Решение № 395 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 137/2011 г.

Решение № 395 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 137/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 694 от 12.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 415 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 553/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от Ц. - С. против Общината [населено място] за признаване на ищеца за собственик на основание кооперативна реституция и предаване владението на парцели от втори до десети включително в кв. 112 и парцели от втори до двадесет и първи включително, находящи се в кв. 112а по плана на [населено място], представляващи терени на бившата лененочукачна фабрика "Лен" [населено място]. Касационното обжалване е допуснато поради противоречиво разрешаване на въпросите представлява ли уреждането на имуществените отношения по повод връщане на възстановено кооперативно имущество преюдициален въпрос за уважаване на ревандикационния иск в неговата осъдителна част и съставлява ли пречка за реституцията обстоятелството, че при наличието на висящо производство общината се е разпоредила с имотите в полза на трети лица. Съобразно данните по делото предмет на ревандикационния иск е възстановено по силата на § 1 ДР ЗК / 1991 г./ кооперативно имущество, представляващо бившата лененочукачна фабрика "Лен" [населено място], собственост на Ц.. Голяма част от имота- източната, попада в производствената база на О. завод [населено място], като по отношение на нея правата на Ц. са признати с влязлото в сила решение № 425 от 13.07.2009 г. по гр. д. № 6247/2007 г. на ВКС, III г. о., с което е присъдено и владението на имота. Парцелите, по отношение на които в настоящото дело искът е отхвърлен и е допуснато касационно обжалване, се намират в западната част на бившия имот на лененочукачната фабрика. За да отхвърли иска за тези парцели /които в по-голямата си част са незастроени и по принцип подлежат на възстановяване/ съдът е изложил съображения, свързани с т. 1а от ТР № 2/95 г. на ОСГК на ВС, като е приел, че данните по делото сочат на възмездно предаване на имуществото от Ц. в полза на държавата, както и че в някои парцели са извършени подобрения с държавни средства и затова и връщането им следвало да стане също възмездно, след уреждане на възникналите по този повод имуществени отношения, каквото нито по делото, нито извънсъдебно, не било постигнато. В заключение за тези парцели е прието, че искането за връщането им, предмет на ревандикационния иск, е преждевременно направено и затова е недопустимо. Съгласно чл. 1, ал. 5 от ПМС № 192/91 г. и ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС връщането на кооперативното имущество става така, както е било отнето- възмездно или безвъзмездно, в зависимост от това дали при одържавяването му кооперативната организация е била обезщетена или не за отнетото й имущество или в имота са инвестирани държавни средства за подобрения. Условията за връщането се обсъждат едва след като се констатира, че кооперативното имущество е било възстановено, затова при предявен ревандикационен иск съдът следва да реши на първо място спора за собствеността на имота- т. е. дали са налице предпоставките за възстановяване на имуществото. С оглед въведените допълнителни условия за връщане на възстановеното кооперативно имущество и особеностите на всеки конкретен случай може да се стигне до уважаване на ревандикацонния иск в установителната му част с признаване правото на собственост на ищеца и отхвърляне на искането за предаване владението на имота или присъждането му под условие. При решаването на спора за собствеността съдът изхожда от състоянието на имота към момента на влизане в сила на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г., като изискването е кооперацията да е била собственик на имуществото, то да е одържавено или отнето по друг начин и да се намира в собственост на държавата или общините или на техни фирми. Начина на одържавяване и дали след това държавата е инвестирала средства в имота за подобрения нямат отношение към въпроса настъпило ли е по силата на закона възстановяване на кооперативното имущество. С оглед на изложеното по въпросите, обусловили касационно обжалване, по конкретното дело следва да се приеме, че съдът е допуснал смесване на предпоставките, отнасящи се до възстановяването на кооперативното имущество и тези за неговото връщане, поради което неправилно е отхвърлил исковете, като ги е квалифицирал като преждевременно предявени. Не е съобразено обстоятелството, че голямата част от претендираните парцели в кв. 112 и 112а са незастроени, в тях не са извършени подобрения с държавни средства, а няма и категорични доказателства, че държавата ги е получила възмездно, за да е необходимо предварително уреждане на възникналите по този повод облигационните отношения, както изисква 192-ро ПМС. Неправилно като пречка за възстановяването са изтъкнати и обстоятелствата, че част от парцелите са отредени за обществени мероприятия, а други са продадени на трети лица, тъй като конкретно за последните от приложените договори е видно, че продажбите са станали при наличие на висящ процес за собствеността на имотите и е следвало да се приложи чл. 121, ал. 1 и 3 ГПК (отм.), а не да се отхвърля иска. Промяната в предназначението на имотите и отреждането им за обществени мероприятия също не е пречка за възстановяване на кооперативното имущество, което е подробно разяснено в ТР № 2/95 г. По изложените съображения решението на въззивния съд в частта, с която исковете за незастроените парцели в кв. 112 и 112а са отхвърлени, е неправилно и следва да се отмени, като на основание чл. 295, ал. 1 ГПК спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция. За тези парцели следва да се приеме, че исковете са основателни, тъй като те са възстановени в полза на ищеца по силата на закона и няма пречки за връщането им. Не се представят доказателства, че одържавяването им е станало възмездно / въпреки взетото принципно решение за това в т. 2 и 7 от ПМС от 13.07.1956 г. за одържавяване на имуществото/, поради което и Ц. не дължи обезщетение, за да може да си върне имотите. Доколкото има данни, че част от парцелите са продадени от общината на трети лица, в случая намира приложение чл. 121, ал. 1 ГПК / отм/, тъй като видно от представените договори разпореждането с имотите е станало по време на висящност на настоящия процес и затова следва да се приеме, че е налице прехвърляне на спорното право в течение на производството, при което делото следва своя ход между първоначалните страни, а постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателите. Казаното до тук се отнася за парцели № № III, II- за млекосъбирателен пункт и мандра, V, VI, VII и Х в кв. 112 и парцели № № III, IV, V- търговия и услуги, VI- търговия и услуги, VII, VIII, IХ, Х, ХI- бензиностанция и газстанция, ХII-озеленяване, ХIII, ХIV- автомивка, ХV, ХVIII, ХIХ и ХХI в кв. 112а по скицата от действащия план на населеното място с всичките му изменения и съгласно заключението на в. л. В. В. от 23.03.2006 г. По отношение на парцели VIII и IХ в кв. 112 е установено, че се заемат от жилищен блок на Завод 9 и прилежащи към него площи. Сградата е построена след изземването на кооперативния имот, поради което представлява подобрение, извършено с държавни средства. Предвид вида и характера на подобрението, което очевидно по стойност надвишава стойността на иззетия имот и с оглед разясненията, дадени в ПМС № 192 и ТР № 2/95 г. на ВКС за уреждане на отношенията между кооперацията и общината са възможни различни варианти, включително и възстановяване на собствеността като дялово участие или предоставяне на имотно или парично обезщетение по избор на кооперативната организация. Уреждането на тези отношения не е въведено като предмет на настоящия спор, нито е постигнато извънсъдебно споразумение, поради което за тези два парцела исковете действително се явяват предварително предявени и не следва да се разглеждат по същество. Не би могло да се постанови и уважаване на иска за собственост само в установителната му част, каквато практика съществува, тъй като има вариант имотът да остане в съсобственост или изцяло като общинска собственост, с предоставяне на съответно обезщетение. В тези случаи начина на уреждане на облигационните отношения би се отразило и върху формата на собственост - т. е. те обуславят и произнасянето по собствеността на имота към настоящия момент, поради което следва да се изчака разрешаването им преди да се определи кой е собственик на имота. Промяната в предназначението на някои от имотите и отреждането им за различни обществени мероприятие не е пречка нито по закон, нито съгласно ПМС № 192/91 г. за възстановяване на кооперативното имущество, така че и за парцелите, отредени за такива мероприятия, следва да се приеме, че са възстановени в полза на ищеца и да се уважи ревандикационния иск в неговата цялост. В парцел III се намира сграда- склад на 360 кв. м., който е собственост на кооперацията, поради което съществуването му не е пречка за възстановяване на имота. В парцел I-озеленяване се намира сграда на трафопост, която има второстепенен и обслужващ характер, поради което и този парцел подлежи на връщане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение