Решение № 1319 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи против решение 1152/26.06.2023 г. постановено по адм. д. 212/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С решението е отменена Заповед 8121К-568/24.01.2023 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на С. Манчев, полицейски инспектор V степен (ТП) в група Охранителна полиция към РУ Петрич при ОД на МВР - Благоевград е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски. Ответникът С. Манчев, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за липса на основания за отмяна на оспореното решение. Държавния служител неправилно бил наказан. Решението следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, от компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя - министъра на вътрешните работи, разполагащ с прерогативите да налага дисциплинарни наказания от вида на наложеното. Заповедта е издадена на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 8, пр. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. За да отмени същата първоинстанционният съд е приел, че е издадена при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Касационната инстанция споделя изцяло основния мотив на административния съд, довел до отмяна на оспорената пред него заповед, че наказаният служител не е притежавал правомощия да определи окончателната правна квалификация на деянията по осемте подробно посочени административно наказателни преписки, както и да определи наказанията на извършителите на административните нарушения. В случая дисциплинарното наказание на инспектор Манчев е наложено за нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарно нарушение представлява неспазване на служебните правомощия. Установено е, че инспектор Манчев е имал задължението да окомплектова и докладва административно-наказателните преписки (АНП) на началника на РУ Петрич. Изрично в длъжностната му характеристика е предвидено, че същият контролира, проверява и отчита изготвените от полицейските служители документи, свързани с административно-наказателната дейност . В същото време ДНО е приел, че при издаване на НП, чрез подмяна на номенклатурите в АИС - АНД, инспектор Манчев е заменил констатираното в АУАН нарушение, като го е преквалифицирал от нарушение по КЗ в нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и с действията му размера на санкцията е намален /санкциите по КЗ са значително по-високи от тези по ЗДвП/. С тези си действия, според ДНО, служителят използвал служебното положение за лична облага или за облага на трети лица и е злоупотребил с власт . Според чл. 48, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, а според чл. 53, ал. 1 от същия закон наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание. Следователно единствено компетентен да определи квалификацията на деянието и да наложи съответно наказание е административно-наказващият орган. В конкретния случай безспорно е установено, че Манчев не е имал правомощия на административно наказващ орган и че такъв е съответния началник на РУ при ОД на МВР. Тъй като Манчев не е разполагал с правомощия да вземе окончателно решение относно правната квалификация на установеното административно нарушение и за определяне на съответно административно наказание за същото нарушение, същият не е в състояние да осъществи нарушенията съдържащи се в дисциплинарното уволнение. Касационната инстанция споделя и всички останали мотиви на съда от първа инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал.2, изр. 2 от АПК не следва да ги излага повторно. Като е отменил обжалваната пред него заповед на министъра на вътрешните работи, Административен съд Благоевград е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер 750,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,