Решение № 9054 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2022 г.

Решение № 9054 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2022 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощника юрисконсулт Н. Драганова, против решение № 296 от 21.03.2022 г., постановено по адм. дело № 572/2021 г. по описа на Административен съд - София-област (АССО), с което е отменена негова заповед № Л-1376 от 20.04.2021 г., с която на А. Б. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде оставена в сила оспорената заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Б., чрез пълномощника си адв. Й. Мадамжиев, в писмен отговор и в с. з. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство, по представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССО е цитираната по-горе заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя - младши инспектор А. Б. – надзирател I–ва степен в затворническо общежитие "Казичене" II-ра категория към затвора в гр. София I–ва категория е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Наказанието е наложено за дисциплинарно нарушение, представляващо деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държаните служители, уронващо престижа на службата, а именно нарушаване на разпоредбите на чл. 15, чл. 17, чл. 21, чл. 22 и чл. 103 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието. Деянието на Б., описано в заповедта, се състои в това, че на 21.02.2021 г. около 09: 20 часа, младши инспектор А. Б. - надзирател I–ва степен в затворническо общежитие "Казичене" II-ра категория към затвора в гр. София I–ва категория е определен от младши експерт П. С. - командир на отделение в затворническо общежитие "Казичене" да изпълнява служебните си задължения на пост № 9 (свиждане на лишените от свобода с техни близки) за проверка на донесения багаж на лишени от свобода. Младши експерт С. лично е конвоирал първата група за свиждане от пост № 1 до залата за свиждане, като междувременно контролирал влизането на гражданите за свиждане с един лишен от свобода, с цел да не се допуска струпване. След предаването на багажа от страна на близките на лишения от свобода М. В., от входната врата забелязал, че младши инспектор А. Б. взема 2 (две) банкноти - купюри по 50,00 (петдесет) лева от близките на лишения от свобода М. В. и ги предава на същия. Младши експерт С. влязъл незабавно в залата за свиждане с въпрос отправен към младши инспектор Б., защо е взел парите и ги е предал на лишения от свобода М. В.. Младши експерт С. разпоредил на Б. да вземе парите и да ги върне обратно на близките на лишения от свобода. Младши инспектор А. Б. се върнал, взел само една от банкнотите, при което младши експерт С. му обърнал внимание, че банкнотите са две на брой. Служителят се върнал с думите, че не знае каква е сумата, която е предал, след което взел и втората банкнота от лишения от свобода също на стойност от петдесет лева. За да отмени оспорената заповед, АССО е приел, че същата е издадена при липса на мотиви и съдържа съществени противоречия в обстоятелствената си част, които не позволяват ясно установяване вида и характера на вменените нарушения. Прието е, че липсват мотиви в обжалвания акт, че вменените на А. Б. деяния могат да осъществят състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, като противоречието води до пълна невъзможност да се разбере за какво деяние е наказан служителят и какъв вид дисциплинарно нарушение съставлява. Не e установенo от събраните по делото доказателства наличието на нарочен акт, с който да се урежда начинът на изпращане на пари на лишените от свобода, поради което съдът е приел, че неправилно е приложен материалния закон. Също така е приел, че е нарушено изискването посочено в т. 37 от Правилата за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" утвърдени със заповед № ЛС-04-232/30.06.2020 г. на министъра на правосъдието, като в комисията назначена за дисциплинарно – разследващ орган е участвал служител, който е необективен и е следвало да се отведе на основание чл. 207, ал. 4 от ЗМВР. Освен това е обсъдил и приложението на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като е посочил, че не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По тези съображения е отменил заповедта, като неотговаряща на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, както и като постановена при съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за наложено дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и я е отменил. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед като също счита, че Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 4/2007 г. не е загубило задължителната си сила по чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и е приложимо спрямо действащите норми на ЗМВР, съответстващи на отменените тълкувани разпоредби на ЗМВР (отм.). Според мотивите на цитираното тълкувателно решение "По общото правило на чл. 234 от ЗМВР (отм.); нарушенията на служебната дисциплина са обединени в две групи, като в първата група попадат виновно неизпълнение на служебни задължения, чийто източник са разпоредбите на ЗМВР, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началници на служби. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания по-горе начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация и нормата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.); е неприложима, тъй като субективната морална оценка на наказващия орган не е елемент на фактическия състав. " Следва изрично да бъде посочено, че правилното квалифициране на дисциплинарното наказание е от съществено значение за определяне на дисциплинарното наказание, поради което допуснатото в случая нарушение правилно е оценено от АССО като основание за отмяна на оспорената заповед. Макар в оспорената заповед да са изписани като нарушени разпоредбите на чл. 15, чл. 17, чл. 21, чл. 22 и чл. 103 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", описаното в обстоятелствената част на заповедта нарушение не попада в приложното поле на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и не представлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", уронващи престижа на службата. Действията или бездействията на жалбоподателя дори и да представляват неизпълнение на служебни задължения, регламентирани в Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), както и такива вменени му с посочената в заповедта Инструкция на пост № 9 (Свиждане) за свиждане посетители в ЗООТ - Казичене, утвърдена от началника на затвора в гр. София, не представляват нарушения на етични правила. Касае се за различни видове дисциплинарни нарушения, засягащи различни категории правила за поведение - етични и такива, свързани с изпълнение на служебните задължения. По отношение мотивите в заповедта, че действията на служителя са станали достояние на граждани, като са направени констатации, че чрез тези действия се влияе отрицателно на мнението на обществото за служителите работещи в местата за лишаване от свобода, което обосновава допуснато дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата за Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съдът намира, че цитираната хипотеза не е налице. Дори служителят да е допуснал нарушение на конкретни разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като и на т. 6 от Инструкция на пост № 9 (Свиждане) за свиждане с посетители в ЗООТ - Казичене, то същият не е изпълнил задълженията си именно, вменени му с посочените разпоредби, а не етични правила, които са довели до уронване престижа на службата. Неспазване на служебните задължения от страна на служителя, конкретно посочени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и в цитираната инструкция, не представляват деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел, че е налице нарушение и на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не са обсъдени, визираните в същата обстоятелства, свързани с определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. В тази връзка липсват каквито и да са мотиви в заповедта. Така установените пороци правилно е прието, че водят до отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. За пълнота в изложението следва да се добави, че не е налице приетото от съда нарушение относно изискването посочено в т. 37 от Правила за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", утвърдени със заповед № ЛС-04-232/30.06.2020 г. на министъра на правосъдието, като в комисията назначена за дисциплинарно – разследващ орган е участвал служител, който е необективен и е следвало да се отведе на основание чл. 207, ал. 4 от ЗМВР. Изготвянето на докладна записка от главен инспектор З. Д. до началника на затвора гр. София относно извършени дисциплинарни нарушения от страна на длъжностното лице - надзирател от сектор "НОС" - младши инспектор А. Б., не е основание за самоотвод. Няма доказателства главен инспектор З. Д. да е участвал в предварителна проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, за да не може да бъде включен в състава на ДРО. Наличието на съмнения в безпристрастността на член на ДРО се обективира с направено от страна на служителя искане за отвод на този член, или при липса на направен такъв, с ангажирането на конкретни доказателства, от които може да се направи обоснован извод за заинтересованост на лицето, като такива по делото липсват. Също така следва да се посочи, че съдът необосновано е приел оспорвания акт за неотговарящ на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Актът е издаден в изискуемата писмена форма и в него са посочени изискуемите реквизити от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – нарушителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа, на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта и не е налице приетото от съда нарушение. Независимо от посоченото, при наличието на вече обсъдените пороци, заповедта правилно е приета за незаконосъобразна и е отменена. Не са налице основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, в размер на 800 лева, действително заплатена сума за един адвокат, които размер не е прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на свършена работа от пълномощника на ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,