Решение № 1243 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3931/2007 г.

Решение № 1243 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3931/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 18.11.2005 г. по гр. д. № 242/2005 г. Берковски районен съд е уважил установителен иск за собственост като е признал за установено по отношение на наследниците на Ц. П. К. Р. Б. К., Н. Б. К. и П. Б. М., че правото на собственост върху земеделски имот с площ от 5,1 дка в м. "Ш" в землището на гр. Б., в стари реални граници: н-ци на И. И., път, П. П. И., К. П. И., Ц. П. и И. Я., съставляващ имот № 0* по картата на землището, е бил собствен на П. П. И., наследодател на ищците, към момента на внасянето му в ТКЗС. С решение от 28.02.2007 г. по гр. д. № 53/2006 г. Монтански окръжен съд е отменил първоинстанционното и постановил решение по съществото на спора като е отхвърлил иска като неоснователен. Недоволни от решението е останала ищцата Р. П. И. от гр. Б. и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК го обжалват с доводи за необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. За да отхвърли иска въззивният съд е възприел становището на приетата от него тричленна техническа експертиза относно това, че поради липса на картен материал и съществуващи видими белези за установяване границите на имотите, придобити от съделителите, наследодатели на страните, по постигната от тях съдебна спогодба през 1950 г., тяхното индивидуализиране и точно определяне на местонахождението им е невъзможно. Приел е, че ищците не са доказали, че праводателите им са били собственици и на нива с площ от 5 дка и съседна на нея нива с площ от 4 дка, които също са били предмет на делба извършена между праводателите им през 1950 г. Основателен е касационният довод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е установено, че ищцата Р. П. И., сега касаторка, е наследница на П. П. И. бивш жител на гр. Б. Ответниците са наследници на Ц. П. К. Те са едни от наследниците на П. И. Ч. След неговата смърт между наследниците му - преживялата съпруга и децата е извършена съдебна делба на придобитите по наследяване недвижими имоти, приключила с постигната спогодба по гр. д. № 662/1946 г. Предмет на делба са били три ниви с площи от 22.2 дка, от 5 дка и от 4 дка, всички съседни и намиращи се в м. "Ш" в землището на гр. Б.. П. в дял на наследодателите на страните части от тези имоти са били описани с граници и съседи, като повтарящи такива между тях са път, И. И. и И. Я. Няма спор между страните за това, че в дял на майката на наследодателите на страните П е бил поставен имот съставляваш 6.5 дка от нива цялата от 22.2 дка, до нея друга от 5 дка и до нея друга от 4 дка при общи съседи: собствена къща с дворно място, наследници на Й. Т., Й. С., С. Б., а частта от 6.5 дка съставлява част от нива от 5 дка и нива от 4 дка при съседи: наследници на И. С., път, П. П., К. П., Ц. П. и И. Я. ( дял VI от спогодбата). С договор от 19.05.1947 г. Пано П. е закупил наследствените права на майка си П. С решение от № 1* от 31.01.2000 г. на наследниците на П. П. е признато право на възстановяване в съществуващи реални граници и възстановен имот- нива с площ от 5.100 дка в м. "Ш" заснет с № 0* друго решение № 127 от 21.12.2001 г. ОСЗГ при гр. Б. е отменила предходното и е признала право на възстановяване в реални граници само на част от заявения имот, която е определил като нива с площ от 0.979 дка. Това второ решение е било обжалвано по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и с решение от 3.12.2003 г. по адм. д. № 21/2003 г. на Монтански окръжен съд е било отменено. В резултат на това в сила е останало предходното решението на ОСЗГ, с което е признато и възстановено правото на собственост в полза на ищцата като наследница на П. П. на имот № 0* в м. "Ш" в З. на гр. Б. П. интерес от спора е породен от това, че с решение № 270 от 21.12.2000 г. същият имот е възстановен на ответниците по иска като наследници на Ц. П. К. При така установените данни съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че с изготвената тричленната техническа експертиза е отговорено на поставените въпроси за местонахождението и разположението на имотите, придобити на основание постигнатата през 1950 г. съдебна спогодба. Не е констатирано противоречието в изводите на експертите относно наличието на видими белези, които служат за индивидуализиране и определяне местонахождението на имотите предмет на делба през 1950 г. Един такъв белег е коларския път, който съществува и понастоящем и който е обсъждан и в постановените решения в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Той е посочван като граница и в съдебната спогодба от 1950 г. Този белег е известен и на разпитаните свидетели. Вещите лица не са обсъдили това, че в протокола за делба изрично е посочено, че трите имота ниви с площ от 22.2 дка, 5 дка и 4 дка са съседни един на друг и са описани като един ( така е направено описанието и в дял VI от спогодбата от 1950 г.), което сочи на извод, че предмет на делба са били земеделски земи с обща площ от 31.2 дка. Необосновано съдът е приел направен от вещите лица правен извод, че по делото не е установено общият наследодател П да е бил собственик и на нива с площ от 5 дка и нива с площ от 4 дка в същата местност. По тези факти между страните не е имало спор, а те са били установени в производството за делба на наследствените имоти по гр. д. № 662/1946 г., по което на 26.04.1950 г. е била постигната съдебна спогодба. В нарушение разпоредбата на чл. 157б ГПК съдът не е поставил като предмет на експертизата изследването и на заснетите в плана за земеразделяне имоти на лицата, посочени като съседи в протокола за съдебна спогодба от 1950 г. при индивидуализиране на имотите, предмет на делба, и образуваните от тях дяловете. Съдът при извършване преценка дали експертизата е изпълнена точно и прецизно и дали установеното с нея е достатъчно за изясняване предмета на спора, е следвало да съобрази и установи наличие на противоречие с констатациите на едноличната експертиза, приета в производството пред първоинстанционния съд, както и отразеното в скиците, представени и приети по делото като писмени доказателства. В резултата на допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила съдът е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка, което е нарушение на чл. 186 ГПК (отм.) и основание за касирането му. На основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК въззивното решение ще бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжен съд Монтана. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.