Решение № 10604 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2001/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Аксел логистик ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. Опълченска 11, чрез адв. И. Бобев, против Решение 913/08.12.2022 г., постановено по адм. дело 601/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Решението на административния съд се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда по същество и поддържа, че са допуснати съществени пропуски при преценката на доказателствата. Според съображенията, представените справки от органите на МВР не могат да бъдат използвани за целите на ревизията и данъчното облагане, предвид факта, че съответните органи нямат задължение да следят спазването на трудовото и данъчното законодателство. Необосновано съдът е кредитирал писмените обяснения на физическите лица, тъй като от тях се извличат данни само за единични превози. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и допълнително наложените задължения за ревизирания период. Претендира присъждане на направените разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калдъшев, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмено становище и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Пазарджик е бил Ревизионен акт (РА) Р-16001321004543-091-001/18.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 191/10.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който в резултат от ревизия по реда на чл. 122-124а ДОПК на Аксел логистик ЕООД са установени допълнително данъчни и осигурителни задължения за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2021 г. в общ размер на 22 830,43 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 3 113,24 лв., както следва: данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 5 192,63 лв. и лихви в размер на 720,11 лв.; вноски за ДОО за осигурители в размер на 10 177,08 лв. и лихви в размер на 1 352,56 лв.; вноски за ЗО за осигурители в размер на 4 980,04 лв. и лихви в размер на 710,86 лв.; и вноски за ДЗПО-УПФ за осигурители в размер на 2 480,68 лв. и лихви в размер на 329,71 лв. От фактическа страна решаващият съд е приел, че през ревизирания период основната стопанска дейност на Аксел логистик ЕООД е товарен автомобилен транспорт и извършване на превоз на товари срещу заплащане. Дружеството притежава Лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение 21642/20.12.2019 г., който е валиден до 19.12.2029 г. Констатациите по хода на ревизионното производство следват извършените процесуални действия и установените обстоятелства от органите по приходите. Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001321004543-020-001/09.08.2021 г., която е изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-16001321004543-020-002/01.10.2021 г., Р-16001321004543-020-003/12.11.2021 г. и Р-16001321004543-020-004/08.12.2021 г. Въз основа на изготвения ревизионен доклад е издаден процесният РА, който е оспорен и потвърден във фазата на административно обжалване по реда на чл. 152-155 ДОПК. След извършена проверка първоинстанционният съд е потвърдил валидността на РА като е приел издаването му от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК. РА е издаден при спазване на законовата процедура и не страда от наличието на процесуални пороци. За да отхвърли като неоснователна подадената жалба от Аксел логистик ЕООД, първоинстанционният съд се е позовал на приложимите законови разпоредби на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и установената фактическа обстановка по делото. Посочено е, че основанията за извършване на ревизия при особени случаи са изчерпателно изброени в чл. 122, ал. 1 ДОПК. Според съдебните мотиви, органите по приходите правилно са приели наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, тъй като представената документация от ревизираното лице препятства извършването на ревизията по общия ред. От събрания доказателствен материал по делото съдът е обосновал извод за осъществявана транспортна дейност от дружеството през ревизираните периоди чрез водачи на МПС, които не са били в трудови правоотношения с жалбоподателя и съответно за тях не са начислени и внесени осигурителни вноски, както и не е начислен и платен дължимият данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения. В подкрепа на крайното заключение е отнесено и обстоятелството, че жалбоподателят не е успял да докаже направените възражения срещу възприемането на данните от събраните писмени доказателства от Гранична полиция за регистрирани преминавания през ГКПП на превозните средства. Обжалваното решение на Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и доказателствената тежест е разпределена правилно с оглед разпоредбите на чл. 122-124а ДОПК. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба са насочени срещу заключението на съда относно наличието на основание за прилагане на особения ред за облагане по чл. 122 и сл. ДОПК и от друга страна, към извода за ангажираност от физическите лица като водачи на ППС, използвани в дейността на Аксел логистик ЕООД. В обобщение касаторът прави твърдение, че дори бъдат приети някои от индикациите за задграничните пътувания на лицата, то това не отстранява допуснатите съществени пропуски при определянето на броя на осъществените пътувания, продължителността на заетостта и води до незаконосъобразност на РА и установените с него допълнителни публични задължения. Възраженията остават недоказани и след повторната проверка на доказателствения материал по делото. Противно на наведените касационни оплаквания, първоинстанционният съд правилно е отделил безспорните въпроси и е направил обосновано заключение за основателност на констатациите на органите по приходите в РА и РД към него. Между страните по делото не са спорни обстоятелствата, че през периода на ревизията Аксел логистик ЕООД извършва товарен автомобилен транспорт и превоз на товари срещу заплащане, за което притежава валиден лиценз; относно установените при ревизията несъответствия между трудовите договори на работниците и предоставените отчетни форми за явяването/неявяването на работа, както и в съставените пътни листи; и относно непредставянето в цялост на изисканите от органите по приходите (с 4 искания до ревизираното лице) първични счетоводни документи, касаещи ревизираните периоди на 2019 г., 2020 г. и 2021 г. командировъчни и изготвени отчети. От страна на жалбоподателя не са ангажирани допълнителни писмени доказателства, искания за назначаване на експертизи или други доказателствени способи в хода на проведените две съдебни заседания по делото на 20.09.2022 г. и на 08.11.2022 г. Единствено от процесуалния представител на ответника, по разпореждане на съда, е представен в писмен вид отговорът на ОД МВР АИС Граничен Контрол Пазарджик от 22.12.2021 г. При изграждане на изводите си по основния въпрос дали жалбоподателят е провел успешно насрещното доказване и е опровергал констатациите в РА съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, първоинстанционният съд е съобразил фактическата обстановка в цялост и се е произнесъл по заявените възражения в жалбата. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК е на органите по приходите при условията на пълно и главно доказване, което е изведено и спазено стриктно от първоинстанционния съд. Оплакванията в касационната жалба също не са подкрепени с доказателства, съгласно чл. 219, ал. 1 АПК и предоставената възможност за това. След проверка на заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с. § 1, т. 6 ДР АПК, на Националната агенция за приходите следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 725,49 лв., съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,