Решение № 470 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 607/2010 г.

Решение № 470 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 607/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Д. В. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 44/29.04.2009 г., постановено по гр. д. № 74/2009 г. по описа на Окръжен съд - Р., с което е оставено в сила решение № 188/18.12.2008 г., постановено по гр. д. № 51/2008 г. от Районен съд - Исперих. В молбата се твърди, че е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение, доколкото по надлежен съдебен ред е установено неистинност на документ - удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Ответниците оспорват молбата, като неоснователна. При разглеждане на молбата за отмяна на влязло в сила решение, съдът установи следното: С решение № 44/29.04.2009 г., постановено по гр. д. № 74/2009 г., Окръжен съд - Р. е оставил в сила решение № 188/18.12.2008 г., постановено от Районен съд - И., по гр. д. № 51/2008 г. С решението са отречени правата на ответника Д. В. Д. върху наследството, оставено след смъртта на С. Й. Д., доколкото е приел, че същия не е неин наследник, тъй като не е установена идентичност между наследодателят на ищците в производството по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС и лицето С. М. М.. В мотивите си, районния съд, действуващ като първоинстанционен съд е установил идентичност на имената на лицата С. Й. Д. и С. Й. А. въз основа на представено пред съда удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АОУ 3476/9.12.2008 г. В настоящото производство се твърди, че по надлежния съдебен ред е установено неистинност на документ, а именно описаното в молбата удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АОУ 3476/9.12.2008 г. Към молбата за отмяна е приложено определение на Районен съд - И., постановено по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, с което е отменено постановление на Районна прокуратура - И., за прекратяване на наказателно производство. Наказателното производство, предмет на прекратяването от орган на Прокуратурата на Република България, е образувано по жалба на Д. Д., за това, че от ищците по настоящото дело е използуван документ с невярно съдържание, посоченото по-горе удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АОУ 3476/9.12.2008 г. С писмения си отговор на молбата за отмяна, ответниците са представили определение на Окръжен съд - Р., постановено по в. ч. н. д. № 196/2009 г., с което е отменено представеното от молителя определение и е потвърдено постановлението на прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК предвижда отмяна на влязло в сила решение тогава, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на документ, въз основа на който е основано решението на съда. Първата предпоставка за основателност на молбата за отмяна е установяване на неистинността по надлежния съдебен ред. Под "надлежен съдебен ред", законът предвижда наличието на влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.) или 124, ал. 4 от ГПК. В настоящия случай не е налице нито влязла в сила присъда /наказателното производство е прекратено/ нито са представени доказателства за наличието на влязло в сила съдебно решение, по предявен установителен иск за установяване неистинност на документ. Липсата на първата предпоставка на соченото от молителя основание за исканата отмяна, води до неоснователност на същата, като на това основание молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение следва да се остави без уважение, без да се обсъжда доколко писменото доказателство е обусловило правните изводи относно основателността на предявения иск. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия