Решение № 127 от 18.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 315/2014 г.

Решение № 127 от 18.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 315/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Eлена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Ю. И. Й. за възобновяване на производството по нохд № 2943/2013 г. по описа на Районен съд - Плевен. В искането се сочи, че одобреното от съда споразумение по делото е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се настоява за неговата отмяна. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането. Прокурорът пледира за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Плевен с определение съгласно чл. 382, ал. 7 от НПК от 09.01.2014 г. по нохд № 2943/2013 г. одобрил споразумение, по силата на което Ю. И. Й. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било определено наказание четири месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затвор. В тежест на подсъдимия били възложени /солидарно с останалите трима подсъдими/ и сторените по делото разноски. Искането на осъдения Й. за отмяна на определението е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно. Съдът е одобрил споразумение, съдържащо неправилна квалификация на инкриминираната дейност. Преди депозирането му пострадалата П. Г. заявила пред районния съд, че изцяло е възмездена за щетата от откраднатите вещи / четири броя чували със зърно /, тъй като получила от подсъдимите сума, равняваща се на тяхната стойност - 108 лева. При това неоспорено от прокуратурата обстоятелство по отношение на искателя е била налице хипотезата на чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, която е по-благоприятна за него от приложената. Районният съд би следвало да предложи промяна в релевирания вариант за споразумение, съобразена с материалния закон. Вместо това, в нарушение на чл. 382, ал. 5 и ал. 7 от НПК, той постановил определение, с което одобрил правна квалификация, противоречаща на закона. Допуснати са съществени нарушения както на процесуалните правила, така и на материалноправните разпоредби, предпоставящи отмяна на атакувания съдебен акт на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК в частта му, засягаща подсъдимия Ю. И. Й., и ново разглеждане на делото от състав на Районен съд - гр. Плевен от стадия на съдебното заседание. За пълнота на изложението настоящият състав отбелязва, че досието на делото не разкрива информация, подкрепяща оплакването на осъдения за опорочаване на процедурата по депозиране на споразумението поради нелегитимна защита. Пред районния съд подсъдимият Й. бил представляван от служебен защитник, но това станало по негово искане и в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 384, ал. 2 от НПК. Не е вярно твърдението, че към този момент той имал договорен защитник - адв. М., тъй като в съдебния протокол не е отразено подобно изявление от подсъдимия, не е представено писмено пълномощно по чл. 93, ал. 2 от НПК и няма данни за устно упълномощаване по чл. 93, ал. 4 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд намира искането за възобновяване за основателно и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение