Решение № 5646 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1841/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. И. от [населено място], обл.Ямбол срещу решение № 68/14.01.2026г., постановено по адм. дело № 436/2025 год. по описа на Административен съд - Ямбол. В касационната жалба се правят оплаквания, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на административния съд относно приложението на чл.69 и чл.69б от КСО. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ - Ямбол чрез гл.юрисконсулт Раданов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и намира решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение № 68/14.01.2026г., постановено по адм. дело № 436/2025 год. по описа на Административен съд - Ямбол е отхвърлена жалбата на М. И. И. срещу Решение № 2153-28-70 от 28.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № 2113-28-638#1 от 17.09.2025 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол. С разпореждането на М. И. И. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.69 от КСО, чл.69б, ал.1 от КСО и във вр. чл.18, ал.4 от НПОС. От фактическа страна е установено, че със заявление № 2113-28-638 от 04.08.2025 г. М. И. И. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69б, ал. 1 от КСО, във връзка с придобит осигурителен стаж от първа категория като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Въз основа на представените документи и тяхната преценка длъжностното лице при ТП на НОИ – Ямбол е приело от фактическа страна, че към датата на подаване на заявлението М. И. И. е навършила [възраст] и има придобит осигурителен стаж от първа категория труд в размер на 19 години, 11 месеца и 00 дни, от втора категория труд - 00 години, 00 месеца и 00 дни и от трета категория труд - 10 години, 02 месеца и 15 дни, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО и изчислен от органа в размер на 43 години, 04 месеца и 25 дни, като осигурителният стаж от първа категория труд - 19 г., 11 м. и 00 д. е положен като военнослужещ по ЗОВСРБ. Мотивът за постановения отказ е обоснован с липсата на навършена от И. изискуема от закона пенсионна възраст от 54 години и 04 месеца към датата на подаване на заявлението, което изискване е кумулативно наред с това за наличие на осигурителен стаж от 18 години действително изслужени като военнослужещ по ЗОВСРБ и общ осигурителен стаж от 27 години. Направено е и позоваване на чл. 18, ал. 4 от НПОС, даваща възможност за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО единствено на лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, какъвто не е конкретният случай. Посочено е, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е благоприятстваща лицата, полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради специфичния му характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Прието е, че изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст. Формиран е извод, че И. не може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО на лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО само поради недостигащ осигурителен стаж. В случая за И. няма недостигащ осигурителен стаж, а тя не е навършила необходимата възраст по чл. 69 от КСО и за нея не е приложима хипотезата на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, поради което и няма право на пенсия на исканото основание - чл. 696, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред и с Решение № 2153-28-70 от 28.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, жалбата е оставена без уважение. За да постанови оспореното решение, АС – Ямбол е приел, обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е издадено от компетентен орган, в рамките на осъществен административен контрол на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Прието е, че административният акт е издаден в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът след извършен анализ на нормите на чл.18, ал.4 от НПОС, чл.69, ал.1 и ал.2 и чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО е приел, че чл. 69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО за 2025 г. е 2 години и 4 месеца. Също така изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са различни – изисква се задължително реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Прието е, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО. В случая, по делото било безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия М. И. И. има навършени [възраст], както и че към този момент има придобит осигурителен стаж от 43 години, 04 месеца и 25 дни, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО, 19 години, 11 месеца и 00 дни от който е положен като военнослужещ по ЗОВСРБ. Съгласно чл. 222 от ЗОВСРБ трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита като първа категория. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерски съвет - Правилник за категоризиране на труда пи пенсиониране(ПКТП), понастоящем отменен, действал до 31.12.1999 г., и с наредба за категоризиране на труда при пенсиониране(НКТП), в сила от 01.01.2000 г. В чл. 1 от НКТП изчерпателно е посочено на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот - сред тях не попадат военнослужещи по ЗОВСРБ. С други думи, в тази категория се включват лица, които упражняват тежък труд и чийто живот е изложен на пряка опасност, но не фигурират лицата, работещи на длъжностите и по законите, посочени в чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Обоснован е извод, че оспорващата попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от М. И. И. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и на НКТП. След като оспорващата разполага с изискуемия стаж като държавен служител по ЗОВСРБ, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО за 2025 г. - 54 г. и 4 месеца, то тя не може да придобие право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18. ал. 4 от НПОС, е неприложимо. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, въз основа на които е извел обосновани изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства като по установената фактическа обстановка няма спор между страните. Решението е постановено в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби. Правилно съдът е приел, че процесният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и обоснован - съдържащ мотиви за издаването си, както и постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилно съдът е преценил, че М. И. И. не отговаря на материалноправните изисквания на разпоредбите на чл.69, ал.1 от КСО, чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО и законосъобразно и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - 04.08.2025 год. И. е навършила възраст от [възраст]. Същата има осигурителен стаж от първа категория - 19 г. 11 м. и 00 д., като военослужещ, от втора категория няма осигурителен стаж, а от трета категория - 10 г. 2 м. и 15 дни. Разпоредбите на чл.69, ал.1 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки за възникване и упражняване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Според предвиденото в приложимата правна норма на чл. 69, ал. 1 от КСО Военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 год., а нормата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 год. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО. По силата на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Именно лицата изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО. На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО придобиват право на пенсия лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т. 1 (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г. в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т. 2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на възраст, като в този смисъл условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. Следователно, изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Настоящият състав на съда намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесния административен акт е обоснован. При фактите установени по делото правилно съдът е приел, че касаторът не отговаря на материалноправните изисквания на разпоредбите на чл.69, ал. 1 и чл.69б, ал.1 от КСО и законосъобразно му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на посочените основания. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че решението на Административен съд - Ямбол е постановено при липсата на соченото касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, левовата равностойност на 200 лева е своевременно направено, основателно е и следва да се уважи. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение