Решение № 10304 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2014 г.

Решение № 10304 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 189 ДОПК. Образувано е по жалба на "Монте касино" ЕООД - гр. Кубрат в открито производство по несъстоятелност чрез упълномощения адв. Иван Христов срещу отказ на министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл. 189 ДОПК, изх. № 16-12-260/4.07.2014 г. за допускане на предложения от дружеството план за оздравяване на предприятието. Жалбоподателят счита, че жалбата му е допустима и следва да бъде разгледана по същество и да се приеме, че е основателна, тъй като отказът на министъра на финансите страда от материална и процесуална незаконосъобразност. Мотивите на отказа според жалбоподателя са изложени формално и повърхностно, като не е съобразено от министъра, че с молбата за даване на съгласие по чл. 189 ДОПК едновременно и имплицитно е сезиран и с искане за разсрочване на публичните задължения на дружеството. В тази връзка жалбоподателят счита, че като не е отговорил на това искане министърът на финансите е допуснал съществени процесуални нарушения, което е самостоятелно основание за отмяна на отказа му. Позовава се на съдебна практика на ВАС. Излага оплакване, че министърът не е разполагал с материална компетентност да се произнася по въпроса дали са налице достатъчно гаранции за изпълнението на оздравителния план по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ. Иска се отмяна като незаконосъобразен отказа на министъра на финансите и връщане на преписката на същия с указания за изпълнение на процедурата по разглеждане на искането за разсрочване на публичните задължения на дружеството-длъжник в производство по несъстоятелност като елемент от съдържанието на предложения план за оздравяване. Ответникът по жалбата министърът на финансите чрез процесуалния си представител старши експерт с юридическо образование Димитър Велков оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, I отделение счита, че жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от отказа на административния орган и в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок и е процесуално допустима, а за да се произнесе по същество установи следното: Министърът на финансите е отказал да даде предварително съгласие за предложения от "Монте касино" ЕООД - гр. Кубрат в открито производство по несъстоятелност план за оздравяване, тъй като не са предложени достатъчни гаранции за неговото изпълнение. Според министъра за реална гаранция би могло да се приеме представянето на безусловна, безсрочна и неотменима банкова гаранция или учредяването на особен залог или ипотека в полза на държавата или друг гаранционен механизъм, позволяващ усвояване на суми, съгласно погасителния план, без да е необходимо съдействието или съгласието на длъжника. Жалбата срещу отказа на министъра на финансите по чл. 189 ДОПК е неоснователна поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 189 ДОПК съдържа императивното изискване, че оздравителен план в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 ДОПК за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. В ал. 2 на чл. 189 ДОПК е дадено правомощие на министъра на финансите да извършва преценка дали в предложения оздравителен план се съдържат гаранции по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори. Това правомощие на министъра е в неговата дискреционна власт, а не в условията на обвързана компетентност. Затова и законодателят е посочил, че за да се допусне разсрочване на публични задължения в производство по несъстоятелност е необходимо предварително съгласие на министъра на финансите, което не означава, че такова при всички случаи следва да се предостави на съответния субект. Преценката за това е в правомощията на министъра. Неоснователно жалбоподателят оспорва, че в изричния отказ липсват мотиви. Наистина същите на са подробни, но в тях ясно и недвусмислено министърът е посочил, че след като в оздравителния план не са предвидени достатъчни гаранции за изпълнение на плана в областта на публичните задължения, то не може да се приеме, че липсват мотиви. В тази връзка и предвид изискването на чл. 184, ал. 1, т. 3 ДОПК при постановяване на отказа, министърът на финансите се е съобразил и със становището на НАП и отказа на НОИ, като приходната администрация изрично е посочила, че в предложения план за оздравяване е предвидено намаляване на лихвите по публичните задължения до 70%, без да е уточнено дали това редуциране се отнася до лихвите върху публичните вземания, възникнали преди или след датата на съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност, нито пък е предвидено в плана по какъв начин и в какъв период ще се изплащат лихвените задължения, предвид предложеното редуциране. Относно липсата на достатъчни гаранции за изпълнение на оздравителния план досежно публичните задължения правилно министърът отново се е обосновал със становището на НАП, тъй като в плана няма посочени такива, като представянето на безусловна, безсрочна и неотменима банкова гаранция или учредяването на особен залог или ипотека в полза на държавата или друга гаранция. По този начин преценката на министъра за даване на съгласие за намаляване, разсрочване или отсрочване на публичните задължения на дружеството в открито производство по несъстоятелност е свързана и с преценката за съществуването или не на гаранции за това да се защитят правата на държавата спрямо публичните задължения на длъжника. Допълнителното обяснение на длъжника в писмо след постановяване на отказа на министъра, наименовано "изявление" за кои категории лихви се отнася предложеното в плана за оздравяване редуциране на лихвите върху публичните задължения, начина на изплащането им, вкл. и за отсрочването на задължителните осигурителни вноски, не замества липсата на тази уредба в оздравителния план, предложен от длъжника. Наистина в чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ се съдържат гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана и това е преценка на съда по несъстоятелност, но в същото време при преценката, извършена от министъра на финансите на основание чл. 189, ал. 2 ДОПК не може да не се съобрази дали в предложения план за оздравяване се съдържат гаранциите относно задълженията за публични вземания, по какъв начин ще се осигури тяхното изплащане, вкл. на предложеното редуциране на лихвите. Именно тази преценка е извършена от министъра на финансите, съобразявайки се и с предложеното от НАП и правилно не е дадено съгласието за намаляване, разсрочване или отсрочване на публичните задължения. Неоснователно жалбоподателят възразява, че в отказа на министъра няма мотиви за предложеното в плана за оздравяване разсрочване на публичните задължения на предприятието, тъй като отказът е именно по отношение несъдържането в плана на гаранциите за изпълнението му по отношение на тези задължения с кредитор държавата, което е пречка да се защитят правата на държавата в производството по несъстоятелността. В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят не е обвързал даването или отказа на министъра на финансите за предварителното съгласие по чл. 189, ал. 2 ДОПК с посочени в закона предпоставки и това още веднъж потвърждава довода, че даването на съгласие или отказа от такова е в оперативната самостоятелност на административния орган. Позоваването на съдебна практика по адм. дело № 8562/2013 г. не задължава настоящия съдебен състав и той не я споделя. Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,