Решение № 12317 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8281/2016 г.

Решение № 12317 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8281/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Х. У., гражданин на Ирак, чрез адв. И. против решение № 3254/12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 10946/2015 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение, като бъде постановено ново по съществото на спора. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Ф. Х. У., се явява лично и с адв. Д., която представя като доказателство по делото пред настоящата инстанция Позиция на ВКБООН от 14.11.2016 г. относно връщанията в Ирак. Ответникът - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), в представени по делото писмени бележки, чрез юрк. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В съдебно заседание касационният ответник редовно призован, се представлява от юрк. М. която оспорва касационната жалба, като неоснователна и представя писмени доказателства – справка за с вх. № МД – 1050/11.09.2017 г. за актуалната обществена – политическа обстановка в Ирак. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Ф. Х. У., гражданин на Ирак, етническа принадлежност: туркмен, вероизповедание мюсюлманин -сунит срещу Решение № 8187 от 08.10.2015 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. От представените по делото доказателства съдът е установил, че по отношение на касатора преди процесния отказ са налице пет отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, издадени от административния орган, както и един отказ, издаден от Вицепрезидента на Република България, с който му е отказано предоставяне на убежище. Установил е също, че настоящият шести отказ е издаден след отмяна на Решение № 4742/17.07.2014 г. на Зам. председателя на ДАБ в частта му относно отказания хуманитарен статут с влязло в сила съдебно решение, като със същото са били дадени задължителни указания да се извърши преценка на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут въз основа на данни за актуалната ситуация в страната по произход. Съдът подробно е разгледал материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, изхождайки от бежанската му история, представена в проведеното с него от органа задължително интервю и актуалните данни от представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ - МС за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт. Въз основа на това е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на касационния жалбоподател на хуманитарен статут – липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. В тази връзка административният съд се е позовал на Решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С – 465/07 г., с което е дадено по-свободно тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 във вр. с чл. 2, б. "д" (отм. С Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13.12.2011 г.) от същата директива относно понятието "въоръжен конфликт". От така установеното съдът е заключил, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, ІІІ-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Ф. У. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка с вх. № МД-1050/11.09.2017 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Ирак към месец януари 2017 г., която предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, обществено-политическата обстановка в Ирак и в частност – Иракски Кюрдистан и Южен Ирак, макар напрегната и динамична, не може да бъде характеризирана с безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила както в светлината на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, така и в светлината на по-новото решение на Съда на ЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/2012 г. Настоящата касационна инстанция счита, че от представените по делото доказателства липсват данни Ф. У. като арабин – сунит при евентуалното си завръщане в Ирак да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по см. на чл. 9 от ЗУБ. Горните изводи не се опровергават от представеното от процесуалния представител на касатора становище на ВКБООН от 14.11.2016 г. относно завръщането в Ирак. Въз основа на всичко изложено следва да се приеме, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно обстановката в Ирак, като правилно и обосновано е констатирал, че в бежанската история на Ф. У. не се съдържат основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение