Решение № 720 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 221/2019 г.

Решение № 720 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 221/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Запрянов срещу решение № 213/20.11.2018 г., постановено по адм. д. № 74/2018 г. по описа на Административен съд - Габрово (АС-Габрово). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно. Фактите, изложени в касационната жалба сочат на оплакване за нарушение съдопроизводствените правила, довело до нищожност на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 1 от АПК, както и нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение (не е формулирано искане за прогласяване на нищожност въпреки твърденията в тази посока) и да бъде уважена първоинстанционната му жалба. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и допълнително писмено становище. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Административен съд-Велико Търново, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 213/20.11.2018 г., постановено по адм. д. № 74/2018 г. по описа на АС - Габрово е отхвърлена жалбата на П. Запрянов срещу Административен съд-Велико Търново, с която той е искал да бъде прието за установено, че Административен съд – Велико Търново е предоставил неправомерен достъп и разпространение на личните му данни в обявления по адм. д. № 623/2017 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, обнародвани в ДВ, бр. 72/5.09.2017 г. и на Интернет страницата на Върховния административен съд на 28.08.2017 г. пред неограничен кръг лица. Административният съд е приел, че не е установено двете публикации да са извършени по инициатива на Административен съд – Велико Търново, но дори и да се приемат за доказани тази факти, за които по делото не са представени никакви доказателства, то отговорността за тях не е на Административен съд-Велико Търново, защото са извършени от независими от него трети лица администратори на лични данни. Допълнително са изложени съображения за правомерността на обработването на личните данни на жалбоподателя, което ако е осъществено от Административен съд-Велико Търново е в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД, в приложимата редакция преди измененията му, обн. ДВ, бр. отм., бр. 17 от 2019 г.), защото е в изпълнение задължението на съда по чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от АПК. Изрично решаващият съд е обсъдил и целта на закона, за да обоснове извод, че двете публикации не накърняват жалбоподателя, защото информацията относно съществуването на лице с имената П. Запрянов без да е възможно свързването на имената с конкретната персона, не го идентифицира като физическо лице по несъмнен начин. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е следвало да се отведе от разглеждане на спора, поради наличие на идентично обявление, извършено от АС-Габрово, поставящо го в зависимост при решаване на делото, но не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Първоначално П. Запрянов е подал жалбата си до Административен съд-Велико Търново, когото е посочил като ответна страна по спора. Всички съдии от този съд са приели, че за всеки един от тях са налице основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради което са се отвели от спора. Преценката за наличието на основанията по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК е лична поради многообразието на хипотезите, при които съществуват други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността на съда. В конкретния случай жалбоподателят не е изпитвал съмнение относно безпристрастността на съдиите, които правораздават в органа на съдебна власт, посочен от него като ответна страна, но те лично са преценили, че за тях са налице някакви обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК без да ги конкретизират. След отвода на всички съдии от Административен съд-Велико Търново с определение № 4249/2.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3972/2018 г. по описа на Върховния административен съд е определен АС-Габрово като компетентен да разгледа спора. Страните по делото не са направили възражения относно разглеждане на спора пред АС-Габрово, което обстоятелство настоящият съдебен състав възприема като оценка за безпристрастност и независимост на неговия персонален състав по смисъла на чл. 6, § 1 от чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) от гледна точка както на обективния, така и на субективен подход към безпристрастността. Съдията, който е разгледал спора също очевидно е счел, че е напълно лично безпристрастен към спора по делото, а от обективна гледна точка няма никакви данни той да се намира в никаква реална зависимост от страните или предмета на спора, която да породи разумно съмнение за безпристрастността му. В този смисъл и при използване на критериите, изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека (например Решение от 1 октомври 1982 г. по делото Piersack; на Решение от 26 октомври 1984 г. по делото De Cubber и на Решение от 25 юни 1992 г. по делото Thorgeir Thorgeirson) не са налице процесуални пречки за разглеждане на спора от АС-Габрово, който по никакъв начин не застрашава доверието, което съдът трябва да вдъхва в едно демократично общество. Наличието на такова доверие у страните по делото е било очевидно до постановяване на съдебно решение, което не е благоприятно за едната от тях. Следва изрично да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав не намира основания за прилагане на разпоредбата на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс дори за съдиите в съда, който се явява ответна страна по спора, а още на по-голямо основание на съдия от друг, съд, който потенциално е възможно да придобие качеството на страна по друг спор със сходен предмет. В изпълнение на чл. 2, чл. 3, чл. 4 и чл. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) съдебният състав трябва да е в състояние да се разграничи от съдебната структура, към която организационно принадлежи и да разгледа възникналия спор напълно дистанцирано, безпристрастно като приложи закона точно и еднакво спрямо всички лица и случаи. По делото няма данни, че това задължение не е изпълнено от първата инстанция, поради което при разглеждане на спора и постановяване на обжалваното съдебно решение без да се отведе АС-Габрово не е допуснал процесуално нарушение. Допълнително следва да бъде посочено, че твърденията за наличие на основания за отвод освен, че не са доказани и не обуславят нищожност на съдебното решение. Атакуваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в писмена форма и съдържа подпис на неговия автор, поради което не е налице наведеното касационно основание по чл. 209, т. 1 от АПК. Административният съд е сезиран с жалба с допълнително уточнение, подадена от П. Запряно, съдържаща твърдения за извършени незаконосъобразни действия на Административен съд-Велико Търново, изразяващи се необратимо и неправомерно предоставяне на достъп и разпространение на негови лични данни (трите имена) до неограничен кръг лица с обявление по адм. д. № 623/2017 г. по описа на Административен съд-Велико Търново в Държавен вестник и на Интернет страницата на Върховния административен съд. Съгласно на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД (в приложимата редакция преди измененията му, обн. ДВ, бр. отм., бр. 17 от 2019 г.) при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора на лични данни по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. Тази разпоредба предоставя възможност на физическите лица да защитят личните си данни директно пред съд, ако не са упражнили правото си на защита по административен ред по чл. 38 от ЗЗЛД в приложимата редакция преди измененията му, обн. ДВ, бр. отм., бр. 17 от 2019 г.), но не регламентира специални правила за това съдебното производство. В случая П. Запрянов е сезирал административен съд с твърдения за допуснато нарушение на ЗЗЛД и искане то да бъде установено като са събрани доказателства, че по същия повод не е сезиран специализирания орган – Комисията за защита на личните данни, поради което правилно АС-Габрово е приел за разглеждане като допустима подадената директно до съда жалба. По изложените съображения при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че обжалваното съдебно решение е допустимо. Настоящият съдебен състав напълно споделя абсолютно всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на П. Запрянов, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 1.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. Въпреки процесуалната възможност за препращане към мотивите на първата инстанция, следва изрично да бъде посочено, че АС-Габрово е извършил много прецизен анализ на събраните по делото доказателства и установените от тях факти, от които обосновано е приел, че не е доказано Административен съд-Велико Търново да е предоставил неправомерен достъп и да е разпространил на личните данни (трите имена) на П. Запрянов пред неограничен кръг лица с обявления по адм. д. № 623/2017 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, обнародвани в ДВ, бр. 72/5.09.2017 г. и на интернет-страницата на Върховния административен съд на 28.08.2017 г. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса АС-Габрово е приел за установено, че тези твърдения не са доказани от събраните по делото доказателства. В подкрепа твърдението за иницииране на обявлението са представени два писмени документа, представляващи копие от страница на ДВ и разпечатка от Интернет страницата на Върховния административен съд, от които се установява самото съдържание на съобщението по чл. 181, ал. 1 от АПК, но не и твърдените факти, че съобщението е изготвено и разпространено от Административен съд-Велико Търново. Тези твърдени в жалбата факти не са признати от ответната страна, за да се приемат за безспорни, както се иска в касационната жалба. Тези факти са част от фактическия състав, който се иска да бъде установен, поради което подлежат на пълно пряко доказване, което провеждане е в тежест на жалбоподателя. От съдържанието на двете обявления не се установява, че те са извършени именно от Административен съд-Велико Търново, а точно обратното от средството за разпространението следва логичен фактически извод, че Административен съд-Велико Търново не е възможно самостоятелно да е предостави достъп и разпространил до неограничен кръг лица трите имена на жалбоподателя. Искането на П. Запрянов в жалбата с направените в нея уточнения се състои в това да бъде установено, че Административен съд-Велико Търново е предоставил достъп и разпространил до неограничен кръг лица трите имена на жалбоподателя, а не само че ги е предоставил на редакцията на ДВ и администрацията на Върховния административен съд. Цитираното в касационната жалба съдебно решение на Административен съд-София-град не е представено по делото, но от аргументите в подкрепа, на които се посочва, не е възможно да се приеме, че е противопоставимо на страните в настоящия спор или обвързващо АС-Габрово при формиране на фактическите му констатации. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД, в приложимата редакция преди измененията му, обн. ДВ, бр. отм., бр. 17 от 2019 г.) обработването на лични данни е допустимо в случаите, когато е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. Съобщаването на прието за редовно оспорването на подзаконов нормативен акт чрез обявление в "Държавен вестник" и на Интернет страницата на Върховния административен съд е нормативно установено с чл. 188 от АПК във връзка с чл. 181 от АПК задължение. Оспорването на подзаконов нормативен акт се индивидуализира освен соспорвания административен акт (предмет) и с подателя на оспорването (субект/страна), защото смисълът на разпространението на тази информация заедно с номера на образуваното дело е да се даде възможност на други субекти да встъпят в процеса. Съображенията на П. Запрянов относно необходимото минимално съдържание на обявлението не отчитат, че всеки съдебен спор се индивидуализира от страните и неговия предмет, а номерът на делото само осигурява администрирането на производството, но не е определящ за съществуването на процесуалното правоотношение. Съобщаването на оспорването по чл. 188 и чл. 181 от АПК в Държавен вестник и на Интернет страницата на Върховния административен съд се съдържат в общ процесуален закон, който не е в противоречие с правилото на чл. 64 от ЗСВ относно публикуването на съдебните актове на интернет страницата на съответния съд. С оглед йерархията на нормативните актове Наредба № от 16.03.2017 г. за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата, издадена от председателя на Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 28 от 4.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г., въобще не е възможно да съдържа норми, които да възпрепятстват изпълнението на законовото задължение по чл. 181 и чл. 188 от АПК. По изложените съображения основните оплаквания в касационната жалба свързани с тълкуване на закона, се явяват неоснователни и не водят до основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Изключително точни и съобразени с целта на закона са мотивите на АС-Габрово и относно възможността да бъде засегната неприкосновеността на личната сфера на физическото лице чрез посочване само на неговите три имена (дори и те да са уникални по своята комбинация) без да е възможно свързването на тези имена с конкретната персона и идентифицирането на физическото лице по несъмнен начин. Представеното с допълнително писмено становище пред касационната инстанция решение на Инспектората към Висшия съдебен съвет не съставлява писмено доказателство по чл. 219, ал. 2 от АПК, защото не е в подкрепа на наведените касационни основания, а точно обратното, изложените в него мотиви (по друг казус) показват идентично тълкуване на закона доколкото като нарушение е прието за установено само разпространението на ЕГН-то на физическото лице, но не и трите му имена като лични данни. Допълнително по повод явно неправилния прочит от страна на П. Запрянов на това неотносимо към настоящия спор решение на Инспектората на Висшия съдебен съвет, касационната инстанция намира за уместно да бъде обърнато внимание на страните по спора върху отделни разпоредби на неприложимия за казуса, но вече действащ Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), а именно съображения 20, 45 и 75, както чл. 23, б.) е и чл. 86. По изложените съображения обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, законосъобразно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Ответникът не претендират разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,