Решение № 2555 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2019 г.

Решение № 2555 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Омуртаг, приподписана от адв. Маречкова, срещу решение № 4 от 11.01.2019 г., постановено по адм. дело № 180/2018 г. на Административен съд – гр. Търговище, с което е отменен, по жалбата на "Енигма инвест" АД, отказ, обективиран в писмо изх. № 91 – 00 – 652 от 12.10.2018 г. на главния архитект на община Омуртаг за издаване на разрешение за поставяне по реда на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на слънцезащитно съоръжение в имот идентификатор № 53535.501.3204, намиращ се гр. Омуртаг, ул. "Цар Освободител" № 13. В касационната жалба жалбоподателят твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като посочва, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Твърди, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, тъй като не обективира отказ, а има само уведомителен характер, тъй като с него само е указано на жалбоподателя, че не представя всички необходими документи и в частност съгласие от другия съсобственик на имота за поставяне на слънцезащитното съоръжение. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от доказателствата е установено, че жалбоподателят не е собственик на целия имот идентификатор № 53535.501.3204, а е налице и съсобственик на имота. В тази връзка твърди, че са били налице предпоставките по чл. 56, ал. 5 от ЗУТ за разрешаване на поставянето на преместваемото съоръжение само при наличието на съгласие на съсобственика, което липса. При липса на такова съгласие съответно са били налице условията за постановяване на отказ. Твърди неправилност на извода на съда, че не е следвало да бъде събрано съгласието на съсобственика. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя без разглеждане жалбата на "Енигма инвест" АД и да бъде прекратено производството по делото, алтернативно иска да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът "Енигма инвест" АД с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Търговище е приел, че е налице индивидуален административен акт, тъй като оспореното писмо обективира отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект – слънцезащитно съоръжение – предвид съдържанието му и посочването в него, че не може да бъде удовлетворена молбата на искателя, поради което е приел, че жалбата е допустима. Приел е, че оспореният отказ на основание чл. 56, ал. 5 от ЗУТ е незаконосъобразен, постановен в противоречие със закона, тъй като е посочил, че разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ разписва предпоставките за поставяне на преместваем обект в чужд имота, а в случая не се касае за поставяне в чужд имот, а в имот, собственост на жалбоподателя. Приел е, че притежавания в съсобственост имот не е чужд имот, а ес собствен имот. Приел е, че това е така, тъй като от доказателствата се установява, че жалбоподателят е собственик на 2860 кв. м. идеални части от целия имот идентификатор № 53535.501.3204, който е целият с площ от 3316 кв. м., като е приел, че е ирелевантно дали дружеството "Омуртаг транс" ЕООД е собственик на другата част или трето лице. Т. е. стигнал е до извод за наличие на съсобственост, но позовавайки се на Закона за собствеността е приел, че съгласно чл. 32 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, като в случая това е дружеството – жалбоподател, което притежава 2860 км. м. идеални части от имота, поради и което е приел на липса на материално правно основание да бъде искано съгласието на другия съсобственик на имота. Поради това е приел липса на предпоставките за постановяване на отказ, отменил е същия и е върнал административната преписка на главния архитект на община Омуртаг за ново произнасяне. Решението е правилно като краен резултат, но по – различни от изложените в него съображения. На първо място неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба. Правилно АС – гр. Търговище е приел, че оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт и представлява отказ за издаване на поисканото разрешение за поставяне. Видът на акта се извлича от неговото съдържание, а в конкретния случай писмото съдържа изрично волеизявление, че молбата вх. № 91 – 00 – 652 от 03.10.2018 г., с която е поискано издаване на разрешение за поставяне на слънцезащитно съоръжение, не може да бъде удовлетворена. Това кореспондира с постановен изричен отказ. От съдържанието на писмото не може да се направи извод, че административния орган с него е дал указания на жалбоподателя пред първата инстанция да допълни преписката с доказателства, които не е представил, тъй като не е указано представянето на точно посочени документи и не е посочен срок за това. Напротив с него е отказано да се удовлетвори молбата му, поради и което е правилен извода на АС – гр. Търговище, че е налице отказ, подлежащ на оспорване. Неправилен е извода на съда досежно тълкуването на разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, а именно, че същата касае само поставянето на преместваем обект в чужд имот, а при наличието на съсобственост, не е налице тази хипотеза, а е налице искане за разрешаване на поставяне на обект в собствен имот. Правилата по ЗС за управление на съсобствена вещ в случая са неприложими при наличието на изрична уредба в специалния закон – ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на преместваеми търговски обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие на собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Това изискване е валидно и в случаите на съсобствен имот, тъй като част от същия се явява чужд за заявителя, съответно в тези случай е необходимо изрично писмено съгласие от останалите съсобственици в имота за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. В настоящия случай обаче решението е правилно като краен резултат, тъй като оспореният отказ, обективиран в писмото на главния архитект на община Омуртаг, е постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В случая видно от заявлението на "Енигма инвест" АД е поискано да им бъде разрешено поставянето на слънцезащитно съоръжение в собствения им имот, намиращ се на ул. "Цар Освободител" № 13 в гр. Омуртаг, като е приложен нотариален акт и актуална скица на имот идентификатор № 53535.501.3204. От нотариалния акт е видно, че дружеството е собственик на УПИ IV – 502, кв. 57 по плана на гр. Омуртаг с административен адрес ул. "Цар Освободител" № 13, а е приложена кадастрална скица на имот идентификатор № 53535.501.3204, която е от 11.07.2018 г. по нова от тази на която се позовава административния орган от 05.06.2018 г., в която като собственик е записан само дружеството – жалбоподателя. Предвид представения документ за собственост и скица, административният орган не е изяснил в кой имот заявителят е поискал поставянето на преместваемото съоръжение дали в собствения му УПИ IV – 502, кв. 57 или в имот идентификатор № 53535.501.3204, като едва след точно определяне на мястото и имота, в който следва да се постави съоръжението, е следвало да установи дали същото попада в съсобствен имот или жалбоподателят е поискал разрешаване на поставянето му в собствения си такъв. Дори и да се приеме, че е поискано и съоръжението, попада в съсобствен имот, то пак за административния орган е било налице задължения да изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора и да събере, включително служебно доказателства в тази връзка, както и да укаже на заявителя какви доказателства следва да представи допълнително и да му определи подходящ срок за това. Като не е стори това административният орган е постановил оспореният отказ при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност са били нарушени чл. 35 и 36 от АПК, поради и което отказът е незаконосъобразен, но по причина допуснати съществени нарушения, а не поради противоречие с материалния закон. При новото произнасяне административният орган следва да изясни в кой имот е поискано поставяне на съоръжението и едва след това и след събиране на съответни доказателства да установи дали се касае за съсобствен или са собствен на дружеството имот, като в съответствие с това и другите предпоставки по чл. 56 от ЗУТ, се произнесе по искането. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения отказ АС – гр. Търговище е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника по касация, макар и основателно, не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за сторени разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,