Решение № 7396 от 25.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), подадена чрез пълномощник, против решение 351 от 20.01.2022 г., постановено по адм.д. 9646/2020 г. на Административния съд София-град, с което съдът е отменил негово официално уведомление с изх. KA102/VET-229/9 от 30.07.2020 г. до Института за следдипломна квалификация (ИСК) към Университета за национално и световно стопанство (УНСС) за събиране на средства по прекратен договор за отпускане на финансова подкрепа по Програма "Еразъм+". Касаторът навежда оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становище за недопустимост на оспорването поради липса на годен предмет, тъй като атакуваното уведомление няма белезите на индивидуален административен акт, подлежащ съдебен контрол за законосъобразност, а е дебитно известие за дължими суми като последица от прекратен договор за предоставяне на финансова подкрепа по програмата, която не е оперативна програма за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и сключеният между страните договор няма белезите на административен договор. Според касационния жалбоподател съдът е постановил решението си, без да изследва характера на процедурата и характера на волеизявлението; не е разграничил етапите, предвидени в документацията по договора и последиците от прекратяването му; изложил е противоречиви мотиви, като е обсъдил неотносима процедура по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). По подробно изложени съображения иска обезсилване на решението като недопустимо, алтернативно, неговата отмяна като неправилно и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Института за следдипломна квалификация при УНСС жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът Институтът за следдипломна квалификация към Университета за национално и световно стопанство, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Твърди, че въпросът с допустимостта на оспорването е разрешен с влязло в сила съдебно определение, а по същество изводът на първоинстанционния съд е правилен и обоснован. Подробни съображения е изложил в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: По делото е установено, че между Център за развитие на човешките ресурси като Национална агенция по Програма "Еразъм+" и Института за следдипломна квалификация при УНСС е сключен административен договор за отпускане на финансова подкрепа по Програма "Еразъм +" за изпълнение на проект "ИСК въвежда иновативни учебни планове и обучителни курсове за информационни технологии и дигитални умения в областта на професионалното образование и обучение". Със сключения договор е регламентирана и процедурата за изпълнението му. Към договора за приложени Общи условия (ОУ), които се смятат за неразделна част от него. В чл. II.17.2.2 от ОУ е уредена процедурата по прекратяване на договора. В нея е предвидено, че преди да прекрати договора Комисията (която съгласно чл. I.15 от договора за целите на договора следва да се чете "Националната агенция") изпраща официално уведомление до бенефициера за намерението си да прекрати договора и мотивите за това. Със същото уведомление се изисква от бенефициера да представи коментари. След това се изпраща уведомление за прекратяване на договора, като в този случай Комисията има право да намали размера на безвъзмездно изплатените средства. Съгласно чл. II.25.4 от ОУ, преди намаляване на размера на безвъзмездните средства се изпраща уведомление на бенефициера, с което той е информиран за намерението на органа, конкретната сума, както и мотивите за това. След представяне/непредставяне на писмени коментари по намерението, Комисията изпраща официално уведомление, с което уведомява бенефициера за намерението да събере недължимо платената сума. При решение за провеждане на процедурата по събиране на средствата органът изпраща официално уведомление на бенефициера, представляващо дебитно известие. С писмо изх. КА102/VET-229-4 от 05.06.2019 г. ИСК към УНСС е уведомен, че изпълнението на сключения договор се спира, както и плащанията по него. От данните по делото е видно, че с писмо изх. КА102/VET-229-7 от 14.05.2020 г. бенефициерът е уведомен за прекратяване на сключения договор. На 30.07.2020 г. е издадено и оспореното в процеса уведомление изх. KA102/VET-229/9 на ЦРЧР за събиране на средства по договора за отпускане на финансова подкрепа, представляващо дебитно известие. С влязло в сила определение 5931 от 18.05.2021 г. по адм. д. 3518/2021 г., образувано по частна жалба на ИСК срещу определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по подадената от института жалба поради липса на годен предмет за оспорване, тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че сключеният между страните договор е административен, а оспореният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Съдът е направил и анализ на проведената от органа процедура. Изрично е посочил, че средствата по програма "Еразъм +" са изключени от обхвата на ЗУСЕФСУ ( загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Тричленният съдебен състав е приел, че чл. 19а, ал. 1 АПК следва да се тълкува в по-широк смисъл, а именно, че административен договор може да се сключи, когато е предвидено в какъвто и да е нормативен акт. Тъй като Програмата "Еразъм +" е създадена с Регламент 1288/2013 на Европейския парламент и Съвета, то тя съществува по силата на нормативен акт, поради което сключеният между страните договор попада в приложното поле на чл. 19а, ал. 1 АПК. В определението си съдът е приел, че изпълнението във връзка със сключения договор, вкл. и последиците от неговото прекратяване, представлява сложен фактически състав, включващ няколко етапа: уведомяване на бенефициера за преминаване към прекратяване на договора; прекратяване на договора; уведомяване на бенефициера за намерение за намаляване размера на безвъзмездните средства; уведомление за събиране на недължимо платеното и принудително събиране на сумата. В изпълнение на задължителните указания, дадени с определението на ВАС, административният съд е разгледал спора по същество и е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но в отсъствие на мотиви от фактическа и правна страна и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е този извод с мотив, че обжалваният акт представлява уведомление за решението на ЦРЧР като Национална агенция по Програма "Еразъм+" за намаляване на безвъзмездните средства със сто процента, поради което го е разгледал като акт за налагане на финансова корекция, предвиден в ЗУСЕФСУ (загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 2, 4 и 7 АПК. Според съда органът не е връчил резултатите от извършена проверка на бенефициера, нарушил е процедурата по спиране дейността на проекта, а по същество липсват доказателства за резултатите от извършената проверка, които са станали основание за прекратяване на сключения договор. С тези мотиви е отменил акта като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Правилно съдът е разгледал оспореното уведомление като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК предвид приетото в отменителното определение на тричленния състав на ВАС и дадените с него задължителни указания. Това определение е влязло в сила и е задължително за първоинстанционния съд, поради което и касационният довод за отсъствие на годен за оспорване административен акт е неоснователен. Въпросът за характера на оспореното уведомление е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Неправилен е изводът на съда за незаконосъобразност на акта поради отсъствие на изложени в него фактически и правни основания и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При проверката за спазване на имрперативните изисквания за издаване на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, съдът е разгледал и приложил неотносим закон, а именно ЗУСЕФСУ (ЗУСЕСИФ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) С оспореното официално уведомление органът, в резултат на прекратен договор за предоставяне на финансова подкрепа по Програма "Еразъм+", на основание чл. II.26.2 от ОУ към административния договор е отправил официално уведомление за събиране на средства в размер на 47 200 евро, с определен срок до 31.08.2020 г., което е прието като дебитно известие съгласно посочените общи условия. Предвид направения в отменителното определение на тричленния състав на ВАС анализ на приложимия правен ред, както и категоричното обстоятелство, че Програмата "Еразъм+" не е включена в обхвата на ЗУСЕФСУ (ЗУСЕСИФ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), съдът неправилно, без да анализира волята на органа и без да издири и провери приложимия правен ред и процедура, е приел, че актът представлява такъв за определяне на финансова корекция. Според насотящия съдебен състав актът съдържа конкретни фактически установявания, които органът е подвел под посочените правни основания, въз основа на които е формирал властническото си волеизявление. Установяването на фактическото основание означава органът да посочи правнорелевантните факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. От правна страна органът е мотивирал акта си с влезли в сила разпоредби между страните по силата на сключения между тях административен договор. В акта е посочено както вмененото на бенефициера задължение, така и неговия размер, както и срок за изпълнение. В акта органът е цитирал и предходни документи, на съдържанието на които се позовава и които също представляват неразделна част от мотивите на акта. Ето защо касационният съдебен състав приема, че актът е издаден в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Дали изложеното в акта е съответно на действителните факти и дали правилно е приложен материалния закон, са въпроси, които се отнасят до проверката за материалната законосъобразност на акта, каквато проверка обаче съдът не е извършил. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт е неправилен. При съдебно определен характер на акта, неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 2 и 7 АПК е несъществено, доколкото самото наименование на акта не определя неговия правен характер, а отсъствието на вписана в акта възможност за съдебно оспорване не е препятствало възможността на адресата да упражни правото си на съдебна защита. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът трябва да издири и приложи правилния материален и процесуален закон. При новото разглеждане съдът следва да извърши проверка на относимата процедура, като събере всички релевантни доказателства, да провери изложените от органа фактически установявания и дали същите съответстват на посочените основания по договора, да извърши проверка дали посочените от органа фактически основания се установяват от доказателствата по делото и дали съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на приетата от органа за нарушена норма. Извършването на такава проверка за първи път в касационното производство е недопустима. С оглед изхода на спора въпросът за съдебните разноски следва да бъде решен при новото произнасяне на Административен съд София-град на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд