Решение № 1441 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2964/2015 г.

Решение № 1441 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2964/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. К., от гр. София, против решение № 192/12.01.2015 г. по адм. дело № 7336/2014 г. на Административен съд - София-град, с искане за отмяната му като неправилно. В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Държавно предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура" (ДП "НКЖИ"), представлявано от юрк. Витанова, оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Ц. К. срещу отказ изх. № 20-27802/13.06.2014 г. на началника на СГКК - София за изменение на КККР на гр. София, по отношение на имоти с идентификатори 68134.4327.6355 и 68134.4332.7, гр. София, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден в производство по изменение на КККР, на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /ред. Д. в., бр. 34/2000 г./, в хипотезата на непълнота или грешка, при което задължително се съставя акт за непълноти или грешки (АНГ) със скица-проект за изменението. Този акт се подписва от всички заинтересовани собственици, като неподписването му от тях е пречка за изменението, поради наличието на спор за материално право между заявителя и отказалите да подпишат акта заинтересовани собственици. В случая липсва подпис на заинтересован собственик, поради което съдът е приел, че оспореният отказ е материално законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че исканото изменение на КККР от страна на касатора засяга границите и площта на ПИ с идентификатор накрая 6355 (собственост на жалбоподателката) и съседния му имот с идентификатор накрая 7, собственост на НК "Български държавни железници", с правоприемник ДП "НКЖИ". Производството пред органа е по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 34/2000 г./, поради непълнота и грешка в КККР - неотразен имот № 5 до кв. 63 по КП на кв. Горна баня, гр. София от 2002 г. При изменение на КККР на това основание, преди изменението на ЗКИР (Д. в., бр. 49/13.06.2014 г.), съдът правилно е установил, че съгласно чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР (ред. Д. в., бр. 34/2000 г. и бр. 29/2006 г.), респ. чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, непълнотите или грешките се установяват на място с акт, който се подписва от заявителя, съставителя и пряко заинтересованите собственици. "Заинтересовани" са онези собственици на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Вещните им права се установяват единствено от записванията по кадастралния регистър, не и с други доказателства, каквито нито органа по кадастъра, нито административния съд могат да ценят. В случая е установено, че такива заинтересованите собственици са: Т. А. П., наследодател на жалбоподателката (за имот 6355) и НК "БДЖ", с правоприемник ДП"НКЖИ" (за имот 7). Тези собственици, респ. техните правоприемници са били поканени да се запознаят с проекта за изменение на КК, като АНГ не е бил подписан от представителя на ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура", който е отбелязал, че не е съгласен с исканото изменение, с което по същество е заявил спор за материално право. При тези данни правните изводи на съда, че оспореният административен акт е законосъобразен, са правилни. Неподписването на съставения АНГ от заинтересована страна формира извод за наличие на спор за материално право между заявителката и неподписалата страна, който спор, по аргумент от чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР (ред. Д. в., бр. 34/2000 г.) е пречка за изменението. При такъв спор органът няма право да одобрява каквото и да е изменение на КККР преди решаването му от общия граждански съд, а следва да постанови отказ. Съгласно чл. 62, ал. 5, предл. първо от цитираната по-горе наредба № 3/2005 г., АНГ не се подписва от пряко заинтересованите собственици при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, каквато хипотеза в случая не е налице. Неоснователни са оплакванията на касатора, че посоченото като заинтересовано лице в АНГ - НК "БДЖ", към момента на издаването на акта не е съществувало, тъй като е закрито през 2002 г. В тази връзка решаващият съд правилно е приел, че е допуснато нарушение, което обаче не е съществено предвид факта, че АНГ е предявен за подпис на правоприемника на тази страна, а именно на ДП"НКЖИ", чийто представител е отказал да го подпише. ДП "НКЖИ" като правоприемник на активите на Национална компания "БДЖ", съгласно § 4 от ПЗР на Закона за железопътния транспорт, е надлежна заинтересована страна и като такава е участвала в проведеното административно и съдебно производства. Останалите оплаквания в касационната жалба, са неотносими към предмета на спора и обжалваното решение. Същите са относими в производство по одобряване на първоначанла КККР, каквото настоящето не е или евентуално в производство пред общия граждански съд, за установяване собствеността на ответника върху ПИ с идентификатор 7 накрая. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора, съобразно направеното искане, на ответника ДП "НКЖИ" следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, в размер на 600 лева, представляващи юрисконсултско възнагражение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,