Решение № 11523 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2015 г.
ВАСIII отделение31.10.2016 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5297/24.07.2015 г., постановено по адм. д. № 1057/2015 г. по описа на Административен съд С. град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 8898/11.12.2014 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците. ИЗПРАЩА преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците за ново разглеждане на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на А. М. А., гражданин на Сомалия, при съобразяване с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11523 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. М. А., гражданин на Сомалия, против решение № 5297 от 24.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1057/2015 г., по описа на Административен съд С. град. С. същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му. Ответникът, зам. председател на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на А. М. А. срещу решение № 8898/11.12.2014 г. на зам. -председателят на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отказано да му бъде предоставен хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, не противоречи и на приложимите материалноправни разпоредби. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови отказ за предоставяне хуманитарен статут на чужденеца, административният орган е приел, че в Сомалия, държава по произход на търсещия убежище, той може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства срещу личността му, но няма такава опасност в Кения, държава в която той е живял и която се явява за него трета сигурна страна по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Липсата на предпоставките на чл. 9 от ЗУБ спрямо тази държава - Кения, основават постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Този извод се основава на сочена за извършена преценка по чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, съгласно която разпоредба, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на подалия молба за статут с държавата му по произход или с трета сигурна държава, в която той е пребивавал. С обжалваното решение необосновано и при неправилно приложение на закона административният съд е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, споделяйки изцяло съображенията на административния орган. Разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ изискват преценка на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца спрямо държавата му по произход, в случая Сомалия. Молбата на чужденец за предоставяне на хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, освен когато не са налице условията по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 и когато той идва от трета сигурна държава, включена в минималния общ списък, приет от Съвета на Европейския съюз, или в националните списъци, приети от Министерския съвет - чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗУБ, в относимата към момента на издаване на решението на административния орган редакция, ДВ бр. 52 от 2007 г. По дефиницията на § 1, точка 9 от ДР на Закона за убежището и бежанците, трета сигурна държава е тази, в която чужденецът е пребивавал и няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; защитен е от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; съществува възможност да поиска статут на бежанец и има достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Преценка на всички изведени от закона предпоставки за определяне на държавата Кения като трета сигурна държава спрямо чужденеца не е извършена от административния орган, нито от съда в обжалваното решение. В случая, ако и да са налице факти относно положението в Кения, въз основа на които да се направи извод, че чужденецът няма да бъде застрашен от преследване или тежки посегателства, ако бъде върнат там, то липсва надлежно обсъждане на останалите предпоставки относно допускането му на територията на тази държава, на възможността да бъде върнат на територията на Сомалия, както и да бъде поискан от него статут на бежанец или хуманитарен статут. Независимо от това, по делото не се твърди, не се и установява от събраните доказателства, търсещият убежище да идва от трета сигурна държава /Кения/, предпоставка за приложението на посочената разпоредба на чл. 13, ал. 13 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, на която се основава обжалвания пред съда административен акт определя обема на фактите, които подлежат на преценка от компетентния орган, но не извежда самостоятелно основание за предоставяне или отказ от предоставяне на искания статут. Неправилното приложение на закона към приетите за установени от административния орган факти и неизлагането на относими към приложението на разпоредбите на чл. 9 и чл. 13 от ЗУБ такива основават незаконосъобразността на оспорения административен акт. Като е приел друго административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени решение № 8898/11.12.2014 г. на зам. -председателят на ДАБ. Следва преписката да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение