Решение № 14204 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2010 г.

Решение № 14204 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР-София подадена от процесуален представител юрисконсулт на ОДМВР. Иска отмяна с доводи за материална незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Отменената заповед е мотивирана, дисциплинарната простъпка на служителя е установена в законосъобразно проведено дисциплинарно производство и при доказано изпълнение на задължението на административния орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Ответникът - Станой Георгиев Станоев чрез адвоката си пълномощник Байданова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд в производство по чл. 145 и сл. от АПК е извършил проверка за законосъобразност на заповед № 2600/27.11.2009 г. на Директора ОД - МВР - София за налагане на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност" за срок от една година на полицай първа степен Станой Георгиев Станоев-старши полицай в група "Охранителна полиция" на РУ-Костинброд при ОДМВР-София. Приел, че заповедта е издадена в нарушение на изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, че вмененото деяние на служителя не е доказано и заповедта не е мотивирана относно вида и степента на наказанието. Отменил заповедта. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В конкретния случай от държавния служител са изискани обяснения в хода на образуваното дисциплинарно производство. Те са дадени на 06.10.2009 г. и 22.10.2009 г. Първото, наименовано "становище" е дадено преди образуване на дисциплинарното производство, а второто след образуване на дисциплинарното производство със заповед № 2242/16.10.2009 г. Независимо от това тези обяснения не могат да се приемат за дадени такива по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР по следните съображения: Дисциплинарното производство е приключило със справка, рег. № 20448/30.10.2009 г. с предложение на комисията за налагане наказание на служителя, визирани конкретно. На 02.11.2009 г. същата комисия е изготвила становище рег. № 20688/04.11.2009 г. до директора на ОД-МВР-София също с предложение за налагане наказание на Станоев с различни от тези сочени в предходната справка фактически основания. По делото липсват данни, че материалите от дисциплинарната проверка са предоставени на Станоев за запознаване с тях и данни, че е поканен да даде обяснения. Смисълът на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е обясненията на служителя да бъдат дадени след запознаването му с резултатите от проверката; от съдържанието им да е видно, че се дават във връзка с резултатите/изводите от направената проверка, изложени в справка, както и да са дадени преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание до дисциплинарно наказващия орган. Преценено от този аспект писменото обяснение, без адресно, не може да се приеме за изпълнено по смисъла на чл. 229, ал. 1 от закона задължение. Отделно от това то не отговаря и на изискването, въведено в чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. С допълването на нормата - ДВ. бр. 65/2009 г., наказващият орган е задължен да приеме с резолюция даденото от провинилия се държавен служител писмено обяснение. Липсата на каквото и да било отбелязване върху обяснението от 19.10.2009 година поражда съмнение относно факта, че то е било предоставено на наказващия орган преди издаване на заповедта, като се има предвид, че от мотивите в заповедта не става ясно то да е било съобразено. Допуснатото нарушение на административно-производствените правила е особено съществено по своя характер и е довело до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Това е достатъчно основание административната заповед да бъде отменена, без съдът да е длъжен да проверява нейната материална законосъобразност, поради което и доводите в този смисъл не се обсъждат от касационната инстанция. Ответникът не претендира разноски и няма данни за направени поради което не се присъждат такива за касационното производство.. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение.