Решение № 441 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7558/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Маринов чрез адвокат Тонева и адвокат Сланчев против решение 514 от 27.04.2023 г. по адм. дело 621/2022 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3-23/13.01.2021 г., издадена от кмета на община Правец, Софийска област, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж - обособени части от Двуетажна жилищна сграда с обща застроена площ от 92, 11 кв. м, находяща се в ПИ 58030.110.273 по плана на новообразуваните имоти за махала Драганска, гр. Правец, Софийска област, както следва - Обособена част 2 с площ от около 35, 70 кв. м, съставляваща двуетажна пристройка - механа на първи етаж и спално помещение на вторр етаж и Обособена част 3 с обща застроена площ от около 12, 41 кв. м, съставляваща пристройка-склад и външни стъпала. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Претендира разноски. Ответникът заместник-кметът на община Правец оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по делото е повторно, тъй като с решение 1224/26.11.2021 г. по адм. дело 102/2021 г. на Административен съд София област оспорената заповед 3-23/13.01.2021 г. е отменена. С решение 6175/22.06.2022г. по адм. дело 1375/2022г. на Върховния административен съд решение 1224/26.11.2021г. по адм. дело 102/2021 г. на Административен съд София област е отменено, като делото е върнато на ново разглеждане от друг състав на АССО с указания за събиране на доказателства и извършване на служебна преценка за търпимост на строежа. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Б. Маринов против заповед 3-23/13.01.2021 г., издадена от кмета на община Правец, Софийска област, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж - обособени части от Двуетажна жилищна сграда с обща застроена площ от 92, 11 кв. м, находяща се в ПИ 58030.110.273 по плана на новообразуваните имоти за махала Драганска, гр. Правец, Софийска област, както следва - Обособена част 2 с площ от около 35, 70 кв. м, съставляваща двуетажна пристройка - механа на първи етаж и спално помещение на вторр етаж и Обособена част 3 с обща застроена площ от около 12, 41 кв. м, съставляваща пристройка-склад и външни стъпала. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че обжалваната заповед 3-23/13.01.2021 г. на зам.-кмета на община Правец е издадена от орган с материална компетентност. Със заповед 3- 224/23.04.2020г. кметът на община Правец е осъществил нормативно разрешена съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ делегация на правомощието си да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория на зам.-кмета по устройство на територията, инфраструктура, екология, опазване на обществения ред и управление при кризи Д. Николов. Това е и лицето, което в качеството му на замести и к- кмет на общината, е издало оспорената заповед. Следва изводът, че е издадена от оправомощен орган по силата на законово разрешено надлежно делегиране на правомощия - чл. 223, ал, 1, т. 8, съответно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ съобразно установената категория на строежа - пета по см. на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а от ЗУТ. Прието е също, че са спазени и изискванията за форма на разглеждания индивидуален административен акт съгласно чл. 59 от АПК, като не са допуснати нарушения в писменото обективиране на властническото волеизявление, които да водят до нищожност или унищожаемост. Съдът е приел още, че въз основа на изводите от писмените доказателствени средства и експертизата на вещото лице арх. Г. Главчева със свидетелските показания формират извода, че процесният строеж - Обособени части 2 и 3 са били започнати като строителство през 1986г.-1987г. и не са били изградени до 7 април 1987г. При това положение следва, че относно търпимостта им не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на 3VT, изискваща изграждането да е извършено до 7 април 1987г. Именно поради формирания извод за времето на изграждане на процесния строеж с двете му обособени части, чието премахване е разпоредено, следва преценка за търпимост в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съдът е посочил, че съгласно тази разпоредба, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Относно обособени части 2 и 3 от строежа не са налице материалноправните условия по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съдът е посочил, че въз основа заключенията по изготвените съдебно-технически експертизи на вещите лица арх. Г. Главчева и арх. М. Фетваджиева, както и множеството писмени доказателствени средства по делото относно обстоятелството, че процесният имот е включен в плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на гр. Правец, както и за основанието и процедурата за изработване и одобряване на ПНИ, Съдът счел за установено по несъмнен и категоричен начин, че за територията на поземления имот, в който се намира процесният строеж, както към момента на изграждане на строежа, така и към настоящия момент не е налице подробен устройствен план. Липсата на план изобщо изначално изключва приложимостта на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, една от кумулативно необходимите предпоставки по която е допустимостта на строежа съгласно ПУП - одобрен и действащ към момента на изграждане или впоследствие. Строежът - обособени части 2 и 3, не е допустим и съобразно правилата и нормативите, действали по време на изграждането му или съгласно ЗУТ. Изграден е в земеделска земя без промяна на предназначението и е недопустим, както по правилата и нормативите, действали към момента на строителството- чл. 26 ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, така и съгласно чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Решението е валидно допустимо и правилно. Административният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложените в съдебния акт съображения в този смисъл се споделят от настоящата инстанция изцяло. В хода на административната процедура са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Констатациите на контролните органи при извършената проверка относно вида и характера на строежа и нарушените при изграждането му разпоредби, не са опровергани в хода на съдебното производство. Изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, също е правилен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта е бил строеж Двуетажна жилищна сграда с обща застроена площ от 92, 11 кв. м, находяща се в ПИ 58030.110.273 по плана на новообразуваните имоти за махала Драганска, гр. Правец, Софийска област, както следва - Обособена част 2 с площ от около 35, 70 кв. м, съставляваща двуетажна пристройка - механа на първи етаж и спално помещение на вторр етаж и Обособена част 3 с обща застроена площ от около 12, 41 кв. м, съставляваща пристройка-склад и външни стъпала. Разрешение за строеж и инвестиционни проекти за обектите не са издадени. При тези факти,правилно е прието от съда, че тази липса на строителни книжа е установена по несъмнен начин. По въпроса няма спор, нито противоречиви твърдения за факти на насрещните страни в процеса. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че въз основа на изводите от писмените доказателствени средства и експертизата на вещото лице арх. Г. Главчева със свидетелските показания формират извода, че процесният строеж - Обособени части 2 и 3 са били започнати като строителство през 1986г.-1987г. и не са били изградени до 7 април 1987г. При това положение следва, че относно търпимостта им не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на 3VT, изискваща изграждането да е извършено до 7 април 1987г. Именно поради формирания извод за времето на изграждане на процесния строеж с двете му обособени части, чието премахване е разпоредено, следва преценка за търпимост в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Относно обособени части 2 и 3 от строежа не са налице материалноправните условия по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Въз основа заключенията по изготвените съдебно-технически експертизи на вещите лица арх. Г. Главчева и арх. М. Фетваджиева, както и множеството писмени доказателствени средства по делото относно обстоятелството, че процесният имот е включен в плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на гр. Правец, както и за основанието и процедурата за изработване и одобряване на ПНИ, съдът правилно е счел за установено по несъмнен и категоричен начин, че за територията на поземления имот, в който се намира процесният строеж, както към момента на изграждане на строежа, така и към настоящия момент не е налице подробен устройствен план. Липсата на план изобщо изначално изключва приложимостта на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, една от кумулативно необходимите предпоставки по която е допустимостта на строежа съгласно ПУП - одобрен и действащ към момента на изграждане или впоследствие. Строежът - обособени части 2 и 3, не е допустим и съобразно правилата и нормативите, действали по време на изграждането му или съгласно ЗУТ. Изграден е в земеделска земя без промяна на предназначението и е недопустим, както по правилата и нормативите, действали към момента на строителството- чл. 26 ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, така и съгласно чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Нарушени са изискванията на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ /отм./, в ред. ДВ бр. 48/1985г. и чл. 108, т. 1 ППЗТСУ /отм./ в ред. ДВ бр. 2/1996г. във връзка с чл. 2 от Наредба 2 от 1993г. за застрояването в земеделски земи /отм./, а също и тези на чл. 2, т. 1 от Наредба 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението. Според чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ /отм./ в лични селскостопански имоти и предоставени за ползване имоти, извън регулация може да се разреши строителство на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв. м. Аналогично е и предвиденото в чл. 177 и чл. 183 от Наредба 5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977г. и бр. 70 от 6.09.1977г., отм., бр. 48 от 26.05.1995г., в сила от 26.07.1995г. В случая строежът не съответства на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ /отм./ и на Наредба 5/1977г. /отм./ относно допустимата площ, а и по предназначение, както и на предвиденото в разпоредбата на чл. 2 от отменената Наредба 2/1993г., към която препраща ЧЛ: 108, ал. 1 ППЗТСУ / отм., ред. ДВ бр. 2/1996г./, която допуска в земеделски земи без промяна на предназначението да се извършва само строителство, свързано с ползването на земята - стопански сгради за съхранение на растителна или животинска продукция и жилищни сфади, предназначени за обитаване и ползване от лицата, които произвеждат селско стопанска продукция. Строежът не удовлетворява и изискванията на чл. 2, ал. 1 т. 1 и ал. 2, чл. 4 и чл. 11 от действащата Наредба 19/2012г., тъй като не е функционално съвместим със земеделския характер на земята и липсва издадена виза за проектиране. Липсва и другата кумулативно необходима предпоставка в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ - строежът, съставляващ Обособени части 2 и 3 да е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. От приетите по делото писмени доказателствени средства не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния строеж. Няма каквито и да било данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателя, строежът да е бил деклариран от него пред надлежните одобряващи органи до пределния момент по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Не е налице хипотезата на търпимост и по чл. § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, поради времевия порядък по същата - отнася се за незаконни започнати след 30 юни 1998г. В разглеждания случай, както по-горе се обоснова, строежът е започнат 1986г.-1987г. и не е завършен до 07.04.1987г. Неоснователно е позоваването от страна жалбоподателя за търпимост на строежа в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Тази разпоредбата в случая е неприложима, тъй като визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от времевите периоди по ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван в касационното производство от адвокат, разноски не следва да се присъждат, тъй като по делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответника. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,