Решение № 14188 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15310/2012 г.

Решение № 14188 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15310/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 28000 Граф Игнатиево против решение № 2249 от 22.10.2012 г. по адм. дело № 1252/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № 358/30.03.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 247, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) на редник 3-ти клас Енчо Кръстев Бекиров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратен договорът за военна служба с военнослужещия и същият е освободен от длъжност и от военна служба. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е постановена след преценка за наличие на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и обсъждане на тежестта на нарушението и последиците от него. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което жалбата против заповедта на командира на военното формирование да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Пловдив е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед e постановена от компетентния съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) във връзка с чл. 248 от ЗОВСРБ орган (на командира на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, с военно звание "бригаден генерал" са предоставени правомощия по прекратяване на правоотношението за изпълнение на военната служба с т. 5.2.1 със заповед № ОХ-392/2011 г. на министъра на отбраната, изменена със заповед № ОХ-128/02.03.2012 г.) и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след като в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ командирът на военното формирование назначава служебна проверка, като определя комисия, чиито председател е кадрови военнослужещ с по - високо звание от това на проверявания (заповед № ЕД-41/27.02.2012 г.). Спазени са и изискванията на чл. 143 и чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ - комисията изготвя протокол със съдържанието, посочено в цитирания текст, в който отразява направените констатации (протокол от 13.03.2012 г.), а след приключване на проверката командирът на поделението, с участието на комисията, извършила проверката, провежда беседа с военнослужещия, при която запознава Бекиров със събраните доказателства, които дават основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, изслушва военнослужещия и приема писмените му обяснения. Извършеното е документирано в протокол изх. № 1574 от 26.03.2012 г., подписан от участвалите и от редник Бекиров без възражения. Доводът за издаване на заповедта при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като наказанието е предварително определено от министъра на отбраната в заповед ОХ- 392/2011 г. и по този начин е отнета самостоятелността на дисциплинарно наказващия орган да направи преценка за вида на наказанието, е неоснователен. С цитираната заповед министърът на отбраната квалифицира управлението на автомобил след употреба на алкохол като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, а това има за последица налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Това е направено с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност, съразмерност и последователност и предвидимост. Изводите на съдебния състав за отмяна на заповедта като постановена при неспазване на изискванията за форма и при отсъствие на материалноправните основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", не намират опора в нормативната уредба. Заповедта е писмена и в съответствие с изискванията на чл. 148 от ППЗОВСРБ съдържа подробно описание на извършеното от служителя по време и място, посочени са нарушените норми, доказателствата и наложеното наказание, включително са изложени съображения за цялостното поведение на военнослужещия (липса на наказания и награди), тежестта на нарушението и възможните последици от него. Съображения относно тежестта на нарушението и опасните последици от него за войсковия ред и дисциплина са изложени и в протокола на комисията, извършила служебната проверка, на който се позовава и дисциплинарно наказващия орган при издаване на заповедта. Поради това настоящата инстанция приема, че изискванията на чл. 247 от ЗОВСРБ са спазени и не са допуснати нарушения във формата на акта, които да обосноват извод за неговата отмяна. Осъществени са и материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Редник Бекиров е санкциониран след като от събраните по делото доказателства е установено, че на 25.02.2012 г. около 01.05 часа същият, тогава редник - 3-ти клас, шофьор-агрегатчик в пета автомобилна прожекторна станция на група "Светотехническо оборудване" в система "Навигационно осигуряване" на ескадрила комуникационно, информационно и навигационно осигуряване" във военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, управлява лек автомобил в с. Граф Игнатиево след употреба на алкохол с концентрация на алкохол 0.82 промила, установена при проверката на полицейските органи с техническо средство и 0.63 промила при извършената по-късно химическа експертиза. За извършеното от Бекиров е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно постановление, с което на военнослужещия е наложено административно наказание. При тези данни следва да се приеме, че поведението на Бекиров, установено от събраните по делото доказателства, е в противоречие със заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на моторни превозни средства от кадрови военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол (т. 3 от заповедта). Извършеното от военнослужещия е в противоречие с нормата на чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, която забранява на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната (в случая Бекиров нарушава чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП), както и с разпоредбата на чл. 114, т. 3 и т. 4 от устава, които задължават военнослужещия да пази честта на пагона. Това поведение правилно е квалифицирано от административния орган като тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ поради това, че засяга установените в страната правов ред и законност, свързано е със сериозни последици, а същевременно представлява и неизпълнението на задълженията по военна служба, според които военнослужещият е длъжен да съобразява действията си със законовите изисквания и с общоприетите морални норми, тъй като заеманата държавна служба поставя по- сериозни изисквания към неговото поведение в етичен план и го задължава да не предприема действия, които да накърняват обществения престиж на въоръжените сили. Съображенията на първоинстанционния съд за това, че съдържанието на алкохол в кръвта на военнослужещия показва незначително отклонение от допустимото, поради което не са налице основания за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция, не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП забранява управлението на моторно превозно средство под въздействие на алкохол. Анализът на текста, направен при съобразяване с нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от същия закон, налага извода, че такова въздействие настъпва след концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда. Поради това степента на отклонение от посоченото алкохолно съдържание в случая е без значение за преценката за това дали е осъществено нарушение. Освен това обсъждането на въпроса за това доколко водачът е под въздействие на алкохол по всеки отделен случай, означава практически да се пренебрегне установената в нормативния акт граница и да се даде възможност за произволно тълкуване и прилагане на закона. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че квалификацията на извършеното от Бекиров като тежко нарушение на служебната дисциплина налага извода, че предпоставките, предвидени в закона са осъществени и са налице основания на военнослужещия да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, което има за последица прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба. Правомощията на дисциплинарно наказващия орган са упражнени в съответствие със закона и в изпълнение на неговата цел - за превенция и защита от противоправните прояви. Ето защо като приема обратното и отменя административния акт съставът на Административен съд - Пловдив постановява съдебен акт в противоречие с материалния закон. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Бекиров против заповед № 358/30.03.2012 г. на командира на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Военновъздушните сили на Република България, в чийто състав е органа, издател на административния акт, сумата 150.00 възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение