Решение № 8144 от 1.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град, чрез главен юрисконсулт Д. В., против Решение 1275/26.02.2024 г. по адм. дело 2193/2023 г. на Административен съд София - град. Наведени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът В. О. Б., чрез процесуалния представител адв. В. Иванчов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С Решение 1275/26.02.2024 г. по адм. дело 2193/2023 г. АССГ е отменил решение 1040-21-75/01.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане 214-00-22366-6 от 18.11.2022 г., издадено от ръководителя по осигуряването за безработица и е присъдил разноски. Съдът е приел, че В. Б. не е била надлежно уведомена за започналото административно производство, с което като адресат на акта е била лишена от административния орган от възможност за защита. Като е приел това за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, АССГ е отменил акта като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че В. Б. е сезирала административния орган с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Към заявлението е приложила копие от заповед 10/31.08.2020 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 31.08.2020 г., на основание чл. 328. ал. 1. т. 3 от Кодекс на труда /КТ/ с осигурителя "Дейтън Груп ЕООД. С разпореждане 214-00-22566-1/02.10.2020 г., издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е било спряно производството по отпускане на ПОБ до извършване на проверка в дружеството. Издаден е бил констативен протокол /КП/ КВ-5-21-01009042/29.09.2021 г. за резултата от проверката по разходите за държавното обществено осигуряване на Дейтън Груп ЕООД, както и задължителни предписания ЗД-1-21-01009030/29.09.2021 г. на същото дружество. Според данните, осигурителят е бил вписан в Търговския регистър /ТР/ на 22.04.2016г. с едноличен собственик и управител Г. С. В., като по партидата му в ТР - обявени актове - нямало данни за публикувани финансови отчети за периода от регистриране на дружеството до момента на извършване на проверката. Поискано е било съдействие от контролните органи на Националната агенция по приходите /НАП/ за предоставяне на информация за подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък с декларирани приходи и разходи, съгласно счетоводното законодателство, от страна на Дейтън Груп ЕООД, и налични към тях годишни финансови отчети, регистрирани фискални устройства и съответно регистриран оборот, регистрирани търговски обекти с адрес и предмет на дейност. С писма вх. 1043-21 -320#5/22.06.2020 г., 1043-21-320#31/24.07.2020 г. и 1043-21-320#33 от 21.08.2020 г. от ТД на НАП София е била предоставена информация за извършена проверка на дружеството. Според нея имало подавани годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2019 г. Осигурителните декларации за лицата по трудови правоотношения са били подавани по електронен път с Квалифициран електронен подпис /КЕП/. Изпратени са били задължителни предписания за предоставяне на необходимите документи за установяване на контакт с дружеството и извършване на ревизия по разходите на ДОО до адреса на седалището. Писмото е било върнато с гриф непотърсено. Със същото отразяване като непотърсено е било върнато съобщението и до личния адрес на упълномощеното лице Г Георгиева. Извършено е било посещение на адреса на дружеството. Установено е било, че в помещението не се съхраняват каквито и да било документи на дружествата, в това число - разплащателни ведомости, трудови досиета, първични счетоводни документи, договори с контрагенти, договори за наем, всякакви разплащателни документи, договори за фискални устройства, касови книги и др. Съгласно данните в информационната система на НОИ от осигурителя са били подадени уведомления по чл. 62. ал. 5 от КТ за сключени трудови договори със 17 лица, като към момента на проверката всички трудови правоотношения са били прекратени. В регистъра на осигурените лица били визуализирани подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периодите от м. 04.2017 г. до м. 11.2017 г. и от м. 10.2019г. до м. 02.2021 г., чрез "Дейтън Груп ЕООД. Подаваните данни за наетите лица били с код за вид осигурен "01 и 04. В хода на производството не са били представени доказателства за получени реални парични средства от дружеството след ноември 2017 г., когато са били регистрирани последните търговски обороти, вследствие на което било прието, че същото не би могло да изплати трудови възнаграждения на своите служители в декларираните размери, като за част от лицата не били с максимален осигурителен доход. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на осигурителя Дейтън Груп ЕООД са били издадени задължителни предписания ЗД-1-21-01009030/29.09.2021 г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в регистъра на осигурените лица за 16 лица за периода от м. 10.2019 г. до м. 02.2021 г. с вид осигурен 01 и "04, в т.ч. и за В. О. Б. за периода от 17.01.2020 г. до 30.08.2020 г., с вид осигурен 04. След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания, от контролните органи на ТП на НОИ - София град са били предприети действия за служебното заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. На основание чл. 55 от АПК е било възобновено производството по подаденото от Б. заявление за отпускане на ПОБ. С разпореждане 214-00-22366-3/07.02.2022 г. на лицето е било отпуснато ПОБ, считано от 31.08.2020 г. до 29.04.2021 г. в размер на 54.69 лв. дневно с мотив, че размерът на отпуснатото ПОБ е определен без да са съобразени данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурител Дейтън Груп ЕООД за периода от 17.01.2020 г. до 30.08.2020 г. включително. При последващ контрол и извършена проверка в информационната система на НОИ е било установено, че в Регистъра на трудовите договори за В. О. Б. е била подадена информация от "МАГБАС ЕООД за сключен на 08.04.2019г. трудов договор, който е бил прекратен, считано от 25.08.2020 г. Подавани са били данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя за периода от 08.04.2019 г. до 24.08.2020 г. с код на осигуряване 01. В позиция 15.1 на декларация обр. 1 - Код за прекратяване на осигуряването е бил подаден код 1 когато осигуряването е прекратено на основание, извън посочените в чл. 546, ал. 3 от КСО, което не съответствало на основанието, посочено в представената от В. Б. заповед 1/25.08.2020 г. - чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ /по взаимно съгласие/. Във връзка с изпратено писмо, контролните органи от ТП на НОИ-София област са съставили констативен протокол КВ-5-22-01115098/14.04.2022г. и констативен протокол КВ-5-13-01133964/19.05.2022 г., в които било отразено, че при извършена проверка на адреса на "МАГБАС ЕООД не е бил осъществен контакт с осигурителя като на адреса живеели други лица. На 18.05.2022 г. е бил осъществена връзка с В. Д. Г., която е написала собственоръчно декларация, в която е посочила, че няма нищо общо с дружество "МАГБАС" ЕООД, няма никакви документи и ведомости за заплати на фирмата, не е назначавала лица по трудово правоотношение, не е подписвала или давала пълномощно на друго лице да я представлява като управител на фирмата, както и че не е давала пълномощно на никой да открива фирма на нейно име. Това е довело до съмнение, че за наетите лица от месец 04.2019 г. до месец 02.2022 г. дружеството МАГБАС ЕООД е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физически лица, без да се внасят дължимите осигурителни вноски и без данни дружеството да е упражнявало дейност, съгласно декларация от собственика на дружеството - В. Д. Г.. На дружеството били издадени задължителни предписания ЗД-1 -22-01138997/30.05.2022 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за В. О. Б., за периода от 08.04.2019 г до 24.08.2020 г. с вид осигурен "01". След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания от контролните органи на ТП на НОИ-София град, в рамките на предоставената им от закона компетентност са били предприети действия за служебното заличаване на данните по чл. 5, ал. 4. т. 1 от КСО, по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни oт работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за указания период. На основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с разпореждане 214-00-22366-4/18.11.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица, е било отменено разпореждане 214-00-22366-3/07.02.2022 г. за отпускане на ПОБ и е било отказано отпускането на ПОБ. С последващо разпореждане 214-00-22366-6/18.11.2022 г., на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, е било разпоредено лицето да възстанови добросъвестно полученото ПОБ за периода от 31.08.2020 г. до 29.04.2021 г. в размер на 9133.23 лв. Разпореждането е било оспорено по административен ред и с решение 1040 - 21 - 75/01.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София - град същото е било потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира обжалваното решение на Административен съд София - град за неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е отменил решение 1040-21-75/01.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане 214-00-22366-6 от 18.11.2022 г. на ръководителя по осигуряването за безработица, по съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради нарушаване правото на защита на лицето, неучаствало в производството по издаване на задължителните предписания, с които са били служебно заличени данните по чл. 5, ал. 4. т. 1 от КСО, както и поради нередовност на връчването на задължителните предписания на осигурителя Дейтън Груп ЕООД и МАГБАС ЕООД. Предмет на съдебния спор е законосъобразността на административния акт, постановяващ възстановяване на неоснователно полученото парично обезщетение за безработица от лицето, а не издадените задължителни предписания, поради което ирелевантни за спора са изследваните от съда обстоятелства досежно уведомяването на заинтересованите лица за издаване на предписанията и редовността на връчването им на адресата осигурител. Релевантен в случая е фактът, че като неоспорени, задължителните предписания са влезли в сила и са породили целените правни последици заличаване на данните по чл. 5, ал. 4. т. 1 от КСО. АССГ е нарушил съдопроизводствените правила като е осъществил контрол за процесуална допустимост на неосъществено съдебно оспорване, което е недопустимо в производството по оспорване на издадените по реда на чл. 114 от КСО актове. Въпросите, касаещи процесуалните предпоставки за допустимост на бъдещ евентуален процес по оспорване на задължителните предписания /процес относно процеса/, са в юрисдикционните правомощия на съда, пред който такова дело би било образувано. Допуснатите от административния съд и визирани по-горе нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до постановяване на материалнонезаконосъобразен съдебен акт. Решението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно и неточно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Сключването на трудов договор и внасянето на осигурителни вноски не е достатъчно основание за възникване на осигурително правоотношение съобразно изискването на чл.10, ал.1 във вр. с §1, т.3 от ДР на КСО за реално осъществяване на трудова дейност. С приемането на нормите на Кодекса за социално осигуряване законодателят е разграничил съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. Безспорно, съгласно нормата на чл. 63, ал. 4 от КТ, изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В тежест на последния обаче е да докаже, че фактически е започнал да изпълнява задълженията си по трудовия договор. За да се счита за осигурено, лицето следва да извършва трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. От доказателствата по делото се установи, че посочената като собственик на дружеството МАГБАС ЕООД В. Д. Г., според лично декларирани от нея данни, не е регистрирала дружество, не е назначавала лица по трудово правоотношение и не съхранява никакви документи и ведомости за заплати, не е подписвала или давала пълномощно на друго лице да я представлява като управител на посоченото дружество, както и не е давала пълномощно на никого да регистрира такова на нейно име. Безспорно в настоящия случай, в хода на извършените проверки, касаещи последващ контрол са събрани достатъчно доказателства, опровергаващи твърденията, че през периода 08.04.2019 г. - 26.08.2020 г. В. О. Б. е изпълнявала трудови функции по трудово правоотношение при МАГБАС ЕООД, и съответно е била осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.З от ДР на КСО от осигурител МАГБАС ЕООД и отговаряла на изискванията на чл.54а от КСО. Не е доказано при условията на главно и пълно доказване в производството пред съда, че същата е отговаряла на дефиницията за осигурено лице, която е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО. Досежно изложеното, осигурителят е декларирал неверни данни и те са били служебно заличени. Съгласно чл. 114, ал.2, т.2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Новите данни и документи, имащи значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане на обезщетенията на Б. сочат на тяхната недължимост. Установено е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените обезщетения. Издадените актове от органите на НОИ са били неправилно квалифицирани от административния съд като незаконосъобразни. По отношение на тях не са налице пороците по чл. 146 от АПК. Анализът на установените по делото факти и обстоятелства налага извода, че в хода на административното производство са предприети всички необходими процесуални действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл. 7 и чл. 9 АПК. При издаване на процесното решение, с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София град, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразени са приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Постановеното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на В. О. Б. против решението на директора на ТП на НОИ София град следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на НОИ 200,00 лева за заплатената държавна такса по касационното оспорване и общо 200 лв. /по 100 лв. на инстанция/ за осъществената защита от юрисконсулт или в общ размер на 400,00 лева. Размерът на възнаграждението е определен с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,