Решение № 1339 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2012 г.

Решение № 1339 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (Д"СП") - гр. Пловдив срещу решение № 1745 от 19.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1077/2012 г., по описа на Административен съд - Пловдив. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационния жалбоподател прави искане решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Слави Николов Иванов, от гр. Пловдив в представено по делото писмено становище прави искане касационната жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и оплакванията в жалбата намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в предвидения, в чл. 211, ал. 1 от АПК, 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Пред Административен съд - Пловдив е била оспорена законосъобразността на заповед № ЛА-Ц2-09-91 от 05.03.2012 г. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № РД 01/083 от 22.03.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РД"СП") - гр. Пловдив, с която е отказано включването по молба -декларация № ЛА-Ц2-09-91 от 03.02.2012 г. на Слави Николов Иванов от гр. Пловдив в национална програма "Асистенти на хора с увреждания", дейност "Личен асистент". С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил обжалваната пред него заповед като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с дадени в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. От събраните по делото доказателства се установява, че с молба - декларация вх. № ЛА-Ц2-09-91 от 03.02.2012 г. Слави Николов Иванов от гр. Пловдив е поискал да бъде включен в национална програма "Асистенти на хора с увреждания", дейност " Личен асистент", като към молбата си е приложил и саморъчна декларация, че има регистриран на негово име ЕТ с фирма "Елемекс - 22 - Слави Иванов". Посочено е също в тази декларация, че този едноличен търговец не е пререгистриран в предвидените за това сроковете, поради което и е заличен от търговския регистър. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт административния орган е приел, че Слави Николов Иванов от гр. Пловдив отговаря на всички други изисквания за включване в националната програма, с изключение на това, че същият към момента на подаване на искането си има регистриран на негово име едноличен търговец, поради което не отговаря на допълнителното изискване на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В нормата на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър (ЗТР), в сила от 01.01.2012 г. (в редакция в сила към тази дата) изрично е предвидено, че ".... едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока по § 4, ал. 1, се считат за заличени от 1 януари 2012 год.... ". По делото е било установено, че Слави Николов Иванов от гр. Пловдив в качеството си едноличен търговец не е поискал, пререгистрация на търговеца, респективно и не е бил пререгистриран в регламентираните за това законови срокове, поради което, считано от 01.01.2012 г. притежавания от него търговец се счита заличен, т. е се счита за несъществуващ в правния мир. При това положение и с оглед на обстоятелството, че молбата -декларация е подадена на 03.02.2012 г., а решението на административния орган е от 05.03.2012 г., преценката на релевантните обстоятелства е била изцяло след 01.01.2012 г. и следователно обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че административния орган неправилно не се е съобразил с приложимата в случая разпоредба на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТР. Самото заличаване на търговците които не са поискали пререгистрация в посочените срокове настъпва по силата на закона. Последващата предвидена в закона процедура е само последица от настъпилото вече заличаване. Следователно правилен е изводът на съда, че при подаване на молбата - декларация от 03.02.2012 г. Слави Николов Иванов от гр. Пловдив няма качеството на търговец по смисъла на ТЗ. След като Слави Николов Иванов от гр. Пловдив не е поискал пререгистрация на търговеца си в сроковете по § 4, ал. 1 от ЗТР, търговеца му силата на закона се счита за заличен считано от 01.01.2012 г. Ето защо, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в случая отказът на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, Слави Николов Иванов от гр. Пловдив да бъде включен в национална програма "Асистенти на хора с увреждания", дейност "Личен асистент" с мотива, че притежава фирма, е необоснован и правилно съдът е отменил административния акт. Като е достигнал до решаващия извод за основателност на жалбата пред него и е отменил атакуваната заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, потвърдена с решение на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, Административния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,