Решение № 5639 от 9.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, бул. "Цар Борис III" 136 против решение 559 от 27.10.2021 г., постановено по адм. дело 704/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена Заповед 1656/06.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение с К. Йорданов от гр. Хасково, на длъжност началник на отдел "Регионален технически инспекторат", с ранг I младши, длъжностно ниво 7А по Класификатора на длъжностите в администрацията в Областна дирекции на Държавен фонд "Земеделие" гр. Хасково, считано от 07.07.2021 г. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът К. Йорданов от гр. Хасково, представляван от адв. Коларова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед 1656/06.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение с К. Йорданов от гр. Хасково, на длъжност началник на отдел "Регионален технически инспекторат", с ранг I младши, длъжностно ниво 7А по Класификатора на длъжностите в администрацията в Областна дирекции на Държавен фонд "Земеделие" гр. Хасково, считано от 07.07.2021 г. За да отмени горецитирания административен акт, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че оспорващият е заемал длъжността началник на отдел "Регионален технически инспекторат" в Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Хасково, считано от 28.08.2020 г. Със Заповед 1656/06.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" служебното му правоотношение е прекратено, считано от 07.07.2021 г., тъй като служителят е престанал да отговаря на изискванията за заемане на длъжността в заповедта е посочено, че е въведено изискване за образователна степен - магистър по икономика, професионална област стопански науки, професионално направление - икономика, каквито оспорващият не притежава (макар и на практика изискване за образователна степен магистър да няма въведено и по новоутвърдената длъжностна характеристика, според която изискването отново е за образователна степен бакалавър). Достегнал е до извода, че за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на това правно основание, "обективната невъзможност" следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен, а в конкретната хипотеза не можело да се приеме, че промяната на изискванията за заемане на длъжността е обстоятелство извън волята на органа по назначаването. Новите изисквания за заемане на длъжността били въведени с длъжностна характеристика, утвърдена от Главния секретар на ДФ "Земеделие", и промяната във фактическото положение не се дължала на обективна причина, а била изцяло от компетентността на органа по назначаването. Измененията в длъжностната характеристика не са свързани с обективен фактор, а са предприети по разпореждане на органа по назначаването и не могат да обосноват обективна невъзможност за служителя да изпълнява задълженията си. При липсата на доказателства, установяващи настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, както и с оглед представената нова длъжностна характеристика - доказателства, които сочат, че всички промени в изискванията за заемане на длъжността са предприети единствено по волята на органа по назначаването, излага съображения за липсата на твърдяната от органа обективна невъзможност. Изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение със служителя не са осъществени. Промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само въз основа на нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Върховният административен съд състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано съдът е отменил процесната Заповед 1656/06.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Изводите на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и противно на оплакванията на касатора са формирани след правилната им преценка, като при постановяване на решението съдът не е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение у съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагането на правилата за логическото мислене, на опитните правила и др. В конкретния казус грешки от такова естество не са допуснати. Първоинстанционният съд е установил точно фактическите обстоятелства по делото, като е достигнал до правилен и обоснован краен извод за материалната незаконосъобразност на обжалвания акт. Административният съд е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Съдът правилно е посочил, че процесната заповед за прекратяване на служебно правоотношение е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл - обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, тъй като служителят е престанал да отговаря на изискванията за заемане на длъжността - въведено изискване за образователна степен магистър по икономика, професионална област стопански науки, професионално направление - икономика, каквито К. Йорданов не притежава. Правилен се явява и изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта, тъй като при издаването й са допуснати нарушения на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители. Обосновани са изводите на съда за неправилно тълкуване от страна на органа по назначаването на понятието обективна невъзможност, прието като материалноправна предпоставка за освобождаване на държавния служител. Правилно съдът е посочил, че в конкретния случай, за да е налице обективна невъзможност, е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно три условия - да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Промяната в длъжностната характеристика съдът правилно е приел, че не е свързана с обективен фактор, който е извън волята на органа по назначаването, а напротив, приел е, че тази промяна е предприета по разпореждане на органа по назначаването и не е настъпила в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители (по сходен казус е Решение 12677 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. дело 8148/2021 г., V отд.). Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на ответника е основателно. В негова полза следва да се присъди сумата от 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са поискани своевременно и е доказано тяхното извършване. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,