Решение № 7705 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2010 г.

Решение № 7705 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Надежда Георгиева Димитрова от гр. Пловдив, с адрес, ул. "Хр. Г. Данов" № 15, чрез адв. Ел. Урбалова, против решение № 1563 от 23.11.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 774 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора с искане за обявяване на нищожността на следните данъчни съобщения, издадени от Данъчно поделение "Север" при ТДД Пловдив-гр. Пловдив: без посочен номер за 1999 г.; № 16050076 за 2000 г.; № 32291, № 32292 и № 32293 за 2001 г.; № 33842, № 33843 и № 33844 за 2002 г.; № 35006, 35007 и 35008 за 2003 г. по партиди № № 4511014737002, 4511014737003 и 4511014737005 за недвижими имоти- земи, находящи се в гр. Пловдив, местност "Мерич алча" в частта относно определения данък върху недвижимите имоти, потвърдени с Решение № 14/26.11.2007 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси за битови отпадъци" при Община Пловдив. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при необоснованост, при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод относно действителността на процесните данъчни актове при издаването им в грубо нарушение на правилата за облагане с данък недвижими имоти и събиране на такса битови отпадъци относно наличието на земеделски характер на недвижимите имоти, за които са определени данъци и такси. Напълно липсват условия за издаването им, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна данъчна норма, актовете са лишени изцяло от законово основание и не биха могли да бъдат издадени въз основа на никакъв закон и от нито един орган. Иска се решаване на спора по справедливост, тъй като става дума за земеделски земи, които не могат да бъдат застроявани и използвани освен като земеделски и не е справедливо собственикът да бъде товарен без основание с данъци и такси като процесните. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси битови отпадъци" при Община гр. Пловдив не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно действителността на посочените по-горе данъчни актове, с които на жалбоподателката са определени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за собствените й недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, местност Мерич алча. Спорно е било също дали имотите представляват земеделски земи и ако са такива дали това е основание за нищожност на данъчните съобщения, с които на собственичката им са определени посочените местни данъци и такси. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че процесните имоти не представляват земеделски земи по смисъла на легалното определение на чл. 2 от ЗСПЗЗ, но въпреки това и предвид непротиворечивата практика на ВАС по идентични казуси, с която подобни съобщения са отменяни като незаконосъобразни, е приел, че това е основание за незаконосъобразност, а не за нищожност на актовете и тъй като сроковете за оспорване на актовете относно тяхната незаконосъобразност са изтекли, жалбата е неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Самата жалбоподателка поддържа теоретичното положение, че за да бъде нищожен административния акт поради противоречие с материалния закон е необходимо да е налице една от следните хипотези: да липсват условия за издаването му, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна данъчна норма, актът да е лишен изцяло от законово основание и не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. Нито една от тези хипотези в случая не е налице. Процесните актове в частта си за местния данък са издадени на основание на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията. Административният орган, издател на съобщенията е приел процесните имоти за такива въз основа на Заповед № 5995/1952 г. за утвърждаване на уличната и дворищна регулация на парка "Отдих и култура" гр. Пловдив. Разглеждането на фактическия и правен спор относно благоустройствения статут на процесните имоти правилно е приет от първоинстанционния съд като преюдициален за законосъобразността на административния акт, а не и за неговата действителност. Още по-малко може да се приеме, че процесните актове са издадени при пълна липса на законово основание. Отделно от това, в цитираната от самия жалбоподател практика на Върховния съд по идентични казуси съдът е отменял като незаконосъобразни подобни актове, имплицитно приемайки тяхната действителност. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, намира за установено следното: