Решение № 2332 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11839/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Димова, против Решение 10661 от 18.10.2024г., постановено по дело 2635/2023г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отменен Ревизионен акт Р-03000323000014-091-001/09.08.2023 г., издаден от М. Генева на длъжност Началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и Д. Кирова на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция ръководител на ревизията, потвърден с Решение 218/30.10.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите в частта, в която в тежест на В. И. М. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период /д.п./ 2015 г. в размер на 50 895.12 лева главница, и 38 106.62 лева лихви и за д.п.2017 г. в размер на 1 907.52 лева главница, и 1 041.35 лева лихви. Касаторът инвокира оплаквания, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 АПК. Оспорва заключението на административния съд досежно липсата на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Твърди, че доказателствата по делото категорично установяват при извършената съпоставка на получените постъпления и направените разходи за 2015г., 2016г. и 2017г. превишаване на разходите над получените доходи. Поддържа, че неправилно съдът се е позовал на заключението по проведената съдебно-счетоводна експертиза, без да извърши обстоен анализ на събраните доказателства. Твърди, че решаващият състав безкритично е приел сумата от 1 962 931, 24 лева като начално салдо на ревизираното лице към 01.01.2015г. Моли съдът да отмени обжалваното решение, претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът- В. И. М., чрез процесуалния представител адв. Попов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Поддържа релевираните пред първоинстанционния съд доводи за нищожност на ревизионния акт. Претендира разноски за касационна инстанция съобразно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Варна е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-03000323000014-091-001/09.08.2023г., потвърден с Решение 218/30.10.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите в частта, в която в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период /д.п./ 2015 г. в размер на 50 895.12 лева главница, и 38 106.62 лева лихви и за д.п.2017 г. в размер на 1 907.52 лева главница, и 1 041.35 лева лихви. Ревизията, с обхват задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2015 г. 2019 г. е проведена по правилата на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК и обоснована от органите по приходи с наличие на обстоятелства по чл. 122. ал. 1, т. 2 от ДОПК- налице са данни за укрити приходи или доходи . Фактическата обстановка е подробно описана в решението на първоинстанционния съд. По делото не е спорно, че М. е местно лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, като е установено, че за периода от 2015г. - 2019 г. лицето е получавало доходи по договор за управление и контрол от Агро Резерв ЕООД, БГ Ленд Ко ООД, Крест Инвест АД, Янг Трейд и БГ Ленд Кънстракшън ЕАД. За ревизираните 2015 г. - 2019 г. лицето има подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физическите лица. В хода на ревизията в резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние приходната администрация е установила за превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2015 г. в размер на 620618,63 лв.; за 2016 г. - в размер на 82474,46 лв.; за 2017г.- 128738,20 лв.; за 2018г.- 22387,07 лв. и за 2019г.- 833886,42 лв. С Решение 218/30.10.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, ревизионния акт е отменен в частта му, в която в тежест на М. са установени данъчни задължения за 2016г., 2018г. и 2019г., и е изменен за периодите 2015г. и 2017г., като са установени данъчни задължения в размер на 50 895.12 лева главница, и 38 106.62 лева лихви и за д.п.2017 г. в размер на 1 907.52 лева главница, и 1 041.35 лева лихви. В първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, съобразно заключеното на която се установява, че ревизираното лице има доказан произход на постъпленията си, съответстващи на извършените разходи, като не се установява доходите за ревизираните периоди да надвишават разходите. За да отмени оспорения акт административният съд е счел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, в кръга на определените им правомощия, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК, но при противоречие на материалния закон. Решаващият състав е отрекъл тезата на ревизираното лице, че атакуваният акт е нищожен, тъй като няма пречка с отмяна на ревизионния акт и връщането му за извършване на повторна ревизия да бъдат установени задължения по-големи от тези с първоначалния акт. Според съда приходната администрация не се е справила с тежестта да установи наличието на основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Решаващият състав не е споделил мотивите на данъчната администрация досежно размера от 15 000 лева - началното салдо към 01.01.2015г., като е счел, че то е в размер на 1 962 931,24 лв., каквито са установяванията и в ССчЕ. Съдът е посочил, че в подкрепа на този извод е извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства от приходната администрация за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г., резултатите от която са обективирани в Протокол П-03000315095320-073-001/25.09.2015г., като съобразно констатациите в него на органите по приходите към 31.12.2014 г. ревизираното лице е притежавало сума в брой в размер на 1 962 931,24 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Несъстоятелни са поддържаните пред настоящата инстанция от ответника по касация доводи за нищожност на ревизионния акт, обосновани с обстоятелството, че процесният ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, като първоначално издаденият и отменен от решаващия административен орган ревизионен е бил с установени задължения в по-нисък размер. Правилото на чл. 155, ал. 8 от ДОПК забранява на данъчният орган да изменя ревизионния акт във вреда на жалбоподателя, докато нормата на чл. 160, ал. 6 от ДОПК е въведено ограничение съдът да извършва такива действия със съдебния си акт. Не е спорно, че издаденият на ревизираното лице РА Р-030003200035630091-001/29.09.2022г. с Решение 245/21.12.2022г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна е отменен и преписката е върната за образуване на повторно ревизионно производство, като с процесния ревизионен акт са установени нови задължения за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. Следва да се посочи, че нормата на чл. 155, ал. 8 ДОПК се прилага само в рамките на едно производство, т. е. важи при обжалване на един ревизионен акт, но не и в случаите, при които актът е отменен по административен ред и преписката е върната за извършване на нова ревизия, тъй като в този случай е издаден нов акт, който подлежи на самостоятелно обжалване, както и вярно е заключил Административен съд-Варна в обжалваното решение. В тази насока е Решение 2649 от 21.02.2019г., постановено по дело 7943/2018г. по описа на ВАС. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първоинстанционния съд относно разполагаемото салдо на ревизираното лице към 01.01.2015г. в размер на 1 962 931, 44 лева, който се подкрепя от обективираните констатации в Протокол П-03000315095320-073-001/25.09.2015г., издаден в резултат на извършената проверка от данъчната администрация за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г. Съобразно установяванията я него В. И. М. притежава сума в брой в размер на 1 962 931,24 лв., получена от продажбата на поземлен имот с нотариален акт 25, том 3, рег. 3168 от 2008г. на Партнер 07 ЕООД за сумата от 2 142 700 евро. Това обстоятелство е поддържано от ревизираното лице и в декларация за наличните средства, приложена към Възражение с Вх. Р-03000320003563-ВЗР-001-И/21.09.2022 г., подадено срещу РД Р-03000320003563-092-01/12.08.2022г. Протоколът е официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвърваща доказателствена сила / пар. 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 179, ал. 1 от ГПК/. При липсата на оспорването му по надлежния ред, обосновано съдът е приел, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документът. Законосъобразно Административен съд- Варна е ценил неоспореното от страните заключение на назначеното по делото вещо лице, изготвено след съпоставка между получените доходи и извършените разходи през ревизираните периоди, съгласно което не се установява недостиг на парични наличности. Представеният по делото Договор за временна финансова помощ от дата 05.01.2009 г. за сума в размер на 100 000 лв. със страни по него В. И. М. - Заемодател и от друга - БГ Ленд Ко ООД Заемател, свидетелства, че сумата от 25 000 лева е върнат заем от БГ ЛЕНД на М. и същата не е включена в таблицата на стр. 15 и 16 от РД, изготвена от данъчните органи по приходите в колона 3 Постъпления . Ангажираните по делото предварителен договор за продажба на МПС от 22.01.2015 г. между В. М. и В. М. (съпруга на рвизираното лице) и Витоша Ауто ООД, Договор за цесия от 23.01.2015 г. между В. М. и В. М. и Агро резерв ООД, правилно са взети предвид при определяне на началното салдо от съда, като е отчетено, че ревизираното лице не е получило сумата от 23 000 лева. Видно от констатациите на експерта при извършената съпоставка на получените постъпления и сторените разходи за 2015г., 2016г. и 2017г. не е налице несъответствие между доходи и извършени разходи. Правилно е и заключението на вещото лице, че ревизираното лице е разполагало с достатъчно пари в брой и по банкови сметки, декларирани от него още в хода на ревизията. Според установяванията за ревизираното лице е било налице положително салдо, т.е липсвало е превишаване на разходите над приходите, както следва: за 2015г.- 1 352 312, 61 лева, за 2016г.- 1 270 838, 16 лева, към 31.17.2017г.- 1 142 699, 95 лева. Изводите на Административен съд- Варна са основани на писмените доказателства по делото и неоспореното в хода на процеса експертно заключение, което е кредитирано по подробно изложени и обосновани съображения. При приемането му съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, поради което няма основание фактическите изводи, които са направени в тази връзка, да не бъдат възприети от касационната инстанция. Противно на релевираните оплаквания в касационната жалба решаващият състав не е приел безкритично заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, а се е позовал на него с оглед неговата обоснованост и съобразяване с установените факти и обстоятелства. В обобщение доводите на приходната администрация за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременната претенция, се следва присъждане на сторените и доказани от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 774 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,