Решение № 11378 от 8.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба на Д. Димитров от гр.София, чрез пълномощник адв.М.Чечова срещу Решение 1634 от 14.03.2022 г., постановено по адм.д. 12658/2021 г. по описа на Административен съд - София-град и срещу определение 2941/11.04.2022 г. постановено по същото дело в отхвърлителната му част. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Д. Димитров срещу Българска народна банка /БНБ/ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД /КТБ АД/, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, за разликата над 4 253,23 лв. до предявения размер от 8 627,97 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014г. С обжалваното определение в отхвърлителната му част е отхвърлена молбата на Димитров за изменение на Решение 1634 от 14.03.2022 г., постановено по адм.д. 12658/2021 г. по описа на Административен съд - София-град и присъждане, по реда на чл.226, ал.3 от АПК, на адвокатско възнаграждение по адм.д. 7729/2021г. по описа на ВАС съобразно уважената част от иска. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение в частта, в която иска е отхвърлен за сумата от 5 733,84 лв. до 8 627,97 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г. е недопустимо поради наличие в тази част на влязло в сила решение 12626/10.12.2021г. постановено по адм.д. 7729/2021г. по описа на ВАС, трето отделение и неправилно в частта, в която иска е отхвърлен за сумата от 4 253,23 лв. до 5 733,84 лв., поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяната по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Посочва, че повторно, въпреки указанията на ВАС дадени с решение 12626/10.12.2021г. постановено по адм.д. 7729/2021г., липсват мотиви защо иска за разликата от 4 253,23 лв. до 5 733,84 лв., а именно за сумата от 1 480,61 лева, представляваща начислени договорни лихви е неоснователен и защо с тази сума следва да се намали обезщетението. Излага съображения, че посочената сума следва да бъде изплатена, като и трайната практика на ВАС е, че обезщетение може да се търси за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., в размер на 5 733,84 лева. Иска отмяна на решението, като се осъди БНБ да заплати допълнително обезщетение в размер на 1 480,61 лева /разликата от 4 253,23 лв. до 5 733,84 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба БНБ, представлявана от управителя Д.Радев, чрез пълномощници гл.ю.к. Н.Драгинова и ю.к.Е.Димитрова, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, което е постановено в изпълнение указанията на ВАС, дадени с решение 12626/10.12.2021г. постановено по адм.д. 7729/2021г. . Иска се от съда обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Частният жалбоподател Д. Димитров от гр.София, чрез пълномощник адв. М.Чечова навежда като основание за неправилност на атакуваното определение в отхвърлителната част, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че разноски за адвокатско възнаграждение по адм.д. 7729/2021г. по описа на ВАС не следва да се присъдят, тъй като не е представен договор за правна помощ. Посочва, че представянето на фактура и ПКО, в които са посочени размера на сумата и основанието за плащане, са достатъчни да установят постигнатата от страните договореност относно дължимото адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното определение в атакуваната част и присъждане в пълен размер на разноските пред ВАС по адм.д. 7729/2021г. Ответникът по частната жалба БНБ, чрез процесуалните си представители гл.ю.к.Драгинова и ю.к.Димитрова, с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска се от съда обжалваното определение в отхвърлителната му част, като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС, дадени с решение 12626/10.12.2021г. постановено по адм.д.7729/2021г. и е съобразил влязлото в сила решение на АССГ за претърпените от ищеца вреди в размер на 4253,23 лева. Споделя изводът на съда, че за разликата над тази сума до предявения размер от 8627,97 лева и за периода от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 7.11.2014 г. до 04.12.2014 г. не се доказва ищецът да е търпял вреди, като не се доказва и наличието на пряка причинно-следствена връзка между посочените от ищеца бездействия на ответника и вредите, чието обезщетяване се търси за посочения размер и за посочените периоди. Посочва, че по адм.д. 7729/2021г. по описа на ВАС не е приложен договор за правна защита и няма доказателства за направени разходи за адвокатско възнаграждение, поради което и атакуваното определение в отхвърлената му част следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната и частната жалбr за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение и атакуваното определение в отхвърлителната му част са неблагоприятни и в срока по чл.211, ал. 1, респ. чл. 230 АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По касационната жалба, подадена от Д. Димитров от гр.София: Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството пред АССГ се е развило в изпълнение указанията на ВАС, дадени с решение 12626/10.12.2021г. постановено по адм.д.7729/2021г., с което е отменено Решение 1177/25.02.2021 г., постановено по адм. д. 6826/2017 г. от Административен съд София-град, в частта, в която е отхвърлен иска на Д. Димитров за разликата над 4253,23 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити до 8627,97 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014г., като неоснователен и недоказан. От фактическа страна съдът отчел влязлото в сила съдебно решение, с което БНБ е осъдена да заплати на Д. Димитров сумата от 4253, 23 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, посочено по-горе и безспорно установените обстоятелства, че Димитров е бил вложител в КТБ АД, че на 20.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.), с Решение 74/22.06.2014г. Управителният съвет /УС/ на БНБ е поставил КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца, че с Решение 138/06.11.2014 г. УС на БНБ е отнел лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ АД и че на 04.12.2014г. на Димитров е била изплатена сумата на гарантирания влог от ФГВБ. Въз основа на установеното първоинстанионният съд приел, че за сумата от 4 253, 23 лв. до 8627,97 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014г., предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Изложил е съображения, че за извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение за периода на забава от момента в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., като само за този период е налице и причинно следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените от ищеца вреди. Съдът приел, че реално претърпяната от ищеца вреда възлиза на разликата между законната лихва за периода 25.07.2014 г.- 06.11.2014 г. и начислената за същия период договорна лихва за депозита му, а именно 4 253,23 лева / 5 733,84 лв.- 1 480,61 лв./, до която сума счел иска за основателен и доказан и го уважил. Над този размер и извън периода 25.07.2014 г.- 06.11.2014 г. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Касационната инстанция преценява постановеното решение като валидно и допустимо, но частично неправилно. Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на решението в частта, в която иска е отхвърлен за сумата от 5 733,84 лв. до 8 627,97 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г. поради наличие в тази част на влязло в сила решение 12626/10.12.2021г. постановено по адм.д. 7729/2021г. по описа на ВАС. Видно от посоченото решение на ВАС, не е налице влязло в сила решение на исковата претенция в тази част и делото е върнато за повторно произнасяне от АССГ, при спазване на дадените указания. В съответствие със същите, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви защо счита иска за неоснователен и недоказан за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014г., които мотиви се споделят от настоящия състав и към които последния препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Както е посочил и първоинстанционния съд, периодът, за който се дължи обезщетение следва да е от 26.07.2014 г. /от която дата Димитров започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита му в КТБ АД/ до 05.11.2014г. /считано от 06.11.2014г. е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ АД и БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие/, но предвид наличието на влязло в сила съдебно решение, с което на Димитров е присъдено обезщетение за период от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., същият не подлежи на коригиране. Неправилен обаче е изводът на първоинстанционния съд, че искът за разликата над 4 253,23 лв. до 5 733,84 лв. се явява неоснователен и недоказан, тъй като лихвата по депозитите е била начислявана за целия период от поставяне на банката под специален надзор до отнемане на лиценза й и е била изплатена при изплащане на влога до гарантирания от закона размер. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания и целта им е различна. В случая вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от гарантирания депозит в размер на 196 000 лева. Ето защо за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата и обезщетението се явява съизмеримо със законната лихва от деня на забавата, съгласно чл.86 от ЗЗД. Т.е. законната лихва представлява дължимото се обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Димитров в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. От друга страна договорната лихва има характер на граждански плод на капитала и се явява дължима от банката, затова че определена парична сума й е предоставена за определен период, съгласно сключения между Димитров и КТБ АД Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит Плюс. Като част от вземането на ищеца към КТБ АД, същата подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Ето защо, не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита му. Предвид изложеното, за признатият, с влязло в сила решение, период, в който ищецът е търпя вреди от бездействието на БНБ, обезщетението изразяващо се в законната лихва върху гарантираното вземане и възлизащо на 5 733,84 лв. не следва да бъде на намалявано с начисляваната за този период договорна лихва. В тази насока е и преобладаващата практика на ВАС. С оглед изложеното, решението в тази част ще следва да бъде отменено и се осъди БНБ да заплати и сумата от 1 480,61 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 21.06.2017г. до окончателното издължаване, като решението в частта, в която иска за сумата от 5 733,84 лв. до 8 627,97 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г., е отхвърлен като неоснователен и недоказан следва да бъде оставено в сила. По частната жалба, подадена от Д. Димитров от гр.София: Частната жалба е неоснователна. Определение 2941 от 11.04.2022 г., постановено по адм.д.12658/2021 г. по описа на Административен съд - София-град в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. АССГ, на основание чл.226, ал.3 от АПК е следвало да се произнесе и по направените пред ВАС разноски по адм.д. 7729/2021 г. Правилен е изводът на решаващият съд, че искането за присъждане на разноски пред ВАС е неоснователно, тъй като такива не са доказани поради непредставяне на договор за правна защита и съдействие. Съгласно ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК / т.1/, условие за присъждане на заплатените разноски, според чл.78, ал. 1 ГПК, е те действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено. В договора за правна защита и съдействие се отразява предмета на договора, размера на договореното от страните възнаграждение за предоставената адвокатска услуга и начинът на плащането му в брой или по банков път. Представените пред ВАС по адм.д. 7729/2021 г. списък на разноските, фактура и ПКО, при липса на договор за правна защита и съдействие, не обосновават извода, че посочената във фактурата и ПКО сума е действително договорената между страните, в т.ч. и че същата е договорена да бъде изплатена в брой, в съответствие с посоченото тълкувателно решение. По изложените съображения, атакуваното определение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателност на касационната жалба и неоснователност на частната такава, на касатора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ се дължат разноски по настоящото производство платената Д.Т. в размер на 5 лв. и адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.06.2022г., фактура и ПКО. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия