Решение № 7753 от 22.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от д р К. Райчев в качеството му на директор, чрез процесуален представител юрк. П. Георгиев, срещу решение 870 от 25.06.2021 г., допълнено с решение 929 от 06.07.2021 г. постановени по адм. дело 1913/2020 г. по описа на Административен съд Варна /АС Варна/, с което НЕЛК е осъдена да заплати на А. Ахмед обезщетение в размер на 13385. 88 лв. за имуществена вреда, причинена от невръчването на експертно решение 1220/04.12.2017 г., в резултат на което ищецът не е получил пенсия за инвалидност за периода от 10.01.2017 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, НЕЛК е осъдена да заплати на А. Ахмед обезщетение в размер на 3000 лв. за неимуществена вреда, причинена от невръчването на експертно решение 1220/04.12.2017 г., в резултат на което ищецът е преживял стрес, обида и унижение в периода от 10.01.2017 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът А. Ахмед, чрез процесуалния си представител адв. Станев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е уважил предявените искове от А. Ахмед за обезщетение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите в размер на 13385. 88 лв. за претърпени имуществени вреди и в размер на 3 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействието на органите на НЕЛК във връзка с невръчването на експертно решение 1220/04.12.2017 г., в резултат на което ищецът не е получил пенсия за инвалидност за периода от 10.01.2017 г. до 01.01.2020 г. и в същия период е преживял стрес, обида и унижение от неравноправното му третиране от страна на НЕЛК. Първостепенният съд е приел за установено от доказателствата по делото и въз основа на признанието на ответника /сега касатор/, че в периода от 10.01.2017 г. до 01.01.2020 г. лицето А. Ахмед не е получил ЕР 1220/04.12.2017 г. на НЕЛК, с което му е определена 54 % инвалидност. Във връзка с установяване размера на обезщетението за материални вреди по делото е допуснато провеждането на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда. Вещото лице е изчислило, че общият размер на пенсията, която А. Ахмед би получил за периода 10.01.2017 г. 01.01.2020 г. след индексирането на пенсиите се равнява на сумата общо от 13 385. 88 лв. В хода на съдебното производство за доказване на неимуществената вреда са разпитани, като свидетели лицата О. Молла и А. Сали, като заявените обстоятелства от тях са подробно описани и обсъдени в съдебния акт. За да постанови обжалвания съдебен акт административният съд е приел за доказано наличието на елементите от сложния фактически състав за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обоснован е извод, че несъобщаването на ЕР 1220/181 от 04.12.2017 г. от страна на НЕЛК до адресата на акта А. Ахмед представлява неоснователно бездействие, тъй като задължението за съобщаване на решението е законоустановено и неизпълнението му е възпрепятствало упражняване правото на пенсия от ищеца в периода от 10.01.2017 г. до 01.01.2020 г. Според съда от неоснователното бездействие е настъпила имуществена вреда, която се равнява на пенсията за инвалидност, която А. Ахмед би получавал в периода от 10.01.2017 г. до 01.01.2020 г., ако ЕР 1220/181 от 04.12.2017 г. на НЕЛК му беше своевременно съобщено. Съдът е кредитирал заключението по приетата без оспорване ССчЕ и е приел, че обезщетението за имуществена вреда следва да се определи в размер от 13385. 88 лв. Административният съд се е позовал на практиката на СЕС, постановено по дело С-350/14 и е посочил, че в процесния случай се твърди и настъпването на морално увреждане: преживян стрес, обида, унижение, които са причинили душевни болки и страдания. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел за установено, че от неоснователното бездействие, изразяващо се в несъобщаване на ЕР на НЕЛК, въз основа на което в срока му на валидност адресата на акта е можел да упражни правото си на инвалидна пенсия, същия е изпитал душевни болки и страдания, които видимо са се отразили на общото му здравословно състояние. Според съда събраните гласни доказателства ведно с приложеното по делото медицинско досие на А. Ахмед установяват по несъмнен начин, че за него са настъпили неимуществени вреди в периода от 10.01.2017 г. и до 01.01.2020 г. Прието е още, че липсва съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като същия е звънял многократно на НЕЛК, от където са му отказали отговор по телефона, като в случая е ирелевантно обстоятелството, че А. Ахмед не е отишъл до сградата на НЕЛК в София, предвид законовото задължение на административния орган сам да съобщи акта си на заинтересованото лице. При извършване на своята преценка съдът е съобразил и обстоятелството, че А. Ахмед е инвалидизиран и е лице с влошено здравословно състояние, което е по-податливо и по-уязвимо към преживяване на стрес, чиито последици за здравето му биха били по-тежки от обичайните спрямо хора без здравословни проблеми, както и продължителността на периода на увреждане, който е 3 години. В тази връзка е направен извод, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. за периода от 10.01.2017 г. и до 01.01.2020 г. е справедливо по размер. Прието е, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователно бездействие /както е в разглеждания случай/ и след като по аргумент на чл. 30, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, пенсията за инвалидност на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО /какъвто е настоящия ищец/, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК (НЕЛК), то пропуснатия размер на инвалидната пенсия, която би получавал, ако този административен акт му беше съобщен след издаването му, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с неоснователното бездействие на НЕЛК. Според съда е налице и неразделна причинно-следствена връзка между неимуществената вреда и неоснователното бездействие на ответника, тъй като изпитаните душевни болки и страдания от обидата и унижението от ограничаване на упражняването на правото на пенсия са пряка и непосредствена последица от несъобщаване на административния акт, който дава право на инвалидна пенсия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Административният съд е изяснил всестранно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищеца А. Ахмед се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. В процесния случай по делото безспорно е установено, че ЕР 1220/181 от 04.12.2017 г. не е връчено от НЕЛК на адресата на акта А. Ахмед /този факт е признат от ответника в първоинстанционното производство в молба с вх. 12101/05.10.2020 г. в изпълнение на разпореждане на съда 10296/21.09.2020 г./, което обстоятелство по своята същност представлява неоснователно бездействие от страна на административния орган, тъй като именно негово е законоустановеното задължението в разпоредбата на чл. 61 АПК и чл. 122а ЗЗ за съобщаване на акта. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че в резултат на бездействието на административния орган, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за уведомяване на А. Ахмед за ЕР, адресата на акта е бил възпрепятстван своевременно да упражни правото си на инвалидна пенсия за периода от 10.01.2017 г. до 01.01.2020 г. Правилна е преценката на съда, че съгласно чл. 73 КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, като пенсията се отпуска за срока на инвалидността. След обстоен анализ на приложимите материланоправни разпоредби от КСО във връзка с отпускането на инвалидна пенсия, административният съд е достигнал до законосъобразния извод, че отпускането на пенсия по КСО за социално осигуряване е възможно едва след изтичането на срока за обжалване на решението на ТЕЛК или НЕЛК, като заявлението ведно с изискуемите документи следва да се подаде от правоимащото лице в едномесечен срок от влизане в сила на решението, което несъмнено означава, че е необходимо изрично сезиране на административния орган, който е компетентен да се произнесе по заявлението за пенсия /ТП на НОИ/, доколкото същата не се отпуска служебно. С оглед законоустановеното изискване, че заявлението за отпускане на пенсия следва да се подаде след изтичане на срока за обжалване на решението на ТЕЛК или НЕЛК, правилна е преценката на съда за претърпени от лицето имуществени вреди от невръчването на акта, доколкото срока за обжалване на решението започва да тече от датата на съобщаването му, което в процесния случай не е било съобщено и на практика адресата на акта е бил лишен от възможността да подаде заявление за отпускане на полагащата му се инвалидна пенсия за периода 10.01.2017 г. 01.01.2020 г. Правилно при определянето на размера на обезщетението съдът е кредитирал неоспореното от страните заключение по проведената ССчЕ и е приел, че обезщетението за имуществената вреда следва да се