Решение № 10079 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15321/2011 г.

Решение № 10079 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15321/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и "Калета Агро" ЕООД - гр. Монтана срещу решение № 312/05.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1100/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 041001221/30.09.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 497/06.12.2010 г. на директора на същата дирекция за отказан данъчен кредит в размер на 43 312 лв. по фактура № 224/19.03.2010 г., издадена от "Гала Инвест Холдинг" АД за доставка на "семена". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал съдържанието и значението на събраните в хода на ревизията доказателства, поради което е достигнал до неправилния извод за реалност на доставката на семена от горепосочения доставчик. Относно оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът сочи: не е преценил доказателствата и фактите поотделно и в тяхната съвкупност; игнорирал е факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Въз основа на тези посочени нарушения касаторът твърди, че съдът е формирал и погрешно вътрешно убеждение относно фактите по делото, несъответстващо на действителното фактическо положение, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Неправилно според касатора съдът се е позовал на чл. 11а от Наредба № 1 за фитосанитарния контрол. Твърди, че отказа на правото на данъчен кредит е свързано с липсата на реалност на доставката, а и след като стоката не е била освободена от митнически контрол, няма как същата да бъде индивидуализирана, съответно предадена от продавача на купувача. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 316,24 лв. Ответникът по тази касационна жалба "Калета Агро" ЕООД - гр. Монтана, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. "Калета Агро" ЕООД - гр. Монтана чрез процесуалния си представител адв. Владимир Чернев оспорва съдебното решение в частта, в която жалбата на дружеството е отхвърлена против РА № 041001221/30.09.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 497/06.12.2010 г. на директора на същата дирекция за отказан данъчен кредит в размер на 276 495 лв. по фактури, издадени от "Симпъл трейд" ЕООД, "Кока" ЕООД и "Игал" ЕООД за данъчни периоди на месеците април, май, септември, октомври и ноември 2009 г. и януари и февруари 2010 г. за доставки на уреа карбамид, амониева селитра и амониев нитрат. Обжалва се решението и в частта, в която жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена и в относно облагането по ЗКПО за преобразувания финансов резултат за 2009 г. със стойността по доставките от "Симпъл трейд" ЕООД и "Кока" ЕООД, макар в тази част да не са изложени конкретни оплаквания за неправилност на съдебното решение. Обжалва се решението в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ДОУИ - гр. Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 466,21 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че е бил лишен от възможността да участва в процеса, както и да бъде информиран за хода на делото, а да получава преписи от съдебни актове и представените от другата страна книжа. Оплаква се, че съдът не е назначил поисканата специализирана експертиза за събиране на относими и необходими доказателства, в резултат на което делото е останало непопълнено с определящи изхода на спора доказателства. Според касатора съдът необяснимо е разместил доказателствената тежест в производството по оспорване на ревизионния акт, като в нарушение на императивното правило на чл. 170, ал. 1 АПК е постановил в тежест на ревизираното лице да доказва всички предпоставки за правото на данъчен кредит. Касаторът не е съгласен с извършената от съда преценка за законосъобразност, тъй като бил излязъл извън пределите на предвидения по закон контрол за законосъобразност, като е обосновал мотивите са потвърждаване на ревизионния акт с изводи, базирани на законови разпоредби, различни от посочените в ревизионния акт, поради което е извършена една недопустима подмяна на правните изводи на органа, издал акта с други, които съдът приема за правилни. Изложени са оплаквания, свързани с приобщаване на протоколи в ревизионното производство и допуснатите нарушения, свързани с това, както и нарушения по повод срокът за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 1 ДОПК. Незаконосъобразни според касатора са изводите на съда за липса на реалност на доставките, като подробни доводи са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решене в тази му част и отмяна н ревизионния акт в същата част или след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд на друг съдебен състав. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор срещу нея я оспорва по подробно изложени съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, а "Калета Агро" ЕООД за неоснователна. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. За да отмени частично ревизионният акт за отказан данъчен кредит в размер на 43 312 лв. по фактура № 224/19.03.2010 г., издадена от "Гала Инвест Холдинг" АД за доставка на "семена", първоинстанционният съд е приел, че е извършена реална доставка с предаване на стоката. Съдът е обсъдил, че още по време на ревизията са били изискани по повод на насрещна проверка на доставчика доказателства за процесната доставка и не са били представени: фактура, договор за продажба и анекс към него, приемателно - предавателен протокол от 19.03.2010 г., уведомление по чл. 62 КТ за назначен агроном, документ за частично плащане по фактурата за 14 000 лв., счетоводни документи за отразяване на прихода от продажбата разчета за ДДС, оборотна ведомост, договор за заем за послужване за ползване на склад в с. Кошарник, удостоверение от МЗХ, удостоверение от РСРЗ - гр. Враца и инспекционен доклад за фитосанитарна проверка от 11.03.2010 г., митнически декларации и инвойси, ЧМР за транспорта при вноса на стоките от Сърбия, документи за движение по повод поставяне на семената под карантина в склад на доставчика и формуляри за фитосанитарна лабораторна експертиза. Въз основа на тези доказателства съдът е извел извод, че след издаване на заключението на фитосанитарните органи, че са изпълнени условията по чл. 14 от наредбата за финосанитарния контрол, растенията, растителните и други продукти се поставят под митнически режим - чл. 4, § 16, б. "а", "г", "е" и "ж" на Митническия кодекс на ЕО. Съдът не е възприел констатациите на приходните органи в ревизионния акт, че никой няма право да се разпорежда със стоки, поставени под митнически надзор, без знанието и разрешението на митническите органи, поради което не е възникнало данъчно събитие. Такова според съда е налице, тъй като се установява постигнато съгласие за предаването на семената, както и че към датата на доставката, процесните семена са били на разположение на доставчика и са се намирали в склада му в с. Кошарник. Прехвърлянето на правото на собственост на семената според съда се удостоверява с приемателно-предавателен протокол. Съдът се е позовал и на счетоводните записвания при получателя и на доставчика на семената, че същите са били заприходени, респ. изписани и продавачът е отчел приход от продажба. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че процесната стока е останала в склада на доставчика до освобождаването й от контролните органи, реализиращи фитосанитарния контрол, което се потвърждава от документите на РСРЗ - Враца, което според съда не означава, че не са индивидуализирани именно в този склад, без да са изнасяни от него. Относно твърденията на приходните органи за неспазване на чл. 5, ал. 2 ЗМ според съда то не е относимо към правото на приспадане на данъчен кредит. Налице е според съда възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС и затова ДДС е изискуем и подлежащ на приспадане на основание чл. 68 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. За останалите предпоставки на това право съдът е приел, че по тях не се спори и е приел, че и те са налице. По тези мотиви съдът е приел, че в тази обжалвана част ревизионният акт е незаконосъобразен и затова го е отменил. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. По делото няма спор между страните, че между доставчика и получателя по доставката на семена са възникнали договорни отношения, за което е и представен още по време на ревизията договор за продажба на процесните семена. Няма спор, че доставчикът е разполагал с тях, предвид доказателствата за внасянето им от Република Сърбия - митнически декларации, инвойси и ЧМР товарителница, поради което законосъобразен е бил извода на съда, че той е разполагал с процесното количество семена и е могъл да го предостави на получателя. За внасянето на стоката се установява и от документите, представени от РСРЗ - гр. Враца и от които се доказва, че семената са внесени от Сърбия и са поставени под карантина съгласно разпоредбите на Директива 2004/103/ЕС. Спорът между страните е относно реалното прехвърляне правото на собственост върху семената, предвид дефиницията на доставка на стока, съдържаща се в чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Представения приемателно-предавателен протокол правилно е преценен от първоинстанционния съд, като частен документ, неоспорен от приходната администрация и доказващ прехвърлянето на правото на собственост върху процесната стока. Безспорно е установено по делото заприходяването на семената при доставчика, респ. впоследствие и при получателя на стоката и осчетоводяването на приходи от продажбата при доставчика, както и осчетоводяването на ДДС по издадената фактура. Извършено е и частично плащане на 14 000 лв. по доставката и макар плащането да не е предвидена законова предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит, наред с останалите доказателства, установяващи реалността на доставката, плащането е индиция, че това се е случило. Няма пречка приемането и предаването на стоката да се извърши в склад на доставчика преди освобождаването й от митнически надзор. Не се твърди от приходните органи, че стоката е напуснала пределите на склада в с. Кошарник, поради което не е допуснато и митническо нарушение, но дори такова да е налице, то не може да се отрази на действителността на правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в тази обжалвана част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на директора на "Калета Агро" ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството за отказан данъчен кредит в размер на 276 495 лв. по фактури, издадени от "Симпъл трейд" ЕООД, "Кока" ЕООД и "Игал" ЕООД за данъчни периоди на месеците април, май, септември, октомври и ноември 2009 г. и януари и февруари 2010 г. за доставки на уреа карбамид, амониева селитра и амониев нитрат, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин наличие на възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Според съда след като не е доказано прехвърлянето на правото на собственост върху процесните стоки, то не е възникнало и правото на приспадане на данъчен кредит от получателя на основание чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Относно прехвърлянето на правото на собственост съдът освен на дефиницията, съдържаща се в чл. 6 ЗДДС за доставка на стока, се е позовал и на чл. 24 ЗЗД, третиращ прехвърляне на това право при родовоопределените вещи. Решението в тази обжалвана част е правилно. Реалността на доставката на стока е основополагащо за възникване на претендираното от получателя на стоката материално право да приспадне като данъчен кредит платения на доставчика ДДС. Без доказателства за реалност на стоката, дори да е доказано начисляването на ДДС от доставчика не може да породи това материално право. Законосъобразни са изводите на съда, че по делото няма доказателства, че процесните стоки са били разполагаеми при доставчиците и че те се могли да прехвърли собствеността им на касатора (за доставките от от "Симпъл трейд" ЕООД, "Кока" ЕООД и "Игал" ЕООД). Липсват данни за фактическото предаване на стоките липсва, което се установява в счетоводствата на доставчиците, че не е извършено изписване на стоките, за да може впоследствие да бъдат предадени на получателя им. Не са ангажирани и доказателства по какъв начин са били съхранявани стоките при доставчиците, а представените счетоводни документи правилно са преценени от съда като недостатъчни, за да се установи от тях достоверността на счетоводните записвания в тях. Обосновани са изводите на съда, че след като не са представени изисканите от приходните органи документи, подробно описани в първоинстанционното решение, не може да обоснове възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Относно доставките от "Кока" ЕООД правилно съдът е приел, че от данъчно задълженото лице са представени само извлечение от с/ка 304, от което не става ясно от кое счетоводство изхожда, а относно фактура с № 1...11, но с друга дата е издадена към друг получател "Тони Кас" с предмет, различен от процесния - соев шпрот. Съдът е установил дублиране и на други фактури № 1...2810.12.2009 г., № 1...3/15.12.2009 г. и № 1...4/28.12.2009 г. Относно доставките от "Игал" ЕООД правилно първоинстанционният съд е отчел редица несъответствия и най-вече, че неоправдано стопански е първоначално доставчикът да достави на получателя амониева селитра, а след това същата да бъде продадена от получателя на доставчика. Относно доставките от "Симпъл трейд" ЕООС правилно съдът е отчел, че само представянето на счетоводни документи не е достатъчно за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като основополагащо за това материално право е доказване извършването на реална доставка, т. е. прехвърляне правото на собственост върху стоката от доставчика на получателя. Не са ангажирани доказателства нито за транспортирането, нито за съхранението на стоката, което правилно е обусловило съда да приеме, че реалността на доставките не е доказана. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушено право на защита и право на участие в процеса. Първоначално наистина касаторът не е бил призован редовно за съдебното заседание пред първоинстанционния съд. В същото време с молба от 01.05.2011 г. адв. Маречкова е поискала издаването на преписи, включително и препис от протокола от 11.04.2011 г., което показва, че касаторът е бил узнал за проведените съдебни заседания и при по-голяма активност е могъл да участва в тях, включително и да внесе депозит за вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Като не е сторил това, касаторът сам се е постановил в положение да не участва в съдебните заседания и да не ангажира доказателства относно твърденията си. Като се има предвид, че не е доказана реалността на доставките от "Симпъл трейд" ЕООД и "Кока" ЕООД и затова е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, правилно съдът е приел за законосъобразно преобразуването със стойността по процесните фактури от посочените доставчици в посока увеличение на основание чл. 16, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Конкретни оплаквания в частта по ЗКПО, касаторът не е изложил. Предвид гореизложеното решението и в тази част е постановено правилно и следва да бъде оставено в сила- чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,