Решение № 1449 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9664/2020 г.

Решение № 1449 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9664/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 1502 от 02.03.2020 г. по адм. дело № 11625/2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 66 състав, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 0395509/27.05.2019 г., с която на "НОВЕДЕС" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - аптека "Новедес", намираща се в гр. София, ул. "Братя Бъкстон" № 28, стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение Национална агенция по приходите е осъдена да заплати в полза на дружеството разноски в размер на 770 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че безспорно е установено, че "НОВЕДЕС" ЕООД е осъществило нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а именно на установената дата в посочения търговски обект дружеството не е изпълнило задължението си при направеното плащане в брой на стойност 1 лева да издаде фискална касова бележка за извършената продажба при получаване на плащането. Счита, че изложените в заповедта за налагане на ПАМ мотиви относно продължителността й са подробни, относими и съобразени с целта на закона. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът -"НОВЕДЕС" ЕООД, гр. София, чрез адв. Ойсолов оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С процесната ЗПАМ № 0395509/27.05.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "ФК" в ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - аптека "Новедес", намираща се в гр. София, ул. "Братя Бъкстон" № 28, стопанисван от "НОВЕДЕС" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена проверка в търговския обект, стопанисва от търговеца на 20.05.2019 г. в 14: 17 часа, при която е констатирано, че обекта има 2 бр. фискални устройства (ФУ), 2 бр. ПОС - терминал, като и двете ФУ са свързани с програмен продукт "Фарма PRO". От двата ПОС - терминали в обекта са отпечатани отчети, съответно на стойност 237, 05 лв. и 19, 20 лв. Констатирано е, че часовникът на ФУ с № DT 349715 е с 52 минути назад във времето, а часовникът на ФУ с № DT 349718 е с 50 минути назад във времето. Обектът работи на денонощен режим, 7 дни в седмицата. При контролна покупка на 1 бр. "Проалгин 500 мг" на стойност 1 лв., заплатени в брой с монета от 2 лв., е върнато ресто от 1 лв. от Д. Попова, като за покупката не е издаден фискален бон от наличното в обекта и изправно фискално устройство. Разпечатан е КЛЕН за 20.05.2019 г., от който установено, че последният издаден касов бон от ФУ е на стойност 54, 94 лв. Посоченото плащане е извършено и прието на касата, която се обслужва от ФУ с № DT 349715. При проверката е разчетена касова наличност в обекта във ФУ № 2 от 322, 32 лв. и фактическа наличност от ФУ № 2 от 365, 34 лв., установена е разлика от 43, 02 лв. При проверката е съставен Протокол серия АА № 0395509/20.05.2019 г. При определяне продължителността на срока на ПАМ в заповедта е отразено, че се вземат предвид: начина и вида на организиране на отчетността в обекта; налице е отклонение от данъчното облагане, което винаги води до негативни последици за фиска; целената превенция – за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца; продължителността на извършваната от търговеца дейност. В обобщение е посочено, че с оглед промяната на отчитане на дейността на търговеца и индиректно недопускане на вреда за фиска, срокът от 14 дни е необходим срок за реализирането им. В хода на съдебното производство за изясняване на спорните факти са приети писмени доказателства, представени с жалбата и тези по административната преписка. В хода на производството административния съд е допуснал и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Д. Попова, която е била на работа в обекта в момента на извършване на проверката и контролната покупка от органите по приходите на 20.05.2019 г., осъществила описаната в административния акт продажба. Същата е заявила, че на 20.05.2019 г. след обяд, около 30 минути, след като е започнала работа следобедна смяна, около 14 часа, тя е осъществила продажба на лекарствени средства в аптеката на клиент - жена, която бързала и си тръгнала, непосредствено след продажбата, без да изчака смяната на лентата на ФУ и издаването на касов бон. Непосредствено след това е осъществена контролната покупка от органите по приходите на 1 бр. "Проалгин", за която Попова е издала касов бон, но на същият се отчела и предходната продажба на лекарства. Тъй като контролните органи видели на касовия бон сумата от 54, 94 лв., те приели, че той не е издаден за осъществената от тях контролна покупка. Подобно отбелязване на две продажби на касовия бон при смяна на лентата на ФУ според свидетелката Попова се е случвало и друг път, а в конкретния случай, жената с предходната покупка на лекарства не е изчакала получаването на касовия бон, тъй като бързала да си тръгне, но такъв бил отпечатан. Така дадените показания са кредитирани от първоинстанционния съд, като логични, последователни и непротиворечащи си с писмените доказателства и по конкретно с представеното копие от фискален бон с жалбата, включително и копието от същия фискален бон, представено с протокола за извършена проверка, на обща стойност 54, 94 лв., включваща и покупка на "Проалгин" на стойност 1, 00 лв. За да отмени обжалвания пред него административен акт, съдът е анализирал събраните писмени и гласни доказателства, в резултат на което е приел за установено, че контролната покупка е издаден фискален бон от 20.05.2019 г. в 13: 26 часа, който фискален бон, при констатацията, че часовникът на ФУ с № DT 349715 изостава с 52 минути, се явява издаден в 14: 18 часа или за контролната покупка, осъществена от органите приходите при проверката на обекта, извършена в 14: 17 часа същия ден. Според съда съдържанието на фискалния бон съдържа информация именно за закупената от контролните органи стока, както и за предходна покупка, което съдържание, съответства на свидетелските показания и разминаването се дължи на извършената непосредствено преди това смяна на лентата на ФУ. Прието е, че по безспорен начин се установява, че на 20.05.2019 г. по време на проверката, търговецът е отчел извършената продажба чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, поради което не е осъществил посоченото в оспорената заповед нарушение, въпреки наличието във фискалния бон на информация за предходна покупка. В заключение съдът е обосновал извода, че не са събрани доказателства за наличието на правните и фактическите основания, послужили като основание на органа за издаване на заповедта. Отделно от приетото, съдът е обсъдил и определения със заповедта срок на ПАМ, като е приел, че същия не е съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. В тази връзка е приел, че в акта не се съдържат конкретни мотиви и съображения относно определения срок за запечатване от 14 дни на обекта, като изложените мотиви от органа са общи и универсални. Първоинстанционният съд е обсъдил, че нарушението е извършено за първи път, в денонощно работещ обект, разположен в сравнително голям квартал, в обекта се извършва търговия с лекарства, дружеството осигурява три работни места, въз основа на което е приел, че продължителността на срока от 14 дни би засегнал съществено не само правната сфера на адресата на ПАМ, но би довело до игнориране и на целта на закона за защита на обществения интерес. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. Процесната заповед за налагане на ПАМ на търговеца е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че на 20.05.2019 г. при оперативна проверка в търговския обект – аптека "Новедес", не е издал касов бон на стойност 1 лв. от работещо в обекта фискално устройство и по този начин е нарушил нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ относно регистриране и отчитане на извършени доставки/продажби чрез издаване на фискален бон от фискално устройство. В конкретния случай правилно съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като от представените с преписката доказателства не се установява материалноправното основание за налагане на ПАМ на основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез фискално устройство (Наредба № "Н-18/13.12.2006 г."), което е послужило като основание за запечатване на процесния обект. От събраните по делото доказателства и дадените свидетелски показания, които правилно съдът е кредитирал, като кореспондиращи си с доказателствения материал се установява, че на 20.05.2019 г. в 13: 26 часа по време на проверката, търговецът е отчел извършената продажба чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ. Правилно съдът е съобразил констатираната от проверяващите разлика в часовника на ФУ, което изостава с 52 минути и обосновано е приел, че издаденият касов бон в 14: 18 часа, в който има данни за извършена предходна покупка, отразява именно извършената контролна покупка от проверяващите. При тази фактическа установеност при налагането на процесната ПАМ, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано твърдяното нарушение. При недоказано нарушение незаконосъобразно е издаването на заповед за ПАМ, поради което правилно административният съд я е отменил. Настоящият касационен състав споделя и изводите на административния съд по отношение на определения в процесната заповед срок на ПАМ. Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка на стойност 1 лв. Действително в административния акт са изложени общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ. От изложените мотиви не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. От друга страна, изложените от административния орган мотиви относно разпореденото предварително изпълнение на обжалваната заповед, а именно местоположението на търговския обект с постоянна клиентела, извършвания обем на дейност, потенциалната възможност за реализиране на значителни обороти, не могат да обосноват приложимостта им към срока на определената ПАМ. Касае се общо формулирани обстоятелства, без каквато и да е конкретика, за да може съдът да извърши преценка дали при определяне на срока на наложената на търговеца мярка е спазена целта на закона и съответно, принципа на съразмерност. В този смисъл при издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В процесния случай административният орган е издал индивидуален административен акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. Следователно, съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Като е приел, че не е извършено соченото в заповедта за ПАМ нарушение и е отменил същата, решаващият състав на АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено поисканото адвокатско възнаграждение в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева, като възражението на касатора за прекомерност се явява неоснователно с оглед спецификата на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение