Решение № 11187 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез адв. Байчева, срещу Решение 2040/28.11.2022 г., постановено по адм. д. 914/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което, по жалбата на Е. Тошева, вписана като ЕТ Е. Тошева 80 , [ЕИК], седалище [населено място], общ. Хаджидимово, област Благоевград, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/312/02532/01/04/02 с изх. 01-6500/7640#10 от 17.08.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който в тежест на търговеца е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 382 439,94 лв., представляващо 100 % от получената субсидия по Договор 01/312/02532 от 14.10.2014 г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с предмет Изграждане на къща за настаняване на гости със зона за спорт в [населено място], община Хаджидимово. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Първото от тях се аргументира с пропуск на първостепенния съд да изложи мотиви по т. II от фактическите и правни основания на АУПДВ в разрез с чл. 172а, ал. 2 АПК, както и да прецени действието на Решение 3779/11.03.2020 г. по адм. д. 4360/2019 г. на ВАС. Поддържа се, че решението съдържа цитати от двете заключения на СТЕ и СИЕ без те да са обсъдени съобразно чл. 202 ГПК. Касационният жалбоподател е изложил подробни съображения във връзка с установената от административния орган функционална несамостоятелност и индикатори за изкуствено създадени условия за допустимост на финансирането. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, Е. Тошева, вписана като ЕТ Е. Тошева 80 , чрез адв. Танева Леви, оспорва основателността й в писмено становище по съществото на спора и претендира разноските за настоящето производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - основателна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите: По силата на Договор 01/312/02532 от 14.10.2014 г., сключен с ДФЗ, на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29), ДФЗ-РА е изплатил на едноличния търговец финансова помощ в размер на 382 439,94 лв. по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. Съгласно договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 01/312/02532 от 13.05.2013 г. Инвестицията, за която е отпусната финансова помощ, е за изграждане на Къща за настаняване на гости със зона за спорт в село Гайтаниново в УПИ II-12050 местността Игрището . С Решение 01/312/02532/3/01/04/01, изх. 01-6500/7640 от 26.04.2018 г. за налагане на финансова корекция по цитирания договор на ЕТ "Е. Тошева - 80", на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10 във вр. с чл. 72 и чл. 73 от ЗУСЕСИФ, е наложена финансова корекция в размер на 38 243,99 лв. В мотивите на решението административният орган е посочил, че инвестицията функционира като такава, но не изпълнява заложените финансови нива в приходната си част съобразно одобрения бизнес-план по проекта, като за финансовите 2016 г. и 2017 г. изпълнението е в размер на 25,73% от заложените приходи, което не съответства на изискванията на мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007-2013 г., определени в Наредба 29 и същото се явява нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от договора. Въз основа на посоченото и съгласно т. 30 от "Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г. ", органът е определил санкцията в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора. С Решение 263/11.02.2019 г. по адм. д. 601/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решението за налагане на финансова корекция /РНФК/. По касационната жалба ЕТ Е. Тошева 80 Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, с окончателно Решение 3779 от 11.03.2020 г. по адм. д. 4360/2019 г., е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РНФК в частта му, с която е определен размер на финансовата корекция, като вместо него постановил отмяна на РНФК в посочената част и изпращане на преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне определяне на размера на финансовата корекция. В частта, постановяваща отхвърляне на жалбата срещу РНФК в частта, с която е установено нарушение по Наредба 29 и договор 01/321/02532/14.10.2014 г. първоинстанционното решение е оставено в сила. В мотивите си ВАС приема, че основанието за налагане на финансова корекция е налице и актът е законосъобразен в частта на установяване на нарушението, но размерът на публичното задължение е определен въз основа на подзаконов нормативен акт ("Методика за oпрeделяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г."), обявен за нищожен с влязло в сила на 14.06.2019 г. решение на ВАС. Съдът приел, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспореното Решение 01/312/02532/3/01/04/01, изх. 01-6500/7640 от 26.04.2018 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната, поради което и следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно. ВАС изпратил делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението на ВАС. При новото произнасяне заместник изпълнителният директор на ДФЗ издал оспорения пред АС Благоевград по адм. д. 914/2021 г. АУПДВ 01/312/02532/01/04/02, изх. с изх. 01-6500/7640#10 от 17.08.2021 г., с който е определен размер на установено публично вземане за възстановяване. В т. I от фактическите и правните основания на АУПДВ административният орган, позовавайки се на решението на ВАС по адм. д. 4360/2019 г., е определил размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за констатираното неизпълнение на показателите на бизнес плана за 2016 г. и 2017 г. Установено е след допълнителни проверки, че показателите по одобрения проект не са изпълнени и за 2018 г., поради което с т. I от разпоредителната част на акта е определено подлежащо на възстановяване вземане в размер на 38 243,99 лв. В т. II от фактическите и правните основания за издаване на АУПДВ органът е изложил мотиви да установено второ нарушение, изразяващо се във функционална несамостоятелност и индикатори за изкуствено създадени условия за допустимост на финансирането. В т. II от разпоредителната част на акта е определено подлежащо на възстановяване вземане в размер на 19122 лв. на основани ет. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за неизпълнение на показателите на одобрения безнес план за 2018 г. В т. III на разпоредителната част на АУПДВ е определено подлежащо на възстановяване вземане в размер на 382 439,94 лв. на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за устaновени функционална несамостоятелност и индикатори за изкуствено създадени условия. За да отмени АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване. Според АС Благоевград при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за издаване на решение за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК, съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК не се издава. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Основателен е касационният довод, че първостепенният съд не е обсъдил действието на Решение 3779 от 11.03.2020 г. по адм. д. 4369/2019 г. на ВАС. В частта му, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ против решението за налагане на финансова корекция относно основанието за извършването й - установеното неизпълнение на поетите от бенефициера договорни задължения, представляващо и неизпълнение на одобрени индикатори основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция след изплащане на финансовата помощ, същото, на основание чл. 177, ал. 1, изречение първо АПК, има сила за страните по делото. Това означава, че спорът за наличие на основание за възстановяване на полученото финансиране по договора за безвъзмездна финансова помощ не може да бъде повдиган отново и пререшаван. След връщането на преписката за ново произнасяне от административния орган само по размера на публичното задължение единствено спорът по този размер още не е бил разрешен окончателно. С промяната на ДОПК с ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. и създаването на нова т. 8 на чл. 162, ал. 2 за публични държавни и общински вземания бяха обявени: "недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, както и лихвите върху тях. " Съгласно разпоредбата на чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Действително, актуалната съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 (Нови ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) приема, че новата редакция на чл. 27 ЗПЗП претендира да уреди по нов и по-ясен начин реда и формата за възстановяване на безвъзмездна финансова помощ при установяване на основания за финансови корекции и нарушение на договорни задължения, което несъмнено се вижда от мотивите на законопроекта за това изменение на ЗПЗП. Съгласно тази практика, АУПДВ, мотивиран с фактически основания за извършване на финансова корекция, каквото е неспазването на одобрени индикатори по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, но без посочване на цитираното правно основание са незаконосъобразни поради нарушаването на изискването за форма на административния акт (непосочване на коректното правно основание в мотивите на административния акт). Както при всички формални нарушения на изискванията за законосъобразност на административните актове, санкционирането им е свързано с правото на защита на адресата на административния акт. В случая, поради установителното действие на влязлото в сила съдебно решение на ВАС в посочената по-горе част, спорът за наличие на основание за установяване на публично вземане в тежест на бенефициера по договора за безвъзмездна финансова помощ е разрешен с окончателен съдебен акт на касационната инстанция. Това различава настоящия случай от разгледаните в съдебната практика на ВАС по тълкуването на чл. 27 ЗПЗП, на която се основава обжалваното решение. В настоящия случай, издаването на АУПДВ в частта му за размера на подлежащата на възстановяване помощ за констатираното неизпълнение на показателите на бизнес плана за 2016 г. и 2017 г. и за 2018 г. по никакъв начин не засяга правото на защита на адресата на акта. АС Благоевград е изложил мотиви само по установеното от административния орган и потвърдено с Решение 3779 от 11.03.2020 г. по адм. д. 4360/ 2019 г. на ВАС неизпълнение на финансовите показатели в одобрения проект за 2016 г. и 2017 г., както и относно последващо установеното от административния орган неизпълнение на финансовите показатели за 2018 г. Липсват правни изводи за подробно изложените в АУПДВ нарушения по т. II от фактическите и правни основания на АУПДВ, изразяващи се във функционална несамостоятелност и индикатори за изкуствено създадени условия за допустимост на финансирането. Нещо повече съдът не е изложил мотиви защо при тези установявания на административния орган следва да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция и кое е правното основание за това. Обжалваното решение няма изискуемото по чл. 172а, ал. 2 съдържание. Нормата предписва, че към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на съществените за спора въпроси. В тях се излагат освен фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени, но и съобразно приетите за установени обстоятелства съдът е длъжен да квалифицира фактите и да направи съответни правни изводи. В разрез с посоченото процесуално правило обжалваното решение съдържа становищата на страните, посочени са събраните по делото доказателства с тяхното съдържание, но липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема и въз основа на кои доказателства. Така АС Благоевград е цитирал заключенията на приетите СИЕ и СТЕ без да ги обсъди съобразно чл. 202 ГПК и без да изложи съображения дали ги цени. Правораздавателната дейност на съда се осъществява чрез установяването на два елемента на фактически и на правен. Фактическият елемент е пълното и правилно установяване на фактите по делото, а правният привеждането на фактите към приложимата правна норма. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, доколкото препятстват правото на защита на органа, чийто административен акт е отменен. Съдебната практика е последователна в разбирането, че нарушението на чл. 172а, ал. 2 АПК е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на спора съдът следва да изложи мотиви при спазване на указанията, дадени с касационното решение и да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото съдебно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,