Решение № 11565 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5374/2018 г.

Решение № 11565 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5374/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Л. Н. против решение № 1146 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3892/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Службата по геодезия картография и кадастър не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – кметът на район "Нови Искър" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № 18-4268/31.05.2016 г. на началника на СГКК гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Кътина, одобрена със заповед от 13.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, като се нанасян ПИ с идентификатор 41010.4893.1069 в съответствие с границите на част от УПИ ХVІ-443, кв. 39 по регулационния пран на с. Кътина, одобрен със заповед от 31.10.1985 г. Поземленият имот е с площ от 539 кв. м., а ПИ с идентификатор 41010.4893.1070 става с площ от 22 кв. м. с начин на трайно ползване – за второстепенна улица. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с изменението на кадастралната карта относно процесния имот се засяга ПИ с идентификатор 41010.4893.1070 – второстепенна улица, като е налице застъпване между имоти и квадратурата на последния се намалява. По делото е безспорно, че допуснатото с процесната заповед изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР задължава органа при констатирано застъпване на площта и границите на новонанасяния имот с фигуриращите такива в КК да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка "се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред", т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Ето защо като прави извод за наличие на спор за материално право, обосноваващ незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Доводите в касационната жалба, че кметът на район "Нови Искър" Столична община не е обжалвал процесната заповед относно ПИ с идентификатор 41010.4893.1070, са неоснователни. Заповедта е обжалвана изцяло и е формулиран петитум за отмяната й, а не за отделна нейна част. Неоснователни са и възраженията, че предвидената в ПУП улица не е реализирана, тъй като не е проведена отчуждителна процедура и не е заплатено обезщетение. Това са последиците, регламентирани в чл. 208 ЗУТ вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ и не могат да обосноват грешка и непълнота в КК, одобрена през 2012 г. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Л. Н. да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,