Решение № 3174 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2009 г.

Решение № 3174 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Василка Иванова Патарева от гр. София против решение № 41 от 26.06.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2646/2007 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-14-104/6.03.2007 г. на началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 АПК за премахване на незаконен строеж "Метална площадка с цистерна", извършен в неурегулиран поземлен имот № 1522/бивш пл. № 365/, кадастрален лист № Г-27-13-Г, м. "Орлово гнездо" / бивша м. "Летелица"/, в близост до язовир "Искър", район "Панчарево" - СО. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорената заповед. Ответникът началник на ДНСК, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Ответните страни Александър Борисов Бисов, Станка Димитрова Бисова и кмет на СО - район "Панчарево" не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По повод касационната жалба и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо Александър Борисов Бисов, Станка Димитрова Бисова и кмет на СО - район "Панчарево". Надлежни страни по оспорването на заповеди за премахване на строежи са органът, издал заповедта, лицето, адресат на задължението за премахване, и носителите на вещни права върху строежа и поземления имот, в който попада той. Конституираните от първоинстанционния съд заинтересовани страни нямат нито едно от тези качества, поради което не са процесуално легитимирани да участват в делото. Решението спрямо тях следва да бъде обезсилено - чл. 221, ал. 3 АПК. Касационната жалба срещу останалата, допустима част от решението, е неоснователна. Установено е, че процесният обект представлява бетонов фундамент, за който са анкерирани два броя метални решетъчни колони с размери 1/1,5м., върху които на височина 6 м. е изпълнена метална площадка с размери 4/4 м. с монтирана върху нея цистерна и е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. За същия няма издадена строителни книжа, той е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като е изграден в местност, за която няма одобрен устройствен план както към момента на изграждането й /1984 г./, така и сега. Липсва и застроително разрешение по смисъла на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.). Тези обстоятелства не са оспорени и са потвърдени от заключението на техническата експертиза. Въз основа на анализ на всички събрани доказателства и без нарушения на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила в допустимата му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,