Решение № 8847 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2016 г.

Решение № 8847 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Заместник- министъра и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството срещу Решение № 5410/26.07.2016 г., постановено по адм. д. № 3695/2016 г., по описа на Административен съд С.- град с което е отменено негово Решение № РД-02-36-200/12.03.2016 г. за налагане на финансова корекция на Агенция за социално подпомагане в размер на 2% от подлежащите за верифициране разходи по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ВG161PO001/1.1-03/2008/001/006 от 21.01.2012 г. "Модернизиране ДСП в общини Д., С., Д.". Излагат се твърдения за материална незаконосъобразност, поради което се иска отмяна на съдебният акт. Ответната страна - Агенция за социално подпомагане възразява, че процесната жалба е недопустима, поради просрочие и неоснователна по същество. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираната жалба. Касационната жалба е подадена от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. С оглед възражението на касационният ответник следва да се отбележи, че съобщението за изготвеният първоинстанционен акт е получено от касатора на 08.08.2016 г., респ. 14 дневният срок за обжалване започва да тече от следващия ден и изтича на 22.08.2016 г., когато е депозирана и процесната жалба чрез АССГ. В този смисъл същата не е просрочена и следва да бъде разгледана по същество. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: За да отмени Решение № РД-02-36-200/12.03.2016 г. на ръководителя на УО на ОП "Регионално развитие" за налагане на финансова корекция на Агенция за социално подпомагане в размер на 2% от подлежащите за верифициране разходи по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ВG161PO001/1.1-03/2008/001/006 от 21.01.2012 г. "Модернизиране ДСП в общини Д., С., Д." АССГ е приел, че акта е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила. От една страна - посоченото от органа правно основание - чл. 12, т. 6 б. "в" и чл. 12, т. 4 от Методическите указания относно определяне на финансови корекции, налагани за нарушения при изпълнение на проекти, съфинансирани по ОПРР 2007-2013 г., не представляват годно правно основание за налагане финансова корекция поради своят ненормативен характер. На второ място, нарушение на посочената от органа разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ПМС № 245 от 9 Октомври 2007 г., е налице когато разходите не са действително извършени или не са отчетени въз основа на първични счетоводни или други документи. Съдът е установил, че в процесния акт липсват мотиви в тази насока, поради което е налице несъответствие между фактическите констатации за некачествено изпълнени СМР и сочената за нарушена правна норма. На трето място, АО е посочил като правни основания за издаване на акта и чл. 56, ал. 3 и чл. 57, ал. 1 от Регламент 1083/2016 идентични с чл. 65 и чл. 71 от Регламент 1303/2013 г., като първата разпоредба касае допустимостта на разходите и е неотносима към нарушенията, представляващи нередност, съобразно регламента, а втората норма засяга инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, докато предмета на процесният ДБФП е различен, а именно - "Модернизация на ДСП" включващ конкретно СМП - ремонт на работни и сервизни помещения в сгради. На следващо място първонистанционният съд е обосновал и извода си за нарушение на чл. 10 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", /Методологията/МОФК/. УО не е посочил която хипотеза е налице, съобразно посочените в приложението към чл. 6 МОФК категории нарушения и съответния процентен показател на ФК, между които не фигурират вменените на бенефициента нарушения. С оглед конкретно изложените касационни възражения по отношение на всеки от решаващите съдебни изводи, настоящият състав съобрази: Правилно АССГ е квалифицирал посочените от органа Методически указания, като акт с ненормативен характер. Обстоятелството, че съобразно чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, министъра издава заповеди, с какъвто акт са одобрени и процесните методически указания, не придава сам по себе си нормативен характер на същите. Процедурата по приемане, същността, формата и съдържанието на подзаконовите нормативни актове е регламентирана в чл. 75 и сл. от АПК, като процесните Методически указания не отговарят на нито едно от посочените в кодекса условия. В този смисъл правилно първоинстанционният съд ги е квалифицирал като акт по смисъла на чл. 13 от АПК. За да е налице нередност, то същата следва да бъде установена на базата на конкретно нарушение на разпоредба от националното или съюзно законодателство. Липсата на подобно нарушение води до извода за несъставомерност на наложената корекцията. Всички изложени от органа възражения имат отношение само към неговата дейност, тъй съобразно принципа на оправданите правни очаквания, обявената публично от него практика, създава легитимни очаквания у другите правни субекти. На следващо място, правилно АССГ е приел, че акта следва да се счете за немотивиран, поради непосочване на правни основания и във връзка с нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ПМС № 245 на МС от 9.10.2007 г. Видно от очертаното по-горе съдържание на административното решение, налице е противоречие между визираните в акта правни основания и разпоредения в диспозитивната му част правен резултат. Допустимостта на разходите е свързана с тяхното верифициране. Недопустимите разходи не се основават на наличие на нередност, нито установяването им представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Несъответствието между посочените в акта фактически и правни основания сочи на неправилно смесване от ръководителя на УО на недопустимостта на разходите, обуславяща отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. Верификацията и финансовата корекция са два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства. В процесният казус е налице производство по администриране на нередност довело до финансова корекция, а не до отказ от верификация на разход. В този смисъл посоченото правно основание е неотносимо към фактите и неприложимо в производството./в този смисъл виж Решение № 13844 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2016 г./ Касаторът оспорва и извода на АССГ за неприложимост на чл. 57, ал. 1 Регламент 1083/2006 г., респ. чл. 71 Регламент 1303/2013 към правоотношението. Така направеното възражение е неоснователно и намира опровержение в текста на чл. 57 от Регламента. Доколкото т. 1 и т. 2 от нормата изрично регламентират хипотези на възстановяване приноса към операциите включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, то по силата на т. 3 на цитираната норма "операциите, подкрепяни от ЕСФ, и операциите, подкрепяни от другите европейски структурни и инвестиционни фондове, които не са инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от фонда само когато са обвързани със задължение за поддържане на инвестициите съгласно приложимите правила за държавните помощи и когато претърпяват прекратяване или преместване на производствена дейност в рамките на периода, определен в тези правила". Т. е. посочването на неотносима към казуса правна норма не може да обоснове наличието на нередност, респ. законосъобразност на наложената корекция. Независимо от изхода на спора, искането на касационния ответник за присъждане разноски по делото е неоснователно. Такова искане е направено в представения писмен отговор на касационната жалба, в размер на 400/четиристотин/лева, но на етап размяна на книжа и изготвяне на отговори. Писменият отговор е подписан, респ. презумптивно изготвен от изпълнителния директор на АСП, който макар независимо от качестовото си на законен представител на ЮЛ, съобразно чл. 30, ал. 1 ГПК, не доказва наличието на предпоставки за заплащане възнаграждение по делото. В проведеното по дело заседание, страната е била представлявана от адв. Стоилов, които не е изявил претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на повереника му, не са представени и доказателства за действително направени разноски. В този смисъл искането е неоснователно и недоказано, поради което разноски в полза на Агенция за социално подпомагане не следва да бъдат присъждани . Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение