Решение № 7820 от 13.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Палов от [населено място], община Кирково, област Кърджали срещу решение 87 от 01.03.2023 г., постановено по адм.д.206/2022 г., Административен съд-Кърджали. С решението на АдмС-Кърджали са отхвърлени изцяло исковете, предявени срещу Областна дирекция на вътрешните работи при МВР за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. и имуществени вреди в размер на 17084.49 лв., причинени на ищеца в следствие на незаконното му задържане със Заповед за задържане на лице с рег.318зз-52 от 07.10.2021 г., издадена от полицейски инспектор при Районно управление-Кирково към ОДМВР-Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е доказал всички твърдени от него неимуществени и имуществени вреди и моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и вместо това да бъде уважена исковата му молба като бъде присъден пълният претендиран размер на обезщетението по иска, с произтичащите от това правни последици присъждане на лихви от датата на незаконното му задържане под стража до окончателното изплащане на главницата и разноските за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява и поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Областна дирекция на вътрешните работи Кърджали, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. В съдебно заседание не се представлява, поддържа представения отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба като излага пространни мотиви и по двата иска, с които е сезиран съдът. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Не се спори по делото, а и е установено от приложените доказателства, че със Заповед за задържане на лице с рег.318зз-52 от 07.10.2021 год., с която заповед е било разпоредено, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, ищецът Палов да бъде задържан за срок до 24 часа, във връзка с преписка рег.ЗМ-109 от 07.10.2021 год. по описа на РУ Кирково. Тази заповед е обжалвана и с Решение 104 от 09.12.2021 год., постановено по АНД 233/2021 год. на Момчилградският районен съд е отменена. С Решение 109 от 08.04.2022 год. по КАНД 15/2022 год. по описа на АдмС-Кърджали решението на РС-Момчилград е оставено в сила. По делото е доказано, че в 15:30 часа на 07.10.2021 год., А. Палов е задържан като му е връчена процесната заповед, както и е удостоверено, че задържаното лице е било освободено на същата дата - 07.10.2021 год., в 19:00 часа. Същата дата и час на издаване на заповедта са вписани в книгата за задържани лица на РУ - Кирково и е отразено в допълнение, че на Палов е бил извършен медицински преглед в ЦСМП - Кърджали, в 18:10 часа на 07.10.2021 год. Като резултат от медицинския преглед, в книгата е вписано негоден . Не е спорно, също така, а това се установява и от тази карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане, с Амб. 18046 от 07.10.2021 год. на ЦСМП - Кърджали, съставена и подписана от д-р Н. Джангозова, че ищецът и настоящ касатор е бил негоден за задържане, като при извършеното освидетелстване е установено кръвно налягане 180/110, пулс 107 удара в минута, вписана е диагноза - [диагноза]. Доказано е, че лицето е освободено на 07.10.2021 год., в 19:00 часа. По делото са представени документи и са направени съдебно медицински експертизи за здравословното състояние на Палов, от които е видно, че той е бил неработоспособен за определен период от време по различни причини. Консултиран е с кардиолог и невролог, освен с общопрактикуващия личен лекар на лицето. По-късно във времето през декември 2021г. е бил болен и от [заболяване]. По делото са изслушани заключения на съдебно медицинската експертиза и на съдебно счетоводна такава за установяване на размера на пропуснатите ползи от неполучено възнаграждение за периода, в който Палов се е намирал в отпуск по болест. Изслушани са и свидетелски показания по повод настъпилите неимуществени вреди, във връзка със незаконосъобразното задържане на касатора. Свидетелските показания са били противоречиви и съдът е изложил мотиви кои от тях кредитира и защо. Представени са доказателства за напускане на страната в периода, в който лицето твърди да е страдало от заболяванията си. Не са представени по делото доказателства за увредения му обществен имидж по повод на твърдените медийни изяви на политици, във връзка със задържането му. Не са представени и други доказателства за обществената му дейност, за която може да се съди само от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Съдът е установил правилно фактите, свързани със задържането и неговата продължителност въз основа на представените писмени доказателства. При тези фактически установявания, съдът е счел искът за допустим. Приел е за доказана една от предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ /отменен акт/, но не е приел за доказани вредите, твърдени от касатора, като е липсвала и причинно-следствена връзка между вредите и отмененият акт. АдмС-Кърджали е мотивирал зависимостта на вредите от други фактори, включително собственото поведение на Палов, които според съда са станали причина за неблагоприятните последици, твърдени от касатора. Обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени изцяло исковете за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконното задържане, включително дължимите лихви, е частично неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилни са изводите на съда, че не е доказано настъпването на неимуществени вреди. Видно от свидетелските показания и твърденията на експертизата по делото, лицето е било силно притеснено от факта на задържането. Изложеното пряко кореспондира с твърдението на ищеца /настоящ касатор/, че вредите са настъпили именно от незаконосъобразното задържане на лицето на отмененото по-късно основание. В този смисъл, настоящият състав на Трето отделение, ВАС, намира че освен наличието на вреди, незаконосъобразен акт на длъжностно лице от състава на ОД на МВР-Кърджали е била доказана и причинно-следствената връзка между този акт и претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и стрес, станали причина за [заличен текст] и констатацията на лекаря от ЦСМП Кърджали, че Палов е негоден за задържане . Освен това, фактическото задържане поставя ищеца в хипотеза на защита на правото му по чл. 5 ЕКПЧ. Доколкото нарушаването на изискванията на чл. 5, пар.1 "с" ЕКПЧ винаги води до правото на обезщетение - чл.5, пар.5 ЕКПЧ, то в случая не е необходимо да се доказват като настъпили твърдените неимуществени вреди от задържането, а само да се прецени справедливостта на посочения размер на обезщетението за целите на защита на основното право. По делото се установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени неимуществени вреди и настоящият състав на ВАС следва да обсъди справедливия размер на вредите, който да присъди на лицето. Неимуществените вреди не могат да бъдат определени с абсолютна точност и не съществува изработена методика за тяхното определяне. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обезщетението за неимуществени вреди се присъждат от съда по справедливост. Отчитайки цитираната разпоредба, както и общоприетите критерии за справедливост в съдебната практика, а от друга страна вида, характера и интензитета /най-силно и ясно изразено при задържането му/, периода от време /три часа и половина/ на задържането, както и продължилото шест месеца производство по оспорване на заповедта /отменена с окончателно съдебно решение на 08.04.2022г./, през който ищецът е търпял негативните последици от проведеното производство по издаване на отменения в последствие акт, настоящият състав приема сумата от 1800(хиляда и осемстотин) лева, като справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, а в останалата част за разликата над 1800 лв. до 10000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Що се касае до претендираните имуществени вреди, настоящият състав намира, че е налице причинно-следствена връзка за отсъствието му от работа започнало по повод на регистрираната при задържането [заличен текст], с издаден болничен лист от 08.10.2021 до 17.10.2021г за период от 10 дни и след това продължило и в следващия период от 18.10.2021г. до 11.12.2021г. със [заличен текст]. Единствено отпускът му по болест поради [заболяване] не може да бъде свързан със задържането и само за този период исковата претенция за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена. Изложените от АдмС-Кърджали съждения, макар и да имат своята житейска логика не са правно издържани и доказателствата по делото сочат, че може да се обвърже периодът на [заличен текст] и продължилата фаза на [заличен текст] с факта на задържането му. Първоинстанционният съд е положил всички необходими усилия за изясняване на делото от фактическа страна, поради което настоящата инстанция може да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл, по заключението на ВЛ от съдебно счетоводната експертиза се вижда, че за периода 08.10.2021г. до 11.12.2021г. Палов е отсъствал 15 работни дни през октомври, 15 работни дни през ноември и 8 работни дни през декември. Той е щял получи нетно трудово възнаграждение в размер на 6994,95лв. за октомври, 8816,55лв. за ноември и 3520,48лв. за 8 дни през декември или общо 19331,98лв. Същият е получил 2400.94лв. за октомври, 1937,12 лв. за ноември и 1173,52лв. за осемте работни дни, в които е бил в отпуск по болест през декември или общо 5511,58лв. Следователно, лицето трябва да получи разликата между 19331,98лв. и 5511,58лв, която е 13820,40лв. и представлява пропуснатите ползи от нетното възнаграждение, което е можел да получи, ако не се е намирал в отпуск по болест за периода от 08.10.2021г. до 11.12.2021г. За останалите имуществени вреди съдът споделя изложените от АдмС-Кърджали разсъждения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да ги преповтаря. Ето защо, в тази част искът на Палов следва да бъде отхвърлен за сумата над 13820,40лв. до претендираната сума от 17084,49лв. като неоснователен и недоказан. Върху приетата от настоящия състав сума за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 15620,40 лева /1800лв.+13820,40лв./, следва да се присъди законната лихва, считано от 09.04.2022 год. Решението на АдмС-Кърджали е постановено на 08.04.2022 год. и същото е влязло в сила на 08.04.2022 год. и от 09.04.2022 год. /като ден, следващ влизането в сила на съдебното решение/ се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение до окончателното изплащане на сумата. В тази връзка, решението на Административен съд - Кърджали следва да се отмени частично, като вместо него бъде постановено друго, по силата на което искът на А. Палов да се уважи частично за размера на определеното от настоящата инстанция обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ в относимата редакция (ДВ бр.43 /2008г.) ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Уважената част от иска е 15620,40лв., следователно по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й към май месец 2022г. редакция/ се дължи сумата от 998,61лв., за първата инстанция и 1805,84 лв. за касационната инстанция. Дължи се на касатора Палов сумата от 10лв., заплатена като държавна такса за разглеждане на делото /още пред АдмС-Кърджали/ и 5 лв. за разглеждане на делото пред ВАС, както и заплатените разноски за две съдебни експертизи в размер на 353,70+660=1013,7лв. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно разпоредбата на §6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, В настоящия случай за защита пред двете съдебни инстанции се дължи на ОД на МВР сумата от 300 лв. за всяка инстанция или 600 лв. общо. Тъй като искът е уважен в по-голямата му част, то за двете съдебни инстанции на ОД на МВР-Кърджали следва да се заплати сумата от 100лв. общо. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение