Решение № 1645 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15135/2013 г.

Решение № 1645 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15135/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Дамар" ООД гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Скочев, срещу решение № 1919/15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4140/2012 г. по описа на Административен съд - Варна /АС Варна/, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № 031201389/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна в обжалваната и потвърдена част с решение № 654/19.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 1.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна.

Релевират се всички оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Изложени са оплаквания от касатора, че съдът не е съобразил с тежестта и силата на събраните доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП не взема становище .

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на делото пред първоинстанционния съд е била правилността на РА № 031201389/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, в обжалваната и потвърдена част с решение № 654/19.10.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който акт в тежест на касатора са определени задължения по ЗДДС, произтичащи от: 1.начисляване на ДДС в общ размер на 103 215,29 лв. по две фактури, декларирани като ВОД на стоки към Италия, дружество "Confecioni Kety", за д. п. м. 04. и 05.2011 г., както и съответната лихва и 2. отказано право на данъчен кредит в общ размер на 203 547,17 лв. по 10 фактури, издадени от доставчика "Тенс" ЕООД за покупка на стоки - платове, за д. п. м. 04. и 05.2011 г., ведно със съответните лихви.

За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е приел, че липсва извършен ВОД поради липса на редовно издадени документи, удостоверяващи получаването на стоката в Италия, а по отношение на непризнатото право на данъчен кредит - че данъкът по фактурите е начислен неправомерно поради липса на данъчно събитие, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не възниква право на признаване на ДК. За да достигне до тези си изводи съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство, вкл. и заключение на ССчЕ.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Развитите от касатора оплаквания са, че във връзка с вътреобщностните доставки съдът не е съобразил наличието на достатъчно доказателства, установяващи мястото на предаване на стоките, вида им, вида на транспортното средство и собствеността му, съдържащи се в електронна кореспонденция между съконтрахентите. Относно данъчния кредит касаторът счита, че съдът не е отчел заключението на ССчЕ, според което фактурираните стоки са осчетоводени при получателя, с част от тях са извършвани последващи сделки, налице са остатъчни количества в складовете на дружеството, което според касатора обосновава реалността на извършени доставки. Оплакванията са неоснователни.

По отношение на непризнатия ВОД.

Съгласно легалното определение на понятието вътреобщностна доставка (ВОД) в чл. 7, ал. 1 ЗДДС тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В ППЗДДС са установени необходимите документи, удостоверяващи наличие на обстоятелства за ВОД. В процесния случай документите, които следва да са налице с оглед доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на Италия са писмени потвърждения или транспортни документи. По делото и в хода на ревизионното производство не се твърди да са издавани транспортни документи. Представените писмени потвърждения правилно са приети от съда за ненадлежни доказателства по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, тъй като същите нямат минимално необходимото и задължително нормативно изискуемо съдържание, съгласно редакцията на ППЗДДС в сила от 1.02.2011 г. - дата и място на получаване на стоките, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Липсата на задължителните реквизити води до негодност на писменото потвърждение като такова по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Изводът е, че липсват документи, доказващи изпращането на стоките до територията на Италия. Според касатора тези данни се съдържат в разменената между съконтрахентите кореспонденция. Тази кореспонденция обаче няма доказателствена сила. При липса на други доказателства, установяващи по категоричен начин физическото преминаване на стоките от територията на РБ до територията на Италия и получаването им от италианското дружество, правилно съдът е приел, че твърдяните от РЛ ВОД са недоказани. Ирелевантно в тази връзка е действащото италианско законодателство, тъй като РЛ при деклариране на ВОД е длъжно да представя изискуемите документи по силата на българските данъчни нормативни актове, за което, ако е добросъвестно, е следвало да положи дължимата грижа и да се снабди с тях от своя съконтрахент в Италия. При липса на пълно доказване на релевантното за спора обстоятелство относно транспортирането, преминаването на стоките от РБ в Италия и получаването им, правилно е прието, че не е налице ВОД. В този случай не се прилага нулева данъчна ставка на облагане и се дължи ДДС в определения от приходните органи размер.

1. По отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит.

Касаторът счита, че редовното фактуриране и осчетоводяване на стоките по издадените от "Тенс" ЕООД фактури, както и влагането на стоки от същия вид и количество в производството или използването им за последващи облагаеми доставки, или складирането им, е достатъчно за доказване на наличие на извършена доставка, на настъпило данъчно събитие - прехвърляне на собствеността върху фактурираните стоки от доставчика на получателя. Настъпилото данъчно събитие е една от кумулативно необходимите предпоставки за формиране на извод за правомерно начисляване на ДДС.

В случая твърдяните от касатора обстоятелства, относно редовното осчетоводяване и използване на стоки от същия вид и количество за последващи доставки не е спорно и е установено с писмените доказателства по делото, както и чрез заключението на ССчЕ.

Тези обстоятелства обаче не са достатъчни за формиране на извод, при условията на пълно доказване, за реално прехвърляне на право на собственост върху стоки между доставчика и получателя. В случая не е доказано, че стоките, използвани от РЛ за последващи доставки са получени именно от доставчика "Тенс" ЕООД по издадените и процесни 10 броя фактури. Не се установява индивидуализирането на родово-определените вещи, транспортирането и натоварването на стоките. Представените пътни листа са неотносими поради това, че не съдържат данни, съвпадащи с данните по фактурите. Не се установява и възможността на доставчика да предостави право на собственост върху стоки от същия вид и количество като фактурираните предвид това, че на доставчика е отказано право на данъчен кредит за същите стоки поради липса на реалност на доставките към него. Приложим е общият принцип, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава.

Изводът е, че РЛ не е провело докрай процеса на доказване, така че да се докаже настъпване на данъчно събитие. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт. Не са допуснати сочените от касатора нарушения и решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

При този изход на спора и липсата на данни са направени и поискани разноски от страна на ответника по касация, не се присъждат разноски в касационното производство.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,