Решение № 228 от 6.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 834/2017 г.

Решение № 228 от 6.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 834/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 365/15 г. Районният съд-гр. Елин Пелин признал подсъдимата З. Й. И. за виновна в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освободил от наказателна отговорност като й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, а на основание чл. 45 от ЗЗД я осъдил да заплати на Н. Т. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, дължима ведно със законната лихва от 26.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Гражданският иск до пълно предявения му размер от 15 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се произнесъл по деловодните разноски - тези на частния тъжител и държавната такса, които възложил в тежест на подсъдимата. По внохд № 739/16 г., образувано по жалба на подсъдимата, Софийският окръжен съд отменил присъдата на ЕПРС и вместо нея на 19.12.2016 г. постановил нова присъда, с която оправдал подс. И. по предявеното й обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК и отхвърлил изцяло предявения срещу нея граждански иск за неимуществени вреди. Срещу въззивната нова присъда е постъпила касационна жалба от частния тъжител и граждански ищец Н. И., подадена чрез повереника й - адв. П. К. Пред ВКС е прието допълнение към касационната жалба, по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК. Жалбоподателката лично и повереника й поддържат жалбата и допълнението към нея. Подсъдимата редовно призована, не се явява. Защитникът й - адв. Д. П., изразява становище за неоснователност на оплакванията. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира причини за отмяна на обжалвания съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: С жалбата са релевирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане. В касационната жалба не са заявени данни в подкрепа на ангажираните касационни основания. Такива данни се съдържат в допълнението към жалбата, прието по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, и то само за основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Налага се извод, че нарушението на закона се претендира като последица от допуснатите, според жалбоподателя, нарушения на процесуални правила. На плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се възразява, че съдът неправилно не е дал вяра на показанията на св. А. И.; не е имал основание да кредитира показанията на св. В. И.; а показанията на свидетелите И. и Т. не допринасят съществено, според защитата на жалбоподателя, за изясняване на фактите от кръга по чл. 102 от НПК. Жалбата е неоснователна. Възраженията, поставени на вниманието на Върховния касационен съд не намират опора в данните по делото. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Отхвърлянето на показанията на св. А. И., като недостоверни, не е сторено от съда декларативно. В мотивите на решението се съдържат съображенията на съда, предопределили това му решение. Те обаче се игнорират от жалбоподателя, тъй като срещу тяхната конкретика и детайлност не се възразява. СОС внимателно е анализирал показанията на коментирания свидетел. Като е установил вътрешно противоречие относно това видял ли е свидетелят лично или не нанасянето на удар с камък от страна на подсъдимата, както и очевидно несъответствие с обективната истина - относно характеристиката и височината на оградата, разделяща имотите на пострадалата и подсъдимата, съдът е имал основание да не им даде вяра. В тази връзка показанията на св. И. и Т. имат своето доказателствено значение, доколкото посредством тях са проверени показанията на св. А. И., както и тези на св. В. И., за когото ще стане дума по-долу. Що се отнася до показанията на св. В. И., към казаното от СОС може да се добави следното: от показанията на същия свидетел се изясняват обстоятелства относно взаимоотношенията между семейството на неговия брат - А. И. и жалбоподателката, и неговата майка - подсъдима по делото, както и спецификата и височината на изградената от него ограда между имотите на А. И. и майка му; още нещо, и относно денивелацията на имотите. В тази част показанията на св. В. И. са кредитирани от съда и в това той не може да бъде упрекнат, защото показанията не са изолирани, утвърдени са от други източници на доказателства - св. Т. и И.. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. При казаното по-горе няма причини за невъзприемане на изводите по фактите, приети за установени от въззивния съд. В тяхната рамка законът правилно е приложен. Събраните по делото относими и възможни доказателства, не позволяват категоричен и несъмнен извод относно авторството на инкриминираното с частната тъжба деяние в лицето на подсъдимата З. И., поради което правилно СОС е оправдал същата по предявеното й обвинение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение