Решение № 13587 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2020 г.

Решение № 13587 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процес. представител М. Атанасова, против Решение № 3024 от 26.02.2020 г., постановено по адм. д. № 12559/2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което жалбата на прокурор Д. Ганчева срещу решение по т. 1 от Протокол № 28 от заседанието на 18.09.2019 г. на Прокурорската колегия на ВСС да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски единствено за сумата от внесената държавна такса в касационното производство. Ответникът Д. Ганчева, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява. Ответникът – административен ръководител на Специализираната прокуратура, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото/дисциплинарната преписка/ и е изложил подробни мотиви относно правните си изводи, съответстващи както на установената фактическа обстановка, така и на приложимия материален закон. Подчертава, че несвоевременното връчване на книжата не освобождава прокурора от задължението му по ръководство и контрол, но и не може да игнорира установеното в случая и свързано с поискано от него съдействие във връзка с връчването, изисканите справки от различните институции досежно местонахождението на лицата, на които е следвало да се връчат постановленията и пр. действия, несочещи на виновно неизпълнение на задълженията му по връчването. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С Решение № 3024 от 26.02.2020 г., постановено по адм. д. № 12559/2019 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, е отменил по жалба на Д. Ганчева от [населено място] решение по т. 1 от Протокол № 28/18.09.2019 г. от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, с което, в качеството й на прокурор в Специализираната прокуратура, й е наложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ "намаляване на основното възнаграждение от 10 на сто за срок от 6 месеца" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ- бездействие, което неоправдано е забавило производството по прокурорски преписки № 760/2012 г и № 198/2012 г., и двете по описа на Специализираната прокуратура. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че атакуваното решение на ПК на ВСС е прието от компетентен орган, в рамките на правомощията му, уредени в чл. 320, ал. 3, т. 1 от ЗСВ и в предвидената форма, като същото е мотивирано. Преценките обаче на дисциплинарния състав, възприети и от дисциплинарнонаказващия орган, относно тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при което е извършено нарушението, поведението на нарушителя и съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, са неточни и непълни. Това е рефлектирало върху законосъобразността на акта по ангажиране на дисциплинарната отговорност и наложеното наказание. Въз основа на приетата административна преписка, решаващият състав е посочил, че Прокурорската колегия на ВСС не е анализирала в конкретика натовареността на прокурор Ганчева, въпреки приетото смекчаващо отговорността обстоятелство в този смисъл, което е препятствало органа да прецени обективно дали тя е имала възможност в тази ситуация да се справи своевременно със задачите по връчването на постановленията за частично прекратяване и достатъчно ли е било извършеното от нея в тази насока. Това е следвало да бъде изяснено и в контекста на второто смекчаващо отговорността обстоятелство- недобрата организация на деловодството на прокуратурата за част от периода. Погледнати в съвкупност, фактите по делото сочат, че актът на дисциплинарно наказващия орган е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби, което налага неговата отмяна. Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон, съдът е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на решението, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Фактическите основания, квалифициращи дисциплинарните нарушения от обективна страна са обобщени в бездействие на прокурора в Специализираната прокуратура Д. Ганчева по две прокурорски преписки: 1 преписка с № 760/2012 г., образувана на 13.12.2012 г. по изпратено на Специализираната прокуратура досъдебно производство № 25/2012 г. по описа на отдел "БОП" при ОД на МВР- Варна и 2 преписка с № 198/2012 г., образувана с постановление от 03.02.2012 г. на прокурор при СП, досъдебно производство № 10 по описа на Следствен отдел в Специализирана прокуратура. По определението на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор или следовател - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 3); неизпълнение на други служебни задължения (т. 4). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че обект на дисциплинарно нарушение на органите на съдебната власт са определени техни задължения по служба. За проявление на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно, неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Правомощията на магистратите се определят от устройствения закон и съответните процесуални закони и са формулирани в правни норми. При упражняване на своите правомощия магистратът е подчинен само на закона – чл. 3 от ЗСВ и чл. 117, ал. 2 от Конституцията, а преценката му подлежи единствено на процесуален, не и на дисциплинарен контрол. Изводът се потвърждава от разпоредбата на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която съдиите и прокурорите отговарят дисциплинарно за виновно неизпълнение на служебните си задължения. Служебните задължения на магистратите са посочени в чл. 210 и сл. от ЗСВ. Общото в тях е, че тези задължения не са включени в решаващата им дейност, като в случая е и процесуалната дейност във връзка с функциите на прокурора. В съответствие с доказателствата по делото, правилно е заключението на тричленния състав на ВАС, че е останало недоказано от страна на дисциплинарнонаказващия орган виновно поведение от страна на наказания магистрат Ганчева, изразяващо се в бездействие, което е довело до неоправдано забавяне на досъдебните производства. Не е спазено административнопроизводственото правило на чл. 318, ал. 3 от ЗСВ (доп. ДВ - бр. 62 от 2016 г.), което задължава дисциплинарния състав да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение. Изясняването на спорните факти е от значение за преценката относно наличие на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, което по своята тежест обосновава основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Необсъден и неизяснен е останал и спорът относно фактическата и правна сложност на двете досъдебни производства, респ. прокурорските преписки. Според органа е налице неизпълнение на задължението на прокурора, т. е. бездействие, да връчи постановления за частично прекратяване на наказателното производство за период от "близо четири години", който извод се опровергава от извършените от прокурор Ганчева действия по администриране: постановяване на местно и общо държавно издирване; изготвяне на справки от регистър "Население"; изготвяне на писма до началниците на полицейските управления по местоживеене на лицата, с указание за връчване чрез органите на реда. Административният орган не е анализирал и обстоятелството налице ли е или не обективна възможност, предвид получените отговори от адресатите на тези указания, да бъдат издирени лицата и връчени книжата, както и необходимостта от последващи указания на наблюдаващия прокурор, когато му е докладвана съответната преписка. В административната преписка се съдържат достатъчно доказателства за отсъствие на лицата, на които е следвало да бъдат връчени постановленията, за тяхното пребиваване в чужбина, за факта, че едно от лицата е починало в хода на разследването и др., които са останали извън преценката и анализа на дисциплинарнонаказващия орган. Действително, с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК, прокурорът има правомощие да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, но дисциплинарната отговорност се понася съгласно изискването на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ при доказано виновно поведение и то за действия по администриране, които се опосредяват от доказаните в процеса слабости в деловодната дейност, характеризиращи се с непълно окомплектоване на преписките и забавяне, независещо от магистрата. Не е отчетен и фактът, че по пр. пр № 198/2012 г. Д. Ганчева е определена за втори наблюдаващ прокурор с разпореждане на административния ръководител от 25.02.2015 г., една година след постановлението за частично прекратяване, постановено от предходния прокурор. В тежест на дисциплинарнонаказващия орган е било да изясни всестранно и прецизно по какъв начин са разпределени задълженията на прокурорите, включени в екипа, в какво съотношение те упражняват своите правомощия, за да бъде изяснен въпросът за кои точно процесуалноследствени действия следва да носи отговорност съответният прокурор от екипа. Не следва да бъде игнориран и фактът, че с невръчването на постановленията не са настъпили негативни последици за пострадалите, свързани с погасяване на наказателното преследване по давност, тъй като и двете дела са били внесени в съда с обвинителни актове. Освен това, неизяснените факти и обстоятелства във връзка с наличието на пречки от обективно естество, като по-висока лична натовареност и работа през същия период освен по процесните преписки с фактическа и правна сложност, но и по други такава, са довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, уреждащи дисциплинарната отговорност на магистрата. Не е спазено изискването на чл. 309 от ЗСВ дисциплинарното наказание да се определя съобразно тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. За да се постигне целта на закона, дисциплинарната отговорност на магистрата следва да бъде реализирана при спазване на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за налагане на адекватно и справедливо дисциплинарно наказание. Тричленният състав на ВАС е стигнал до извода че оспореното решение на ПК на ВСС е незаконосъобразно и правилно го е отменил, като тези изводи на съда не са опровергани пред настоящата инстанция. Обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,