Решение № 1811 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Алфа 2030 ЕООД срещу решение 6350/15.07.2024 г., постановено по адм. дело 900/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт Р-16001621003410-091-001 от 12.05.2022 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 360 от 09.08.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в размер на 18 614 лева и са начислени лихви за забава в размер на 2 858,28 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано становище по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на ревизионен акт Р-16001621003410-091-001 от 12.05.2022 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 360 от 09.08.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в размер на 18 614 лева и са начислени лихви за забава в размер на 2 858,28 лева. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на нищожност на оспорения РА. Неоснователни са оплакванията на касатора за нищожност на акта, тъй като издадените под формата на електронни документи заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт са валидно подписани с квалифициран електронен подпис от издателите им. Правилно съдът е заключил, че при наличие в настоящия случай на редовно подписани документи с КЕП от лицата, за които се сочи, че са техни автори, не е налице нищожност на обжалвания РА и обосновано на това основание е отхвърлил искането на касатора за обявяване на нищожност на РА. Съответства на материалния закон изводът на първостепенния съд за законосъобразност на извършеното от органа по приходите процесуално действие по изземването на преписката и възлагането й на друго органи по приходите. В настоящия случай не е нарушен принципа за неизменност на компетентния орган, тъй като е налице визирано в закона основание за изключение от това принципно правило. От разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите. В настоящия случай безспорно е налице невъзможност поради промяна в длъжността на органа по приходите. Обосновано съдът е приел за законосъобразен извода на органа по приходите за отказ на данъчен кредит по фактури, издадени от Алфа програм консулт ЕООД и Ран консулт 2020 ЕООД. Липсват доказателства за реалност на документираните доставки. Съставените фактури не доказват реалност на документираната доставка. Изводът на съда относно липсата на реална доставка по процесните фактури е съобразено и с трайната практика на ВАС, според която притежаването на данъчен документ, издаден от регистрираното лица, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ услуги. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно- задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл, 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставените на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесиите фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. По изложените по-горе мотиви представените от задълженото лице фискални бонове, приемно-предавателни протоколи и фактури, поради липса на задължителни реквизити, следва да бъдат изключени от кръга на доказателствата по делото. По силата на правилото на чл.170 ал.1 от АПК доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените му от доставчиците фактури обективират действителни стопански операции. В хода на съдебното производство касаторът не е представил доказателства, с които да установи реалното осъществяване на доставката и използването й за целите на облагаемата дейност. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 2 332 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,