определи на сумата от 13385.88 лв., представляваща общия размер на инвалидната пенсия, която е следвало да се полага на А. Ахмед за процесния период от 3 години при положение, че ЕР на НЕЛК му е било съобщено. Следва да се посочи, че с липсата на съобщаване на процесното ЕР на НЕЛК, освен, че се препятства възможността за неговото евентуално обжалване, се препятства и възможността същото да влезе в сила и да стане окончателен административен акт, който е годен да породи предвидените в него правни последици. Още повече, че решението на НЕЛК не е пожизнено, то е срочно и се издава за определен срок /в случая 3 години/ и този срок е посочен в самото ЕР, като започва да тече от момента на неговото издаване. В тази връзка от момента, в който адресата на акта е разбрал за издаденото ЕР /от писма изх. I ЗМ7/31.07.2020 г. и I ЗМ8/31.07.2020 г. на директора на НЕЛК/, срока на действие на ЕР /01.01.2020 г./ е бил изтекъл и се е преклудирала възможността за адресата на акта да се възползва от социалните придобивки и права следващи се от него. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото е доказано настъпването на имуществени вреди за ищеца, причинени от неоснователното бездействие на административния орган, изразяващо се в несъобщаване на административния акт, както и наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение и претърпените от А. Ахмед вреди. Характерът на претендираните неимуществени вреди трябва да бъдат доказани чрез писмени документи, свидетелски показания и всички допустими по ГПК доказателствени средства. Въз основа на установените обстоятелства от разпитаните по делото свидетели, както и от медицинското досие на А. Ахмед, съдът е направил верен и обоснован извод, че за лицето са настъпили неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с неоснователното бездействие на административния орган, изразяващо се в невръчване на ЕР на НЕЛК. Неимуществените вреди са вследствие на изпитани от лицето душевни болки и страдания от обидата и унижението от ограничаването на правото на пенсия, в резултат от несъобщеното ЕР. Несъмнено лицето, като се съобрази здравословното му състояние на човек с увреждане е изпитало тревожност, безпокойство и несигурност от липсата на информация и неизвестността, които имат пряко отношение към материалното му положение и здравословното му състояние. Предвид изложеното правилно съдът е уважил претендираните от ищеца претърпени неимуществени вреди, който са в следствие на неоснователното бездействие на органа. В тази насока съдът е изложил подробни и обосновани мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са изложените в жалбата твърдения за двойно плащане в полза на ищеца от ТП на НОИ за инвалидна пенсия и в изпълнение на обжалваното решение на АС Варна. Касаторът не разграничава и смесва правните институти на пенсията опускана от НОИ и на обезщетението, което се полага на лицето за претърпени вреди, поради пропусната възможност по вина на административния орган да му бъде отпусната пенсия. Изложените съображения представляват смесване на понятията обезщетения за вреди и пенсия, които са различни. Още повече, твърдението, че лицето ще получи инвалидна пенсия от НОИ по изтекло със срок ЕР за същия период, за който се отпуска обезщетението за вреди са предполагаеми, хипотетични, бъдещи и недоказани. Изложените от касатора аргументи относно наличието на правна възможност за обжалване на мълчалив отказ на НЕЛК са опит за прехвърляне на отговорността на органа за съобщаване на решението му върху адресата акта и са опит за оправдаване на липсата на грижа и изпълнение на задължението за надлежно връчване на издадения вече изричен административен акт. Няма как неоснователното бездействие на административния орган да се прехвърли във вина на адресата на акта, доколкото той не дължи действие и за него липсва законоустановено задължение по своя инициатива да се снабди с акта. Както се посочи и по горе, задължението за съобщаване на административния акт или на отказа да бъде издаден такъв е на административния орган . Въз основа на изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Предвид своевременно заявената претенция, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна в размер на 800 лв., представляващи заплатен в брой хонорар за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 08.02.2021 г. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение