Решение № 13097 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Ц., в качеството му на представляващ МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД гр. Севлиево, чрез адвокат С. Банкова - ГАК, против Решение 958/15.07.2024г. на Административен съд Габрово по адм. дело 133/2024г. С него се отхвърля оспорване по жалба на представляващия МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД, ЕИК107507982 против Заповед за налагане на санкции 07/РД-26-ЗСЛЗ-60 от 20.03.2024г. на директора на РЗОК - Габрово. С нея са наложени санкции за три нарушения по т. 1 по 200 лева за всяко в размер на минимума и за две нарушения по т. 2 от заповедта по 350 лева всяко, общо в размер на 1300 лева. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно, без да се сочат касационни основания за отмяната му, като от съдържанието на касационната жалба се извличат като такива необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът, директорът на РЗОК Габрово взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника в писменото становище, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона при касационната проверка констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Свеждат се до възражението, че заповедта не е мотивирана, като е посочено, че фактическите основания и мотиви за налагане на санкция са изложени в протокол за констатации. В жалбата се сочи общ размер на санкцията от 1300 лева и размер от 3400 лева, което е явно техническа грешка. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил от приложената преписка, а е и безспорно, че в случаите по т.1 от заповедта постъпилите пациенти в болницата са починали като е отчетена дейност по клинична пътека и след посочения момент на смъртта, което е нарушение при оформяне и отчитане на извършената дейност. По отношение на нарушенията по т. 2 от заповедта е установено, включително и от заключение на експертиза, че извършената болнична помощ не е била в пълен обем, като не са лекувани съпътстващи заболявания, което наложило повторна хоспитализация. При установеното от фактическа страна съдът е извел правни изводи, идентични с тези на административния орган. При обсъждане на наложените наказания съдът е приел, че няма нарушение, тъй като първото нарушение е със санкция на минимума, а по отношение на втората група нарушения е отчетена последицата от нарушението. Така постановеното решение е правилно. Доводите в касационната жалба, че за нарушенията по т. 1 от заповедта следва да се зачитат доказателствата, които се издават по Закона за гражданската регистрация, каквито доказателства не са били събрани. Тези доводи са неоснователни, тъй като в случая се извършва медицинска дейност, която е регламентирана със специален закон и подзаконови актове, според които са установени условията, редът и начина на извършване на медицинската дейност, нейното отчитане по вид, обем и срокове и приложими са тези норми. По отношение на нарушенията по т. 2 от заповедта, безспорно се установява от заключение на експертиза, че положената медицинска грижа не е в обема, предвиден, съгласно правилата които я регламентират. Установява се, че не се лекувани съпътстващи заболявания, които е следвало да бъдат установени още при първия прием, поради което се е наложило повторна хоспитализация. Оспорването на констатациите на експертизата се извършва в първата инстанция, в която страните са били редовно призовани и е осигурен в пълен обем процесуални гаранции за участието им, като няма оспорване на заключението. При споделяне напълно на мотивите на първата инстанция настоящата счита решението за правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение