Решение № 6458 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2015 г.

Решение № 6458 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. Е. К., в качеството му на ЕТ "В. - 21 - В. К.", с. Мрамор, чрез адв. Д. Г. против решение № 3431 от 18.05.2015 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4996/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 2121308274/16.12.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 515/24.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София. Касационните доводи са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата, представени от ревизираното лице - приходни фактури, актове обр. 19, банкови извлечения за извършени плащания, работни карти на багерист за процесните периоди, справки декларации и дневници за продажби на доставчиците и не е съобразил заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В тази връзка счита, че фактите по настоящото дело съответстват на тези по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и моли да бъде приложено преюдициалното заключение на Съда на ЕС. Поддържа довод за незаконосъобразност на ревизионния акт, тъй като едно и също лице - Е. М. е подписала ревизионния доклад и ревизионния акт. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски, за които са представени писмени доказателства. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Б. А. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на ЕТ "В. - 21 - В. К." е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 7 198.88 лева за данъчни периоди от м. 06.2010 г. до м. 07.2010 г., от м. 10.2010 г. до м. 12.2010 г., от м. 02.2011 г. до м. 03.2011 г. и м. 05.2011 г. по фактури, издадени от "Ф. 1" ЕООД, "К. Си" ЕООД, "Г. Л." ЕООД, "А.-С. И. 3" ЕООД и "13" ЕООД за доставки на гориво и масло. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано извършването на реални доставки, като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Според съда представените в хода на ревизията преписи от спорните фактури, фискални бонове от нерегистрирани фискални устройства и писмени обяснения на ревизираното лице, не са достатъчни да установяват спорния по делото факт - осъществяването на доставките. В мотивите на решението е посочено, че по делото липсват доказателства за доставянето на горивата, по начина, твърдян от ревизирания търговец - чрез зареждане на багер на място от цистерни. При тези факти и въз основа на конкретно посочени решения на Съда на ЕС, съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит е законосъобразен. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС фактът, който поражда правото на данъчен кредит по доставки на стоки, е прехвърлянето на правото на собственост върху стоките. Разпоредбите от националния закон следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и относимите решения на Съда на ЕС, според които понятието доставка на стоки не включва предвидените в националния закон форми на прехвърляне на право на собственост, а всяко овластяване на получателя от доставчика да се разпорежда фактически със стоката. В конкретния случай изводът на първоинстанционния съд, че този факт не е доказан кореспондира със събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Съдът не е допуснал нарушение на чл. 202 от ГПК, тъй като е обсъдил експертизата в мотивите на решението. Изводите му се подкрепят от представените от ТД на НАП гр. София, преписи от справки декларации и дневници за продажби на доставчиците. В тази връзка следва да се посочи, че експертното заключение установява единствено отразяването на спорните фактури в отчетните регистри на доставчиците. Действително съдът не е обсъдил в касационната жалба документи, които са представени от търговеца с възражението по чл. 117, ал. 5 от ДОПК писмени доказателства. Нарушението не е съществено, тъй като не се отразява на крайните му изводи по релевантния за спора факт относно осъществяването на фактурираните доставки. Посочените от касатора документи - приходни фактури, актове обр. 19, банкови извлечения за извършени плащания работни карти на багерист за процесните периоди, касаят извършвани от ЕТ "В. - 21 - В. К." услуги с комбиниран багер. По делото няма спор, че доставянето на гориво и масло по принцип е предназначено за осъществяването на такива услуги. По делото не е доказано, че фактурираните от "Ф. 1" ЕООД, "К. Си" ЕООД, Г. Л." ЕООД, "А.-С. И. 3" ЕООД и "13" ЕООД стоки са доставени и получени от ревизираното лице. Твърденията в писмените обяснения, че фактурираното гориво е доставено с цистерни на място, на обекта, където е работил багера, не са подкрепени с никакви доказателства. По делото са събрани единствено преписи от спорните фактури, придружени с фискални бонове, за които в хода на ревизията е установено, че не са годно доказателство за плащане, тъй като не са издадени от регистрирани фискални устройства, както и доказателства за счетоводното отразяване на фактурите от получателя. В хода на административното и на съдебното производство не са събрани доказателства за получаването на стоките. При тези факти, законосъобразен е изводът на съда за материална законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по спорните фактури. Противно на твърдението в касационната жалба установените по делото факти не кореспондират с фактите, при които е дадено тълкуването на чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, чл. 220 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО в решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради това, че при издаването му е участвало лице, подписало ревизионния доклад. В конкретния случай ревизионният акт е издаден в резултат на ревизия, възложена със ЗВР № 1304740/23.05.2013 г., при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. в сила от 1.01.2013 г./. Цитираната норма предвижда, че актът се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, който по принцип е част от ревизиращия екип и като такъв подписва съставения ревизионен доклад съгласно чл. 117, ал. 2, т. 9 от ДОПК. В случая Е. Б. М. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП град София е подписала ревизионния акт в качеството си на ръководител екип съгласно заповедта за възлагане на ревизията. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "В. - 21 - В. К., следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 689.94 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,