Решение № 3475 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14350/2009 г.

Решение № 3475 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14350/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Елеонора Валентинова Радулова, срещу решение № 501 от 28.09.2009 г. по адм. дело № 21/2009 г. на Административен съд - гр. Плевен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С болничен лист № 1949548 от 07.12.2006 г. на Пламена Василева Вълчева, работничка по трудово правоотношение с ЕТ "Ники - Николина Недялкова", е разрешен 45-дневен отпуск от 8.12.2006 г. до 22.01.2007 г. поради бременност. По време на този отпуск със заповед № 6 от 5.01.2007 г. трудовото правоотношение с ЕТ "Ники - Николина Недялкова" е прекратено от същата дата и пак от същата дата работничката е сключила друг трудов договор - № 5 от 05.01.2007 г. - с "Якимов" ЕООД за същата длъжност, която е изпълнявала преди да излезе в отпуск. Страните по новия трудов договор са уговорили, че той започва да действа от 08.01.2007 г. и са удостоверили, че работничката е постъпила на работа на 08.01.2007 г. На същата дата работничката е поискала и работодателят е разрешил тя да ползва 4 дни неплатен отпуск от следващия ден - 9.01.2007 г. до 12.01.2007 г., включително. На 14.01.2007 г. Пламена Василева Вълчева родила две деца (близнаци) и с болничен лист № 1708770 от 18.01.2007 г. й е разрешен 42 дни отпуск след раждане, считано от 14.01.2007 г. до 25.02.2007 г. При тези данни контролните органи при РУСО - гр. Плевен са приели, че при настъпването на осигурителния риск бременност и раждане работничката Пламена Василева Вълчева не е имала качеството на осигурено лице, поради което неправомерно са й били изплатени обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане по посочените по-горе два болнични листа. С прекратяването на трудовото правоотношение между работничката и работодателя ЕТ "Николина Недялкова" било прекратено и осигуряването, поради което за да придобие качеството осигурено лице не било достатъчно бременната работничка да сключи нов трудов договор, а било необходимо, според контролните органи, работничката реално да е започнала трудова дейност, т. е. да е отработила поне един работен ден. Поради това съставили ревизионен акт за начет на осигурителя (новия работодател) "Якимов" ЕООД. Сезиран с жалба от това търговско дружество, касационният жалбоподател с решение № 37 от 03.12.2008 г. е възприел изцяло становището на контролните органи и е отхвърлил като неоснователна подадената до него жалба. С посоченото по-горе решение Плевенският административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател и разпореждането на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови този резултат административният съд се е позовал на данните от писменото заключение на вещото лице Венелина Димитрова Габровска, според които след отпуска за бременност и раждане по посочените по-горе два болнични листа Пламена Василева Вълчева е била в отпуск поради временна неработоспособност след раждане, разрешен с болничен лист № 1753756 от 27.02.2007 г. за времето от 25.02.2007 г. до 21.04.2007 г. включително, след което (т. е. от 22.04.2007 г.) до 14.01.2009 г. е била в надлежно разрешен от работодателя отпуск за отглеждане на малко дете. При тези и при изложените по-горе данни Плевенският административен съд е приел, че според чл. 163 и чл. 164 от Кодекса на труда (КТ) майката - работничка или служителка има право на платен отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст и за времето на тези отпуски за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване без да се изисква новопридобит осигурителен стаж, защото по силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО времето на тези отпуски се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски. Затова според Плевенския административен съд при тази нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един работен ден при новия работодател, за което да е получило трудово възнаграждение. Решението на Плевенския административен съд е правилно. То напълно е съобразено с трайно установената съдебна практика. Изводът, че не е било необходимо бременната, а след 14.01.2007 г. родилата работничка да е работила поне един работен ден за да се счита за осигурено лице, е законосъобразен. Трудовото правоотношение възниква от уговорената с договора дата, а ако такава не е уговорена - от подписването му от двете страни. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в законоустановения или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока (чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро КТ). Надлежно разрешен отпуск по чл. 163, респ. по чл. 164 КТ, несъмнено е такава причина, поради което в тази хипотеза трудовото правоотношение се смята за възникнало дори работничката или служителката - майка да не е постъпила реално на работа и не е започнала да изпълнява задълженията си по договора. А щом трудовото правоотношение е възникнало, майката е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КТ, но за времето на отпуска за бременност и раждане, както и за времето на платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете, не се правят осигурителни вноски - чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО. Въпросът е дали през това време майката е осигурено лице по смисъла на чл. 48а и чл. 52а КСО. Отговор на този въпрос бе даден с второто изречение на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО - лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 (от съществено значение е да се посочи, че с последните изменения на чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро КСО законодателят възприе разрешението, на което настояваше НОИ - осигуряването възниква от деня, за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, но това разрешение, поради неговия материалноправен характер не е приложимо в процесния случай). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,