Решение № 15415 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2018 г.

Решение № 15415 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Виктор електрик" ООД, ЕИК: 200527015, представлявано от управителя си А. С., чрез адв. В. Минчева, против решение № 528/13.03.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 403 по описа за 2016 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 181202855/16.01.2013 г., потвърден с решение № 187/09.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта в която са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04/2011 г., м. 11/2011 г., м. 12/2011 г. и м. 06/2012 г. в общ размер от 10 059.80 лв. и лихва за забава от 1 165.20 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че доколкото става ясно от доказателствата по делото и субсидирането им към съответната правна норма на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както и от съдебната практика, не е налице условие в тази разпоредба, което да регламентира, че неправилното осчетоводяване е обстоятелство, изключващо правото на данъчен кредит. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Варна, чрез юрк. Костадинова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 866,75 лв. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение № 1104 от 03.02.2016 г. по адм. дело № 7596/2014 г., състав на ВАС, осмо отделение, е отменил решение № 845 от 10.04.2014 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1875/2013 г., с което е прогласен за нищожен процесния ревизионен акт, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото Административен съд – Варна се е съобразил с дадените указания и е извършил цялостна проверка за законосъобразността на ревизионния акт. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е ревизионен акт № 181202855/16.01.2013 г., потвърден с решение № 187/09.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП –Варна, в частта в която са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04/2011 г., м. 11/2011 г., м. 12/2011 г. и м. 06/2012 г. в общ размер от 10 059. 80 лв. и лихва за забава от 1 165. 20 лв. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт първоинстанционният съд е установил, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че фактурираните доставки на стоки с получател ревизираното лице са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на дружеството. Административният съд е установил, че закупените стоки по процесните фактури и протоколи за ВОП /климатици, дрехи, нагреватели, тампони, медни тръби, кондензатор, дренажен маркуч и др. / не са осчетоводени като краткотрайни материални активи. Те не са заведени по материалните сметки на дружеството- счет. сметка 304 "Стоки" или счет. сметка 302 "Материали", а само са осчетоводени чрез записвания в счет. сметка 601 "Разходи за материали" и счет. сметка 602 "Разходи за външни услуги". Според неоспореното от страните заключение на ССчЕ при новото разглеждане на делото синтетичният начин на водене на счетоводство от жалбоподателят не позволява да се установят приходи от продажби на процесните стоки, не позволява да се проследи стоковия поток на климатиците и останалите части, които според заключението на СТЕ служат за монтаж или ремонт на климатици. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда са правилни. Видно от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ при повторното разглеждане на делото не е предоставен достъп до счетоводството на дружеството и не може да се направи еднозначна връзка между климатиците, закупени с процесните фактури и климатиците, посочени във фактурите за продажби. Поради непредоставения достъп до счетоводството не може да се установи също така еднозначна връзка и между изписаните материали и последващи монтажи на климатици. В счетоводството на "Виктор електрик" ООД не се е водила аналитична отчетност и не може да бъде установено дали продадените климатици са точно процесните, защото липсват данни дали към дата предхождаща покупката им в дружеството е имало наличност на същите модели климатици. Фактурираните стоки не са заведени по материалните сметки на дружеството, а са осчетоводявани директно като разход. В хода на производството дружеството не е успяло да докаже получена насрещна престация при извършените последващи доставки на закупените стоки с процесните фактури, съответно получени приходи, поради което законосъобразен се явява изводът на органите по приходите, че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Правилно съдът в хода на съдебното производство при повторното разглеждане на делото е изключил от доказателствения материал представените извлечения от водения регистър на извършени монтажи от РЛ за 2011 и 2012 г. Съгласно правилото на чл. 226, ал. 2 от АПК, приложимо по аргумент на § 2 от ДР на ДОПК, са допустими само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 72 от ЗДДС. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението в тази част за правилно. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 650 лв. съобразно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение