Решение № 14887 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2011 г.

Решение № 14887 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "СК - Капитал - Милена Иванова" със седалище в гр. Тутракан, представляван от Милена Димова Рашева, против Решение № 967 от 26.04.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3961 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт /РА/ № 1002329/26.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 843/11.11.2010 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който на РЛ са определени допълнителни задължения по ЗДДС както следва: за м. 12.2007 г. - 40 503,63 лв. главница и 13 821,56 лв. лихви; за м. 12.2008 г. - 12 511,97 лв. главница и 2343,85 лв. лихви и за м. 12.2009 г. - 3 002,44 лв. главница и 190,62 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК - изразяващи се в липса на мотиви по спорните фактически и правни въпроси, необоснован извод за водене на счетоводството на РЛ по начин, при който не може да се определи каква част от предмета на получените доставки е използван за облагаеми и каква - за освободени последващи доставки. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Първоинстанционното съдебно решение е постановено при пълна липса на мотиви. Съдът се е задоволил да изложи доводите на страните и мотивите на органите по приходите за определяне на процесните данъчни задължения. По повод приетата съдебно-счетоводна експертиза, с едно изречение, е посочил, че не приема заключението, защото е изготвено въз основа на документи, които не са представени в ревизионното производство. От протокола на откритото съдебно заседание на 23.03.2011 г. /което е и последно преди обявяването на делото за решаване/ се вижда, че представените в първото по делото заседание от страна на жалбоподателя писмени доказателства са били приети без оспорване от ответната страна. Отделно от това, в експертното заключение изрично е записано, че е изготвено въз основа на доказателствата от административната преписка и тези, които са представени от жалбоподателя в първото съдебно заседание. Административният съд не е конкретизирал по никакъв начин мотивите си кои доказателства и по каква причина не кредитира, още повече, че мотивът за отхвърляне на доказателства само защото са представени при съдебното оспорване на РА е сам по себе си несъстоятелен. След това, съвсем лаконично оспореният РА е обявен за "правилен" /без да е ясно какви фактически констатации приема съдът във всеки един от спорните пунктове/ и е възпроизведена разпоредбата на чл. 73 ЗДДС. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на първоинстанционното решение, което пречи на ефективен касационен контрол и нарушава правото на защита на страната, което е изтъкнато и в касационната жалба. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по претенциите за разноски. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение