", съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 ЗЕ. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на следващия ден, след направеното искане само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административно-производствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда за постановяване на оспореното решение в противоречие с материално-правните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. По изложените съображения касационните жалби в тази част са неоснователни, а решението на тричленния състав на ВАС, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на направените по делото разноски на ответника по касационните жалби е основателно и следва да бъде уважено. Съгласно приложения списък те възлизат на 240 лв., платими от ДКЕВР. Възражението по чл. 75, ал. 8 е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия