Решение № 6780 от 7.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на И. Кралева, действаща като ЕТ И. Кралева, подадена чрез адв. Каварджикова, срещу решение 5914/28.10.2020 г., постановено по адм. д. 6285/2019 г. от Административен съд София-град. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски съгласно представен списък. Прилага писмени бележки. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. София, чрез юрк. Калоферова, моли да бъде отхвърлена касационната жалба, като неоснователна и необоснована, и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за втора инстанция в размера определен от първа по Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на И. Кралева, действаща като ЕТ И. Кралева против ревизионен акт Р-22221018000897-091-001/09.11.2018 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП-София, потвърден с Решение 346/25.02.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП" гр. София, с който в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 05.2013 г., м.09.2013г., м.01.2015г., м.03.2015г., м.06.2015г., м.12.2015 г. и м.04.2016 г. в размер на 7 873,72 лв./главница/ и начислена лихва за просрочие в размер на 3 643,56 лв. Цитираните задължения произтичат от отказано право, на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 т. 1 от ЗДДС в общ размер на 5780 лв. за дан. период м. 05.2013 г. и м. 09.2013 г., по фактури издадени от ЕТ Янка Владимирова Борислав Владимиров - Диарт, Рила Консулт ЕООД, Технострой-Инвестконсулт ЕООД, Данго Проект Консулт ЕООД с предмет различни по вид консултантски услуги, свързани с обект три малоетажни къщи за настаняване на туристи в местност Света вода, гр. Сапарева баня. Отказът от данъчен кредит е обоснован от приходния орган с факта, че получените доставки няма да бъдат използвани за последващи облагаеми доставки, тъй като търговецът е прекратил договора си с ДФЗ, във връзка с който са получени. На следващо място е доначислен данък в общ размер на 2 093,72 лв. по фактури за покупка на газьол и два бойлера, издадени от К енд К Електроникс ЕАД, БМВ 2000 ООД, Ей Ен Ти ЕООД и Влади ВЕС ЕООД. По отношение на цитираните доставки в хода на ревизията е прието, че същите са извършени във връзка с използване на частен имот /къща/, за който след извършена проверка на място е установено, че нито има обозначителни табели, пощенски кутии или други реквизити на ЕТ И. Кралева, нито има данни да е отдаден под наем на търговеца и се ползва от него за офис. Имотът е собственост на друго лице. Поради констатираното приходният орган е извел извод, че е налице хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 82 и чл.86 от ЗДДС, във връзка с данъчния кредит, упражнен по фактурите, издадени от К енд К Електроникс ЕАД, БМВ 2000 ООД, Ей Ен Ти ЕООД и Влади ВЕС ЕООД, са начислили ДДС общо в размер на 2093,72 лв. за данъчни периоди м. 01.2015 г., м. 03.2015 г., м.06.2015 г., м. 09.2015 г., м. 12.2015 г. и м. 04.2016 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства, включително и приетата без оспорване ССЕ, съдът е обосновал извод за законосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ Янка Владимирова Борислав Владимиров - Диарт, Рила Консулт ЕООД, Технострой-ИнвестконсултЕООД, Данго Проект Консулт ЕООД и законосъобразно начисляване на ДДС по фактурите, издадени от К енд К Електроникс ЕАД, БМВ 2000 ООД, Ей Ен Ти ЕООД и Влади ВЕС ЕООД. Изложени са мотиви, че правилно на лицето е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 780, 00 лв. по издадените фактури с предмет различни консултантски услуги, поради неизпълнение на изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и липса на доказателства, че проекта е реализиран, поради което доставките не могат да бъдат обвързани с икономическата дейност на жалбоподателя. Относно доначисления ДДС в размер на 2 093,72 лв. е прието, че тези доставки са използвани във връзка с отопление на имот, находящ се на адрес: Сапарева баня, [улица], за който не са представени доказателства за използването му във връзка с дейността на търговеца. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. В хода на ревизионното производство безспорно е установено, че жалбоподателят е имал основен предмет на дейност изграждане и последваща експлоатация на три нискоетажни къщи за настаняване на туристи и една приемна сграда с ресторант в Сапарева баня по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия във връзка с която е сключен договор с Държавен фонд /ДФ/ Земеделие" на 31.10.2014 г. Срокът за изпълнение на проекта е бил 15.09.2015 г., но същият се е оказал недостатъчен за реализацията му. На 17.12.2015 г. търговецът е подписал Споразумение за прекратяване на Договор 10/312/02679 от 31.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312. Съобразно обяснението на И. Кралева, същата планира с проекта да кандидатства в нов програмен период, но доказателства за последваща реализация на проекта не са представени, а срокът на издаденото разрешение за строеж е изтекъл. В случая спорът по делото не е свързан с реалност на фактурираните консултантски услуги, а дали са налице предпоставките по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, а именно използвани ли са получените услуги за икономическата дейност на касатора. С оглед събраните по делото доказателства за прекратяване на Договор 10/312/02679 от 31.10.2014 г., сключен с ДФЗ и липсата на доказателства проектите да са били реализирани, правилно административният съд е извел извод, че за същите не се следва право на приспадане на данъчен кредит, тъй като получените услуги не са използвани за реализирането на последващи облагаеми доставки поради нереализиране на проекта. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС изисква доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя, което е предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но в случая не е доказано. Правилни са и изводите на съда относно доначислен с РА ДДС на основание чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тъй като липсват доказателства закупените бойлери и газьол да са използвани във връзка с дейността на търговеца. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Липсват каквито и да било доказателства, че този имот е използван за осъществяване на дейността на търговеца, поради което е налице хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В случая са налице доказателства, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от К енд К Електроникс ЕАД, БМВ 2000 ООД, Ей Ен Ти ЕООД и Влади ВЕС ЕООД, с оглед на което законосъобразно с РА е доначислен ДДС. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 875,51 лв., на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,