Решение № 9094 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 586/2022 г.

Решение № 9094 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 586/2022 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

С решение № 6166 от 29.10.2021 г., постановено по адм. д. № 3042/2021 г. Административен съд – София град, първо отделение, пети състав, е отхвърлил жалбата на И. Б. от гр. София срещу ревизионен акт № Р – 22220319007481 – 091 – 001/02.11.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърдена и изменена с решение № 263/17.02.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – гр. София, с която са установени задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 26 484, 84 лв. и съответни лихви за забава в размер на 16 480, 80 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. София разноски по делото в размер на 1 819 лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И. Б. от гр. София, [улица], чрез пълномощника й адв. П. Белоконски. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна.

С обжалваното решение Административен съд –София град е отхвърлил жалбата на И. Божилова от гр. София срещу ревизионен акт № Р – 22220319007481 – 091 – 001/02.11.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърдена и изменена с решение № 263/17.02.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – гр. София, с която са установени задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 26 484, 84 лв. и съответни лихви за забава в размер на 16 480, 80 лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с провеждане на ревизията, издадените заповеди, съставения ревизионен доклад и акт, извършеното административно оспорване.

Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. В мотивите на решението е посоченото и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Систематизирани, мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Отбелязано е, че ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – получените приходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние през ревизирания период. 2. След това съдът се е занимал по отделно с начина на определяне на данъчната основа за всеки един от процесните данъчни периоди, констатациите на приходния орган, възраженията на задълженото лице, извършил е преценка за допустимостта и относимостта на ангажираните доказателства, в това число заключението на експерта. 3. Така за процесната 2013 г. е посочен размера на недостига на парични средства, извършената корекция чрез промяна на началното салдо от 1000 лв. на 5000 лв. по реда на административното оспорване. Възпроизведените са и събраните данни в хода на ревизията относно получени от "Дани Кар Транспорт" ЕООД парични средства и констатацията, че нито от дружеството, нито от ревизираното лице не са ангажирани доказателства доказващи основанието за превеждането на сумата от 163 172, 26 лв., поради което е изграден извод, че преведената сума има за произход наличности по сметка на дружеството към датата на закриването й, като при проверката не е установено върху тази сума да е удържан данък, да е подавана от дружеството декларация по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201 ЗКПО, поради което тя не съставлява необлагаем доход по смисъла на чл. 13 ЗДДФЛ. На отделен ред е направен коментар на декларираните от задълженото лице разполагаеми парични средства към началото и края на всеки данъчен период, както и представените като доказателства договори за дарение от родителите на ревизираното лице/стр. 4 от решението, л. 498 от делото/ и извършените по отношение на тях проверки по време на ревизията. Съдът е възприел тезата на органите по приходите, че така представените доказателства не установяват лицето да е било надарено с въпросните суми. Като допълнителен аргумент е посочено и обстоятелството, че продажбите на транспортни средства / сумите от които се сочат като произход на дарените суми/ са извършени през 2006 г. и липсват данни къде и как са съхранявани сумите, за да бъдат дарени на страната. Отбелязано е, че договорите за дарение са частни документи и сочат единствено на облигационни отношения между страните, но не доказват реалното предаване на сумите. На отделен ред са коментирани и представените в хода на делото нотариални актове за продажба на недвижими имоти, с които се цели доказване на произход на средствата за дарение. Според първоинстанционния съд, те също не установяват възможност дарителите да направят дарение на посочените суми, тъй като от една страна майката е закупила имот през 2015 г., а от друга по отношение на бащата са налагани възбрани за задължения. Посочено е още, че в представените декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК задълженото лице не посочила получаването на дарения от родителите си като произход на средствата си. Съдът не е кредитирал заключението на експерта за нея година с аргумента, че там е даден вариант на парични потоци, но не се установява получаване на сумите от страната. Като неоснователно е определено възражението на жалбоподателката относно размера на личните разходи, като е отбелязано, че същите са определени съобразно декларираното от самата нея. 4. За данъчен период 2014 г. са изложени мотиви, че в хода на ревизията е установен недостиг на парични средства в размер на 32 002, 50 лв., върху която сума е определен дължим данък и лихви за забава. По сходни мотиви съдът е приел за недоказан довода на страната, че за него период е получила от майка си дарение в размер на 20 000 лв., както и възраженията за неправилно определяне на размера на разходите. 5. По сходни мотиви на изложените в т. 4 съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му за определените задължения за 2015 г.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на И. Б. се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички направени от жалбоподателката възражения и безкритично е възприел становището и констатациите на ревизиращия екип. Твърди се още, че необосновано административният съд не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила внимателен анализ на движението на паричните потоци, произхода на паричните суми и дава отговор на редица въпроси, които не са намерили отговор в хода на ревизията независимо от направените възражения. На отделен ред се развиват оплаквания за не обоснованост на изводите на решаващия съд относно облагането на сумата от 163 172, 26 лв., получена от "Дани Кар Транспорт" ЕООД, за безкритично възприемане на сумите за разход за живот на задълженото лице, съответно за невъзприемане на доводите за извършени дарения на парични средства от родителите на задълженото лице.

По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното:

Направените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в необсъждане на възражения на страната и невъзприемане на заключението на вещото лице, не могат да бъдат споделени. Следва да бъде посочено, че възраженията посочени в касационната жалба са правени както при оспорването по административен ред, така и в жалбата пред първоинстанционния съд. Същите са намерили отговор както в решението на директора на Д "ОДОП" – София, така и в решението на първоинстанционния съд, макар и отговорите на някои от тях действително са твърде пестеливи, но верни като краен резултат. По сходни аргументи не могат да бъдат споделени и оплакванията за невъзприемане на заключението на вещото лице. Същото е извършено при условията на чл. 201 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, доколкото заключението е изградено въз основа на определени доказателства, които не са ценени и възприети от първоинстанционния съд.

Във връзка с останалите направени възражения на жалбоподателката, настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

Едно от основните такива е свързано с необлагането на сумата от 163 172, 26 лв., което е едно от основните пера за определяне на задълженията за данък по ЗДДФЛ. В тази насока се правят оплаквания, че в нарушение на правилата за доказване и на материалния закон органите по приходите, а и административният съд приемат, че въпросната сума следва да бъде обложена като приход на задълженото лице.

В хода на ревизията е установено, че през 2013 г. задълженото лице е изтеглило от сметките на "Дани Кар Транспорт" ЕООД, на което дружество е била управител, сумата 163 172, 26 лв. В хода на ревизията са извършени редица процесуални действие за установяване на произхода на сумата и дали същата е обложена преди нейното получаване от задълженото лице. В следствие на тях са изградени констатации, че тя не съставлява разпределен дивидент, за нея няма подавани декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО от дружеството, с които да е деклариран удържан данък при източника, няма и подадена справка по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатени доходи от дивиденти или ликвидационни дялове, като тя не попада в кръга на необлагаемите доходи, посочен в чл. 13 ЗДДФЛ. Твърденията на органа по приходите за това, че сумата не е обложена преди получаването й от ревизираното лице, съставлява отрицателен факт от обективната действителност. По тази причина проверката за правилността на тази констатация обхваща дали са спазени правилата на формалната логика за преценка на други факти и обстоятелства при нейното изграждане. В случая такава правилност е налице, доколкото тя е изградени въз основа на извършена проверка на други, законово установени факти и обстоятелства, свързани с законовоустановени обстоятелства, които възниквал при заплащане на подобни суми. Правилна е и другата констатация, че тази сума съставлява доход /чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ/ на задълженото лице, който следва да бъде обложен по реда на ЗДДФЛ – чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 35 ЗДДФЛ. Ако задълженото лице твърди, че въпросната сума е обложена, то нейна е доказателствената тежест да установи този факт. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Спорът по тази част от ревизионния акт е свързан с облагане на доходи на задълженото лице, а не кой е следвало да обложи сумата преди получаването й. Поради това доводите в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Въпросната сума е включена в данъчната основа като приход, поради което и възраженията на жалбоподателката в тази насока се явяват неоснователни.

Оплакванията на касатора свързани с необоснованост на изводите на решаващия съд и неправилно приложение на материалния закон относно възприетите разходи на живот при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК също не могат да бъдат споделени. Действително обичайната практика по такъв тип дела като разходи за живот да бъдат взети средностатистическите разходи определяни от Националния статистически институт. В случая те са определени на база на декларирани данни от самото задължено лице. Тези данни са приобщени по ревизионната преписка под формата на декларация по чл. 124, ал. 4 ДОПК, с която декларация задълженото лице декларира и размера на направените разходи. Декларирането се извършва под страх от наказателна отговорност и него деклараторът излага неизгодни за него факти. По тази причина не е необходимо извършването на някаква специална проверка на декларираните от задълженото лице факти. Още повече, че в случая това не е станало формално, а посочването на сумите на разходите е изложено в табличен вид като приложение към декларациите за отделните данъчни периоди.

При условията на чл. 221, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за невъзприемане като източник на доходи на дарени суми от родителите на задълженото лице, съответно намира за неоснователни оплакванията на касатора за необоснованост на решението в тази му част. В допълнение на изложеното от административния съд, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи и следното:

1. Договорите за дарение не са посочени като източник на приходи в декларациите на ревизираното лице по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Вярно е, че задълженото лице има право да представя доказателства както в ревизионното, така и в административното и съдебното производство по оспорване, но представянето на същите след подаване на декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК поражда съмнения за достоверността на представените доказателства.

1. Както не е обичайно да се представят доказателства за предаване на сумите между близки роднини/каквито подробни мотиви са развити в решението на директора на Д"ОДОП"/, така не е обичайно даренията между родители и деца да се съставят в писмена форма, което води до извод, че същите са съставени да обслужат защитната теза на страната.

1. Твърденията изложени в касационната жалба, че тези дарения са направени по банков път, не намират подкрепа в събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. През 2015 г. действително има извършен банков превод в размер на 96 028, 69 лв. от сметката на майката Д. Б. по сметката на ревизираното лице, но тази сума е различна от договорите за дарение и е включена в данъчната основа за периода.

1. Решаващият съд обосновано е възприел констатацията на ревизиращите органи относно възможността /или по-точно невъзможността/ на дарителите да извършат такива дарения. Тази констатация не е самоцелна и произволна, а изградена на база събрана информация в хода на ревизията. Доказателства опровергаващи същата не са представени от жалбоподателката.

С оглед на данните по делото настоящата съдебна инстанция споделя извода на решаващия съд, че не следва да бъде кредитирано заключението на експерта по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложените в него факти и обстоятелства намират отражение и в ревизионния доклад и акт, а констатация за липса на несъответствие между приходи и разходи е изградена като вариант, че бъдат споделени доводите на страната за наличие на извършени дарения.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд –София град е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК И. Б. следва да бъде осъдена да заплати на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза Д"ОДОП" – София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 1 818,96 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,