Решение № 6712 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7845/2011 г.

Решение № 6712 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7845/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 59, ал. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ). Образувано е по касационна жалба на Патентно ведомство на Република България (ПВ), против решение № 3442/03.11.2010 г. постановено по адм. д. № 3087/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е прогласил нищожността на решение на ПВ за продължаване срока на Патент BG 61365 "Тиазепинови съединения", с публикация от 30.12.2005 г. в бр. 12/2005 г. на Официалния бюлетин на ПВ, стр. 245. Ответната страна - "Actavis Group PTC ehf", Исландия (Актавис ЕАД), чрез постъпили писмени становище и бележки по делото от процесуалния им представител, оспорва жалбата като неоснователна. Ответната страна - "Astrazeneca Pharmaceuticals LP", САЩ, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба възприе изцяло установената от АССГ фактическа обстановка. Последната се явява обоснована, а страните не я оспорват. При правилно установената фактическа обстановка правните изводи на АССГ се явяват обосновани и законосъобразни, поради което касационната жалба е неоснователна. За да уважи жалбата на "Актавис" ЕАД, АССГ е приел от правна страна, че патентът е издаден на основание § 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за патентите (ЗП), сега § 5 от ПЗР на ЗПРПМ. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ, патентът прекратява действието си след изтичане на срока, за който е издаден. Съгласно § 77 от ПЗР на ЗИД ЗПРПМ (в сила от датата на присъединяване на Република България (РБ) към Европейския съюз (ЕС), срокът на действие на патенти, срокът на действие на патенти, издадени на основание § 5 от ПЗР е 20 години от датата на подаване на заявката за патента в съответната страна по произход. В 6-месечен срок от датата на присъединяване на РБ към ЕС, притежателят на патента, издаден по реда на § 5 от ПЗР на ЗПРПМ и чието действие е било продължено извън срока по ал. 1, може да подаде молба по реда и при условията на Регламент 1768/92/ЕЕС и Регламент 1610/96/ЕС за издаване сертификат за допълнителна закрила на продукт, обект на патента, чийто срок (на сертификата) се определя съгласно чл. 22 от Регламент 1768/92/ЕЕС. Патентите, издадени по този ред, чието действие не е било продължено извън срока по ал. 1, за които не е била подадена молба в срока по ал. 2 или за които е отказано издаването на сертификат за допълнителна закрила, прекратяват действието си с изтичането на текущата патентна година, за която е била платена годишна патентна такса, съгл. ал. 3 на § 77 от ПЗР на ЗПРПМ. При липсата на решение, от мотивите на което да се види наличието на коя от посочените хипотези е приело ПВ, сама по себе си публикацията в Бюлетина на ПВ не може да има конститутивно действие. При това самата тя, на основание чл. 51 от ЗПРПМ, не дава основание да се приеме наличието на постановен административен акт, породил целените последици. От друга страна, § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗПРПМ сочи изрично срока на прекратяване действието на патента, като липсва правно предвидена възможност действието му да бъде продължено след изтичане на срока на действието му. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя изцяло така посочените правни изводи на АССГ и счита, че те са законосъобразни по следните причини: В производството пред АССГ и ВАС липсват представени доказателства за издаването въобще на акт от страна на ПВ, с който се разглежда и решава въпроса за продължаване действието на Патент BG 61365 "Тиазепинови съединения". За евентуалното съществуване на такъв могат да се правят изводи от наличието на публикация на 30.12.2005 г. в бр. 12 на Официалния бюлетин на ПВ, където на стр. 245, в раздел "Продължаване срока на действие на патенти, издадени съгласно § 4 от ПЗР на ЗП" е включен и Патент № 61365 и е посочено, че срокът му е продължен до 23.03.2012 г. Липсата на административен акт в писмена форма следва да се приравни на липса на волеизявление от страна на административния орган и на тази база - до нищожност на акта, е съобразено с нормативната база на страната ни към 30.12.2005 г. По това време е бил в сила и е действал Законът за административното производство (ЗАП), в чл. 15, ал. 2 от който е записано, че "административният акт се издава в писмена форма". Друга възможност не е била законово предвидена, поради което нарушаването на тази норма във всички случаи води до нищожност на действието. Едва с действието на АПК от 12.07.2006 г. беше предвидена възможността за издаването и на устни административни актове в определените от закона случаи. С оглед естеството на отношенията на власт и подчинение, съществуващи между издател и адресат на административен акт, не могат да намерят приложение принципите на гражданското право, съгласно които волята на равнопоставените страни може да се извлича и от други техни действия, в случаите когато липсва писменото й изразяване. В случая, от посочената публикация не може да се установи и твърди, че волята на ПВ е била именно за удължаване срока на действие на регистрирания патент. Дори тя да е съвпадала с нея, за да е налице валиден административен акт, е необходимо той да е бил издаден в писмена форма. Доводът на касатора, че "публикацията представлява действие на административен орган, с което се констатират съществуващи права на субекти... поради което тя следва да бъде квалифицирана като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК", е неоснователен. Всеки административен акт следва да отговаря на нормативната уредба към момента на издаването му. Този принцип е изрично прогласен с чл. 142, ал. 1 от АПК. Кодексът обаче е неприложим в случая, тъй като, както се каза, по време на публикацията е действал ЗАП, изискващ издаването на актовете в писмена форма. Липсата на такъв, с предвидените в чл. 15, ал. 2 от ЗАП реквизити, води до нищожността на действието по публикацията. Липсващите форма и реквизити не могат да бъдат открити и заместени с публикацията в бр. 12/2005 г. на Бюлетина на ПВ, поради което тя не може да се приеме за административен акт. Неоснователен е и вторият довод в касационната жалба на ПВ - че "публикацията представлява действие, с което се констатират съществуващи права на субекти... които възникват ex lege". Невъзможно е ПВ или който и да е друг правен субект, да констатира от публикацията, че такива права са възникнали. ЗПРПМ не предвижда възможност за продължаване срока на даден патент, а от друга страна и самото ПВ не притежава подобни правомощия. "Продълженият" Патент BG 61365 "Тиазепинови съединения" е издаден въз основа на европейски патент ЕРО240228, имащ срок на действие 20 години с начален момент 24.03.1987 г. (датата на заявяването му), поради което българският патент е прекратил действието си на 24.03.2007 г., без да съществува предвидена в законодателството ни възможност за удължаване действието му след тази дата. По изложените причини касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение