Решение № 1885 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Т. Попова срещу решение 15078/20.08.2024 г., постановено по адм. дело 7983/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Новател клон България КЧТ гр. София е отменен РА Р 22002220002073 091 001/12.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1005/05.07.2021 г. на директора на посочената по горе дирекция за установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 259 130,03 лв. и лихви за просрочие в размер на 63 748,92 лв. за данъчни периоди от 01.06.2018 г. до 31.07.2018 г., произтичащи от начислен ДДС във връзка с непризнати вътреобщностни доставки. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се съдържа и оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е анализирал всички факти и обстоятелства, не е разгледал доказателствата в тяхната съвкупност, като е игнорирал част от тях, поради което е формирал неправилни изводи, в противоречие със събраните доказателства. Неправилно според касатора съдът е приел, че за процесните доставки са изпълнени законовите предпоставки за вътреобщностни доставки (ВОД), поради което за тях е приложима нулева данъчна ставка. За неправилна се счита преценката на съда, че ответникът по касация притежава документите, които се изискват от чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС да са налице за удостоверяване на ВОД, съответно прилагане на облекчената нулева данъчна ставка. Посочено е, че съдът е посочил като документи, установяващи доставките представените от Новател клон България КЧТ фактури, ЧМР, писмени потвърждения, които е ценил безкритично, като е пренебрегнал, че органите по приходите са установили факти и обстоятелства, които разколебават доказателствената стойност на така представените документи. В касационната жалба са развити доводи по приложението на чл. 7 ЗДДС, както и на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО (Директива за ДДС) и съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Посочва се също, че няма спор по делото, че и превоза е организиран от съответния получател и за негова сметка, като са представени международни товарителници - ЧМР с данни за изпращач, получател, товарен и разтоварен пункт, с положени печати и подписи на посочените лица, а също така са ангажирани и писмени потвърждения с описание на продуктите по вид и количество, данни за инвойс фактури, дати на получаване и крайна дестинация на стоките. За основателно касационният жалбоподател приема некредитирането от органите по приходите на ЧМР, тъй като в тях не фигурират номерата на транспортните средства, което възпрепятства последващ контрол за преминаване на границата на страната, като проверка на регистрирани преминавания през ГКПП, т.е. за извършване на фактическа проверка относно това дали е извършено реално транспортиране на стоките извън територията на страната. Касаторът е изложил твърдения, че с оглед вида на стоките мобилни телефонни апарати и устройства., които имат индивидуализиращ белег IMEI номерът им и именно той индивидуализира апаратите, като модел, производител, сериен номер и контролен номер на всяко конкретно устройство. В тази връзка се сочи, че в нито една от процесните фактури, ЧМР и писмени потвърждения, стоките не са индивидуализирани с IMEI номер, но горните обстоятелства не били съобразени от съда. При наличие на противоречиви данни за място на съхранение и товарене на стоките във връзка с деклариран адрес на получаване на стоки в гр. Хасково от лице, за което не е установено дали е служител в дружеството, доколкото в хода на първата и втората ревизия е констатирано, че дружеството няма назначени лица по трудови правоотношения. На последно място, но не по значение касаторът отбелязва, че от Новател клон България КЧТ не са ангажирани доказателства за извършено плащане във връзка с декларираните ВОД. В обобщение касационният жалбоподател счита, че липсата на данни за превозното средство, с което е извършен транспортът, вкл. и липсата на доказателства за относим транспорт към крайната дестинация, липсата на индивидуализация на стоките и за извършено плащане, обосновават извод, че не е доказано транспортирането на стоките, поради което не са налице материалноправните предпоставки процесните стоки да бъдат квалифицирани като ВОД. Иска се отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Николова, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса за касационното обжалване, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация Новател клон България КЧТ чрез адв. Д. Добрев, я оспорва по аргументите, изложени в отговор на касационната жалба. Претендира се присъждане на направените по делото разноски в настоящата инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя заключение в писмен вид, с което счита касационната жалба за неоснователна, а решението на съда да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, с който на Новател клон България КЧТ са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 259 130,03 лв. и лихви за просрочие в размер на 63 748,92 лв. за данъчни периоди от 01.06.2018 г. до 31.07.2018 г., произтичащи от начислен ДДС във връзка с непризнати ВОД, първоинстанционният съд е приел, че актът е валиден, но е незаконосъобразен, тъй като от страна на ревизираното дружество е доказано, че ВОД с получатели Оrtakent Benelux B.V. Netherlands, Havra limited Slovakia и Oorgatek KFTt Унгария, са реално извършени и неправилно приходните органи са ги третирали като облагаеми доставки с 20% ДДС. В конкретния случай съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 7, ал.1 ЗДДС и на чл. 45, т. 2 б. а ППЗДДС, като е направил извод, че и при първата ревизия, както и при повторната ревизираното дружество е представило всички изискуеми документи, доказващи ВОД по процесните фактури. Прието е от съда, че не се оспорва от органите по приходите, че в представените ЧМР от дружеството са посочени изпращач, получател, превозвач и място на получаване на стоките, като същите са подпечатани от дружествата изпращач, получател и превозвач. Според съда безспорно е, че стоките са натоварени в гр. София, ул. Кричим и са получени в друга държава Кипър, където дружествата са получатели и са извършили последващи продажби на стоките на друго дружество в същата държава. Това според съда се установява от представените потвърждения, които съдържат необходимите реквизити. Относно представените счетоводни справки, според съда също се установява, че дружеството е осчетоводило приходи от извършените ВОД, което не е оспорено от органите по приходите по надлежния по ГПК ред. Съдът е развил мотиви, че макар да се касае за частни документи, обсъдени съвкупно с другите писмени доказателства, навеждат до извод за осъществено реално прехвърляне на правото на собственост на стоките от жалбоподателя в полза на чуждестранните дружества. В обжалваното решение е налице позоваване на решение по дело С - 409/04 на СЕС ( Teleos ) т. 27, т. 33 и т. 50. В тази връзка е изложено от съда, че от доказателствата по делото е установено прехвърляне на стоките на получателя, както и че стоките са изпратени от територията на страната до територията на другата държава членка. За неоснователни съдът е посочил доводите на органите по приходите, че поради липса на регистрационни номера на автомобилите, с които е извършен превоза, не може да бъде извършена проверка за преминаването на същите през границата на страната. Съдът приема, че не може да се направят изводи във вреда на жалбоподателя, поради липса на данни от Агенция Митници Пътни такси и разрешителен режим . За преминаване на ГКПП на превозните средства, доколкото транспортът е осъществен от трето лице превозвач и за негова сметка. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства според съда следва категоричен и несъмнен извод за изпълнение на предпоставките на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 53 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС и въз основа на доказателствата, обсъдени от съда, е прието, че ревизионният акт е незаконосъобразен и е отменен. Обжалваното решение е неправилно постановено. За да се приложи нулева данъчна ставка по чл. 53 ЗДДС, е необходимо по безспорен начин от събраните по делото доказателства да се установи наличие на осъществена ВОД съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 138, § 1 от Директивата за ДДС, което означава от една страна трябва да са налице достатъчно писмени данни, че стоката е напуснала територията на страната, респ., че превозът е завършил на територията на друга държава членка, както е достигнала до нейния адресат - получател. За доказването й съгласно чл. 45, т. 2, б. а ЗДДС законодателят е регламентирал два вида документи в алтернативност, от които да се установи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, като е приел, че по време още на първата ревизия от дружеството са представени международни товарителници (ЧМР), които съдържат всички необходими реквизити, като изпращач получател, превозвач и място на получаване на стоките, като същите са подпечатани от дружествата изпращач, получател и превозвач. На процесните ЧМР се позовават и страните по делото, но с различна интерпретация на техните реквизити. Настоящата касационна инстанция при прочит на делото, се установява, че въпросните ЧМР не се намират по делото и в такъв случай се поставя въпрос: Как съдът е приел, че ЧМР съдържат всички реквизити, след като същите не се приложени по делото. Освен това съдът посочил категорично, че те съдържат всички изискуеми реквизити, но не се е съобразил с относимата за ревизирания период на месеците юни и юли 2018 г. редакция на разпоредбата на чл. 45, т. 2, б а ППЗДДС, според която освен посочените реквизити от съда, трябва да съдържат и вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. В този смисъл са и оплакванията на касационния жалбоподател, но предвид че тези ЧМР не фигурират по делото, настоящият съдебен състав не може да вземе отношение по тяхното съдържание. По отношения на потвържденията (т.нар. потвърдителни писма) от получателите на стоките, съдът не е извършил задълбочена преценка на тези частни документи, а само формална. Съдът в тази връзка не е посочил в решението си дали тези документи отговарят на изискванията за тях, съдържащи се в чл. 45, т.2, б. а ППЗДДС. Въз основа на това остава необоснован и неправилен и извода на съда, че доказателствата по делото доказвали безспорно на извършване на ВОД към посочените получатели, след като не е налице обсъждането им от съда на всеки един от тях и в съвкупност. Не е отговорено в обжалваното решение и на възраженията на приходните органи относно относимостта на потвържденията към правния спор с оглед липсата на всички реквизити, изискващи се от чл. 45, т.2, б. а ПЗДДС и за липсата на всички реквизити в ЧМР като регистрационен номер на превозните средства, извършили доставките. От друга страна съдът не е изпълнил задълженията си като съд по същество да установи всички релевантни за спора доказателства, не е дал указания на приходната администрация да попълни преписката с липсващи документи, като ЧМР и без същите да съществуват по делото е приел необосновано, че те съдържат всички реквизити, вследствие на което е приел за установено, че е изпълнен съставът на чл. 7, ал.1 и чл. 53 ЗДДС, че процесните доставки са ВОД и затова е следвало да се обложат с нулева ставка. Липсват мотиви на съда и относно твърденията на приходните органи, а и посоченото в потвържденията на получателите по доставките, че стоките са стигнали директно в Кипър, за което по делото настоящият съдебен състав не откри никакви доказателства за фактическото достигане на стоките до посочения адрес в Кипър. Не е изследван от съда въпросът по какъв начин и защо първоначално ревизираното дружество е осъществило ВОП на същите стоки от доставчици в държави членки вкл. и от Ortaken Benelux B.V. през същият месец на 2018 г., когато според задълженото лице с ревизионния акт е доставило част от спорните мобилни устройства на същото дружество. По отношение на това обстоятелство липсват каквито и да било мотиви от съда. При непопълването в цялост на административната преписка, съдът неправилно е приел, че посочените по горе ЧМР установяват осъществяване на ВОД, т.е. натоварването на територията на страната, напускането на границите й, както и не става ясно по делото превозването на стоките мобилни апарати за Кипър. Този въпрос е останал неизяснен от съда. Освен това липсват всички документи от първата ревизия преди отмяната по чл. 155, ал. 4 ДОПК от решаващия орган при административното обжалване на първоначално издадения ревизионен акт, в който са изложени констатации, че в преписката се намират процесните ЧМР. Видно от определението на първостепенния съд от 28.10.2021 г., с което са конституирани страните по делото и е разпределена доказателствената тежест между тях, не са дадени указания на приходната администрация да попълни административната преписка с всички доказателства, като това не е сторено и впоследствие в хода на първоинстанционното съдебно производство. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция счита, че съдът при постановяване на обжалваното решение е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е извършил формална проверка и преценка на доказателствата. Сочените от приходните органи и от съда ЧМР не се съдържат по делото, което означава, че административната преписка не е пълна, а съдът в противоречие със съдебното начало не е дал съответните указания на ответника по жалбата в първоинстанционното производство, да ги попълни. В нарушение на посочените правила съдът си е позволил обсъждане на липсващи доказателства, което води до отмяна на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. При така установеното касационната инстанция не може да се произнесе по същество, поради което след отмяна на решението, делото на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК следва да се върне на първостепенния съд, на друг съдебен състав, който след събиране на всички относими към правния спор доказателства, вкл. и спорните ЧМР, да ги обсъди в цялост с целия доказателствен материал и тогава да постанови решението си по същество. На основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски не се присъждат, а такива ще следва да присъди първоинстанционния съд след връщане на делото за ново разглеждане и с оглед изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение