Решение № 8397 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. Ф. от гр. София, [ЕГН], подадена от пълномощника адв. Ю. Георгиева, срещу решение № 3524/28.01.2026 г., постановено по адм. дело № 9629/2025 г. по описа на Административен съд София – град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е разгледал бланкетно въпроса за компетентността на органите по приходите, издали процесния ревизионен акт (РА). Намира за недопустимо възлагането и провеждането на ревизията от служители на друга териториална дирекция на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 ДОПК. На следващо място оспорва съдебните изводи относно кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на ревизираното лице. В тази насока са развити конкретни оплаквания за пропуски при оценката на фактите и доказателствата по делото. Застъпва теза за липса на укрити обстоятелства и недобросъвестно поведение на изпълнителния директор, които да са затруднили или да са довели до невъзможност да бъдат събрани публичните задължения на дружеството. Поддържа, че приходната администрация не е предприела всички необходими действия по насочване на изпълнението върху имуществото на юридическото лице и едва след това да бъде ангажирана личната имуществена отговорност. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което да процесният РА да бъде отменен. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), се представлява от юрк. Бакърджиева, която оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в хода на делото и изразява искане да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение – оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил РА № Р-22221023004396-091-001/09.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в оспорената и потвърдена част с решение № 725/07.07.2025 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на С. И. Ф., в качеството ѝ на изпълнителен директор, член на съвета на директорите и представляващ „Захарен комбинат-Пловдив“ АД, за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 2 446 649,30 лв. - главница и лихви, както следва: ДДС за периодите м. 07.2021 г. и м. 04.2023 г. в размер на 1 800 820,73 лв. и лихви за просрочие в размер на 628 456,76 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени по тях правоотношения по ЗДДФЛ за периодите м. 05 и м. 08.2021 г. в размер на 9 162,31 лв. и лихви в размер на 3 187,54 лв.; осигурителни задължения за ДОО - за осигурители за периодите от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г. в размер на 2 501,57 лв. и лихви в размер на 895,08 лв.; вноски за УПФ - за осигурители за периодите от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г. в размер на 179,79 лв. и лихви в размер на 64,02 лв.; ЗОВ - за осигурители по реда на ЗЗО за периодите от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 1 023,45 лв. и лихви в размер на 358,05 лв. Решаващият съд е обобщил извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 22221023004396-020-001/25.07.2023 г. Съгласно изяснените факти, С. Ф. е член на съвета на директорите, изпълнителен директор и представляващ „Захарен комбинат – Пловдив“ АД, считано от 07.05.2021 г. Задълженията за данъци и ЗОВ произтичат от влязъл в сила РА № Р-29002922004815-091-002/14.03.2023 г. и подадени декларации обр. 6. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22221023004396-092-001/12.07.2024 г., който е връчен по електронен път на адресата на 15.07.2024 г. В съдебното решение са посочени наложени обезпечителни мерки по и.д. № 190720443 от 2019 г. – съобщения за доброволно изпълнение, запори на банкови сметки, МПС, вземания от трети лица и възбрани на недвижими имоти няколко тръжни процедури, приключили без резултат, и констатациите за невъзможност задълженията на дружеството да бъдат погасени чрез способите на принудителното изпълнение. В Търговския регистър е публикувано решение № 14/03.01.2024 г. на СГС, с което е отхвърлена молбата на НАП за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Захарен комбинат – Пловдив“ АД, поради настъпила неплатежоспособност. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че се установява знанието на управляващия за икономическото състояние на юридическото лице и за неговите задължения към фиска. Поради тази причина след встъпването на С. Ф. в длъжност е следвало дружеството да извърши корекция на ползван данъчен кредит през м. 07.2009 г. по 5 броя фактури за авансови плащания, издадени от „Голдън Груп 7“ ЕООД във връзка с договор от 10.07.2009 г. за СМР. Тъй като не е сторила това за м. 07.2021 г. е направен изводът, че от С. Ф. са укрити факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Останалите констатации в РА за ангажиране на отговорността на С. Ф. по чл. 19, ал. 1 ДОПК, вкл. за непогасените задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени по тях правоотношения и ЗОВ, се изразяват в реализиране на оборот по касовите апарати на „Захарен комбинат – Пловдив“ АД за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. в размер на 34 485,65 лв., който също е могло да послужи за погасяване на задълженията; прихващане на насрещни задължения и осъществяване на стопанска дейност без сумите от нея да постъпват по банковите му сметки; начислени и удържани от дружеството данък и ЗОВ върху изплатените възнаграждения на лица по трудово правоотношение, но невнасяне на същите в бюджета, с което предприятието се е „облагодетелствало“ неправомерно; продажба от С. Ф. на собствен недвижим имот с адрес гр. София, район [район], [улица]МА след връчване на ЗВР от 25.07.2023 г. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са обосновани с РД/РА от описанието на действията по учредяване на договорни ипотеки върху недвижими имоти съгласно [заличен текст], апорт на имоти в капитала на „Фри Трейд 79" ЕООД и продажба на дружествените дялове на „Виктория Груп Корпорейшън" АД за сумата от 7 000 000 лв., платена чрез прихващане. Административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, надлежно оправомощени със заповеди на основание чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК, както и че при провеждането на ревизията не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на крайния акт или нарушаващи правото на защита на ревизираното лице. Във връзка с оплакванията за неправилно приложение на материалния закон съдът е извел предпоставките на отговорността по чл. 19 ДОПК. Обсъждайки фактите и събраните доказателства по делото е достигнал до крайно заключение, че визираните хипотези в РА са осъществени. На първо място в мотивите е отделил като безспорно установени два от елементите – че жалбоподателката е субект на отговорността за процесните данъчни периоди и че органът по приходите е предприел необходимите проучвателни и изпълнителни действия, сочещи невъзможност вземането да бъде събрано. Според първостепеннния съд органите по приходите законосъобразно са приели, че „Захарен комбинат - Пловдив" АД е следвало да извърши корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 1 800 000,03 лв. през данъчен перид месец 07.2021 г., към който момент С. Ф. е била вписана като изпълнителен директор. Отбелязал е постановеното решение на ВАС по адм. дело № 1589/2024 г. и факта, че източник на задължението за ДДС по РА от 14.03.2023 г. не е отказът да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, упражнено за м. 07.2009 г. В подкрепа на извода за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателката в случая са причислени данните от споразуменията за прихващане и за реализиран оборот в касовите апарати на предприятието в размер на 34 485,65 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Направвен е извод, че лицето е знаело, че за предприятието са възникнали данъчни задължения и умишлено е избегнало събирането им, поради което е действало недобросъвестно. По отношение на хипотезата по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК съдът е възприел за съставомерни извършените разпоредителни сделки със значителен материален интерес, като Ф. последователно, на 08.07.2021 г. и 12.07.2021 г., е учредила договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Захарен комбинат - Пловдив" АД в полза на „Виктория Груп Корпорейшън" АД за сумата от 11 680 521,34 лв. Към този момент представляваното от жалбоподателката дружество е имало задължения в размер на 10 967 457,20 лв. Формирал е заключение, че ревизиращите органи са успели да докажат всички предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Според направените изчисления от съда, съответните действия са довели до намаление на имуществото с 5 149 420 лв. (12 149 420 лв. минус 7 000 000 лв.) по цена, значително по-ниска от пазарната (която е определена при направения апорт) и представлява ощетяване по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора срещу изводите на съда относно валидността на РА № Р-22221023004396-091-001/09.08.2024 г. От доказателствата по делото се установява и не е спорно, че процесният РА е издаден и подписан с валидни електронни подписи на органите по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК. Възложителят на ревизията – Д. Б. К., е положила КЕП като заместник на Е. С. Х., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, в съответствие с представените заповед № 36-6379/19.07.2023 г. за разрешаване на отпуск за периода от 24.07.2023 г. до 28.07.2023 г., заповед № ДР27-46/21.07.2023 г. на основание чл. 84 от Закона за държавния служител и заповед № ЗЦУ-ОПР-35/21.09.2022 г. на ИД на НАП. Титулярят по възлагане на ревизията е оправомощена от директора на компетентната териториална дирекция на НАП със заповед № РД-01-379/04.05.2023 г., като същата е посочена и в издадената заповед № З-ЦУ-1577/25.07.2023 г. на зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Противоречивата практика по приложението на закона в случаи като процесния е преодоляна с постановеното Тълкувателно решение № 3/26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС. С него е прието, че „Не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция". С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че административният съд е достигнал до правилен извод за липса на съществени пороци, обуславящи нищожност на РА. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са установени предпоставките, обуславящи ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, по отношение на С. И. Ф., в качеството ѝ на изпълнителен директор и представляващ „Захарен комбинат - Пловдив“ АД. С разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 или т. 2 ДОПК законодателят урежда самостоятелни състави за реализиране на отговорност по чл. 19 ДОПК на третото лице. Действително, някои от признаците им са еднакви (субект на отговорността, изискуемост на задълженията за данъци и ЗОВ на юридическото лице, предвидената в чл. 20 ДОПК поредност при насочването на обезпеченията и принудителното изпълнение). Разграничението между тях е видно от възможните прояви на неправомерно поведение на третото лице – „укриване“ по ал. 1 или поне едно от изброените действия в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК, които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани в първия случай, респ. погасени - чл. 19, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 ДОПК, отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. В тежест на органите по приходите, при условията на пълно и главно доказване, е установяването на релевантните предпоставки – арг. от чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Между страните не е спорно, че С. И. Ф. е легитимиран субект на отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК след датата 07.05.2021 г., тъй като е изпълнителен директор, член на съвета на директорите и представляващ „Захарен комбинат–Пловдив“ АД. Безспорно се явява още едно от условията - ликвидност и изискуемост на задълженията за данъци и ЗОВ в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК, възникнали през ревизираните периоди. Правилно административният съд е приел, че с подаването на справка-декларация по ЗДДС за м. 07.2021 г., с която от „Захарен комбинат-Пловдив“ АД не е извършена корекция на ползван данъчен кредит в размер на 1 800 000,03 лв. по фактури за аванс, издадени от „Голдън Груп 7“ ЕООД през м. 07.2009 г., е налице укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Основанието съгласно чл. 78, ал. 4 ЗДДС вр. чл. 66, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС и останалите обстоятелства във връзка с извършената корекция от органите по приходите с РА № Р-29002922004815-091-002/14.03.2023 г. са изяснени всестранно в хода на неговото оспорване – вж. решение № 7286/27.11.2023 г. по адм. д. № 6789/2023 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 7083/10.05.2024 г. по адм. д. № 1589/2024 г. по описа на ВАС. Източникът на задължението за ДДС за м. 07.2021 г. е цитиран от мотивите от решението на ВАС по адм. д. № 1589/2024 г., като не е спорно, че в периода, в който е следвало да се извърши корекция по реда на чл. 78, ал.4 от ЗДДС С. И. Ф. е била изпълнителен директор, член на съвета на директорите и представляващ „Захарен комбинат–Пловдив“ АД, и съответно отговорен субект за предприемане на необходимите по чл. 78, ал.4 ЗДДС действия. С процесния РА е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на С. Ф. за задълженията на „Захарен комбинат-Пловдив“ АД за ДДС в общ размер на 2 429 277,49 лв. – главници и лихви за периодите м. 07.2021 г. и м. 04.2023 г. или конкретно за м. 07.2021 г. размерът на задължението се явява сбор на декларирания от дружеството резултат за м. 07.2021 г. - ДДС за внасяне от 12,09 лв. – главница и законна лихва в размер на 4,22 лв., допълнително установен с РА № Р-29002922004815-091-002/14.03.2023 г. за същия период резултат – ДДС за внасяне от 1 800 000,03 лв. – главница и лихви от 628 317,90 лв., респ. за м. 04.2023 г. от декларация по ЗДДС № 29001104806/11.05.2023 г. с резултат – ДДС за внасяне от 808,61 лв. – главница и лихва от 134,64 лв. Правилни са изводите на решаващия съд, че текущият изпълнителен директор извършва оперативното управление и следва по закон да е запознат с икономическото състояние на юридическото лице и за неговите задължения към фиска. Доводите на касатора за неправилно приложение на чл. 19, ал. 2 ДОПК са неоснователни. Съгласно чл. 19, ал.2, т. 2 от ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. В хода на ревизията е констатирано е, че от С. И. Ф. са били извършени разпоредителни сделки с имоти на дружеството със значителен материален интерес. На 08.07.2021 г. и на 12.07.2021 г. е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Захарен комбинат - Пловдив" АД в полза на „Виктория Груп Корпорейшън” АД във връзка с предоставени заеми на стойност 11 680 521.34 лв., съгласно Нотариален акт /НА/ за учредяване на договорна ипотека [заличен текст] и НА за учредяване на договорна ипотека [заличен текст]. При изповядване на сделките от С. Ф. е подписана Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от дата 12.07.2021 г., с която е декларирала, че „Захарен комбинат - Пловдив" АД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Същевременно от справка в ПП СУП е констатирано, че дружеството е имало задължения в размер на 10 967 457.20 лв. Впоследствие, на 01.09.2022 г. е подписан дружествен договор, вписан в Агенцията по вписванията на 19.09.2022 г., според който „Захарен комбинат – Пловдив“ АД апортира имоти на стойност 12 149 420.00 лв. в капитала на „Фри Трейд 79“ ЕООД, срещу което получава 7 000 000.00 лв. дяла от по 1.00 лв. всеки от капитала на дружеството. На 18.09.2022 г. съгласно Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Захарен комбинат – Пловдив“ АД дружеството е продало придобитите дялове от капитала на „Фри Трейд 79“ ЕООД на „Виктория Груп Корпорейшьн“ АД за сумата от 7 000 000.00 лв., която сума е била платена чрез прихващане между страните, съгласно споразумение за прихващане. При тези данни правилно е прието, че са налице доказателства за извършени действия от физическото лице, свързани с обременяване с тежести на имуществото на дружеството за обезпечаване на чужд дълг, същото е осребрено в полза на третото лице. С. Ф., в качеството й на управляващ и член на съвета на директорите на „Захарен комбинат - Пловдив" АД, е извършвала разпоредителни действия с активи на дружеството, довели до намаляване на имуществото му до степен на невъзможност за погасяване на задълженията му. Като управляващ и член на съвета на директорите на „Захарен комбинат - Пловдив" АД С. Ф. е била длъжна да осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на дружеството, в това число да осигурява администриране на дължимите публични задължения. Установено е, че през ревизирания период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е реализиран оборот, отразен в касовите апарати на „Захарен комбинат – Пловдив“ АД, в размер на 34 485.65 лв., който е могъл да послужи за погасяване на данъчните задължения на дружеството, но това не е сторено. Установени са подписани споразумения за прихващане, които целят непостъпване на парични средства по банковите сметки на дружеството, именно поради причината, че същите са запорирани от НАП. Жалбоподателката сама е потвърдила, че поради запор на разплащателната сметка от НАП не са извършвани плащания по банков път, като само един от клиентите е плащал за префактурирани консумативи в брой на касата на дружеството, а останалите плащания се извършвани чрез прихващане на насрещни задължения, чрез увеличаване на заемни средства или по подписано споразумение. Правилни са изводите на АССГ, че изложените действия не представляват типични сделки за едно работещо предприятие, а целят избягване на плащането на данъчно-осигурителни задължения на дружеството, тъй като лицето е знаело, че за предприятието са възникнали данъчни задължения и умишлено е избегнало събирането им, предвид което е действало недобросъвестно. Обжалваното решение е правилно и в частта досежно ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК на жалбоподателката за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и ЗОВ, общо главница и лихви в размер на 18 315,06 лв., формирани на основание на подадени от дружеството декларации обр. 6. По тези съображения и мотивите, изложени от Административен съд София - град, към които съдът препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, във връзка с параграф 2 от ДР на ДОПК, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, а основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро, съобразно чл. 161, ал. 1, изр.четвърто от ДОПК (ДВ, бр. 17/2026 г.), във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,