Решение № 9632 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2019 г.

Решение № 9632 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Ц. Стоянов е подал касационна жалба срещу решение № 43 от 1.07.2019 г. по адм. дело № 385/2017 г. по описа на Административния съд – Русе, с което е отхвърлен предявения от него срещу Агенцията за социално подпомагане иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5 100 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 5.10.2015 г. - 29.09.2017 г., в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и органи на Агенцията за социално подпомагане, изразяващо се в непредприемане на мерки и неоказано на съдействие за изпълнение на определения с влязло в сила съдебно решение режим на лични отношения с неговата дъщеря. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Агенцията за социално подпомагане е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Ц. Стоянов, с която срещу Агенцията за социално подпомагане е предявен иск за сумата 1000 лева, увеличен впоследствие на сумата 5100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 5.10.2015 г. до датата на предявяване на иска – 29.09.2017 г. от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и органи на Агенцията за социално подпомагане. В молбата се твърди, че с влязло в сила съдебно решение е определен режим на лични отношения между ищеца и непълнолетната му дъщеря Ц. С.. От страна на Дирекция "Социално подпомагане" – Русе не били предприети мерки, които да гарантират правата на ищеца по съдебното решение, отказано му било съдействие от страна на длъжностни лица на Агенцията за социално подпомагане. За него възникнали неимуществени вреди, изразяващи се в отчаяние, стрес и несигурност поради настъпилото силно отчуждение между родител и дете, от липсата на взаимни отношения между него и дъщеря му и прекъсването на грижите, които следвало да полага за нея. Административният съд установил, че с решение № 353 от 10.08.2017 г. по въззивно гр. дело № 486/2017 г. на Окръжния съд -Русе и решение № 531 от 2.05.2017 г. по гр. дело № 7691/2016 г. по описа на Районния съд – Русе е определен режим на лични отношения между Ц. Стоянов и неговата непълнолетна дъщеря. На 18.09.2017 г. Ц. Стоянов подал устен, а впоследствие и писмен сигнал, до отдел "Закрила на детето" на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе с оплакване, че не се спазва определеният от съда режим на лични отношения с дъщеря му, което формирало у нея синдром на родителско отчуждение. На същата дата ищецът подал молба за социална услуга, която детето да ползва. По подадените от ищеца молби било извършено проучване и бил изготвен социален доклад за оценка на постъпил сигнал. В доклада било посочено, че връзката между баща и дъщеря не е прекъсната и не се констатира синдром на родителско отчуждение. Посочено е, че отношенията между родителите на детето са обтегнати, а то преживява стресови моменти при контактите си с бащата поради неразбирателството между майка му и баща му. Преценено е, че детето е в риск и е издадено направление за ползване на подходяща услуга в общността с цел преодоляване на проблемите с неговия баща. По издаденото направление се осъществявана дългосрочна социална услуга "Семейно консултиране и подкрепа" в Центъра за обществена подкрепа. С писмо № ПР/Д-Р/210-001 Дирекция "Социално подпомагане" уведомила държавният съдебен изпълнител при Районния съд-Русе, който осъществявал изпълнението на режима на лични отношения, за изпратения от Ц. Стоянов сигнал и за предприетите от дирекцията действия. Административният съд приел, че от представените по делото две съдебни решение не произтича задължение за Дирекция "Социално подпомагане" – Русе да осъществи намеса в режима на лични отношения между детето и бащата. Съгласно чл. 59, ал. 7 от Семейния кодекс, когато интересите на детето налагат това, съдът може да постанови настаняване на детето в приемно семейство или оказването на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочена от дирекция "Социално подпомагане", каквато хипотеза в случая не била налице. В разглежданият случай не било установено неизпълнение на задълженията от длъжностни лица и органи на Агенцията за социално подпомагане. Дирекция "Социално подпомагане" - Русе в качеството й на орган по закрила на детето можела да окаже съдействие в рамките на възложената й компетентност. Що се отнася до режима на лични отношения между родител и дете, съществувала възможност съдебният изпълнител, който осъществява изпълнението на определения режим на лични отношения между родител и дете, да поиска съдействие от дирекция "Социално подпомагане" за отстраняване на пречките за изпълнение на дадените от съда предписания и за разясняване на другия родител, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. В случая дирекцията не е била сезирана от съдебния изпълнител, поради което не осъществила намеса. Във връзка с отправените от ищеца сигнали до Дирекция "Социално подпомагане" – Русе били предприети действия за защита интересите на детето. Институцията предоставила социална услуга, включваща семейно консултиране и подкрепа, медиация с участието на психолог, оценка и социален доклад, план за действие и множество проведени срещи. Тъй като не било установено незаконно бездействие от страна на Агенцията за социално подпомагане, което да е причинило морални вреди на ищеца, съдът отхвърлил предявеният от Ц. Стоянов иск като неоснователен. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Административният съд е достигнал до вярно заключение, че регионалната дирекция на Агенцията за социално подпомагане не е допуснала незаконно бездействие, което е основание за търсене на имуществена отговорност за вреди. Дирекциите "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане са сред органите, на които е възложено да оказват специализирана закрила в защита на интересите на детето. Намесата им е допустима в изрично уредените случаи по чл. 21, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Видно от съдебните решения, с която е определен режим на лични отношения между Ц. Стоянов и неговата дъщеря Ц. С., съдът не е възложил на Дирекция "Социално подпомагане"- Русе оказването на съдействие за осъществяване на контактите между родителя и детето. След отправения от ищеца сигнал, че определеният от съда режим на лични отношения не се изпълнява, дирекцията му е оказала съдействие чрез прилагането на подходящи мерки в рамките на законоустановените й правомощия. Дирекция "Социално подпомагане" - Русе е консултирала ищеца по поставения от него проблем и е предложила услуга за подкрепа като вид мярка за закрила в семейна среда с цел да бъдат преодолени затрудненията в отношенията с непълнолетната му дъщеря. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, Агенцията за социално подпомагане е ангажирана с мерки за закрила без да е компетентна да осъществява контрол за спазването на режима на лични отношения между родител и дете. Изпълнението на определения от съда режим е поверено на съдебния изпълнител по местоизпълнение на задължението. Дирекциите "Социално подпомагане" могат да окажат съдействие по подходящ начин в рамките на изпълнителното производство, ако такова бъде поискано от органа, който го ръководи. Липсата на незабавен и категорично проявен резултат от намесата на дирекцията, още повече в деликатната сфера на личните отношения между родител и дете, което стои в основата на оплакванията на касационния жалбоподател, не е равнозначна на незаконно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в който случай държавата отговаря за причинените на засегнатото лице вреди. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд